Томас Мюлер седна пред публиката с разсеяно и мрачно изражение, прилягащо на някои провинциални образи. На своите 24 години момчето от Пяал продължава да се носи из света, все едно светът е Пяал – типичното спокойно алпийско селце с черквата, замъка, езерото и нивите. Някой го попита как се чувства след вкарването на три гола срещу Португалия в дебюта на Германия на Мондиал 2014, а той отвори очите си, като че са го сръчкали в ребрата, за да го върнат към реалността.
- Gut! – възкликна, откривайки една усмивка пълна със зъби и несъразмерности.
Едва-що заби осмия си гол на световни финали – цифра, поставяща го редом до великани като Марадона, Ривалдо, Адемир и Давид Вийя. На него обаче това сякаш не му е от особено значение. Някой го запита дали очаква да бие головия рекорд на Мондиал, държан от Роналдо от 2006 г. насам (15). “Онова, което искаме, е да сме световни шампиони. Не ни интересуват чуждите рекорди. Искаме да сме на осминафинал. Днес имахме късмет да си вкарваме положенията. Понякога Бог гледа на теб с добро око. Аз обаче вярвам както винаги.”
Архетипът на методичния, сдържан и разумен германец не съвпада с Мюлер. Неговият характер е така весел и неразгадаем, както и начинът му на игра. Джосеп Гуардиола, неговият треньор в Байерн (Мюнхен), казва, че дори той самият не знае защо играчът му прави нещата, които прави на терена – защо се измъква от опека, защо тръгва напред или защо остава на място.
Може би поради това недоверие към небрежни движения, така типично за Гуардиола, той предпочете за титуляр Марио Манджукич за водач на атаката в полуфиналите на ШЛ срещу Реал Мадрид. Резултатът не бе добър за баварците.
Карло Анчелоти, наставник на “белите”, издиша с облекчение, когато не видя Мюлер близо до полето на Икер Касийяс. Анчелоти бе обявил на своите помощници, че от всички варианти за атаката на Байерн най-много го плашат тези с участието на Мюлер, защото се движи толкова много, че понякога е неконтролируем. Според един служител на мадридския клуб, докладът на шпионите е бил особено благосклонен към хърбавелкото от Пяал: “Непредвидим в поемането на топката, бедствен във воденето й, чудесен в завършващия удар”.
Германският селекционер Йоахим Льов е един от големите защитници на Мюлер от 2010 г. насам. След излизането от стадиона в Баиа обаче треньорът сподели, че дори след толкова време продължава да не знае как точно да определи своя футболист. “Той показа за кой ли път, че има инстинкт за създаването на опасни положения. Тича много и прави диагонални бегове, които са винаги трудни за тълкуване от съперника, тъй като действа по непознати начини. Той е от най-малко ортодоксалните играчи. Като треньор понякога не можеш предвиди пътищата му по терена и това го прави труден за пазене. Единственото, с което можем да го определим със сигурност, е, че е целеустремен. Всеки ден той се пита: “Как мога да вкарвам голове?”. Това му дава огромна сила. Роден голаджия е.”
Срещу Португалия Мюлер бе торнадото, носещо цялата германска атака. Вкара за 1:0 от дузпа, после за 3:0 след хващане в капан на Бруно Алвеш и завърши хеттрика си, използвайки лошо изчистване от вратаря. Междувременно предизвика изгонването на Пепе. Мачкане откъдето и да го погледнеш. “Не всеки ден вкарваш хеттрик – каза през усмивка. – Не е нещо естествено. Не очаквам да вкарам нови три гола, но ще се опитам.”
Австралия, Англия, Аржентина и Уругуай бяха неговите жертви в ЮАР. Тогава бе на 20 години и спонтанността му предизвика сензация. Легендарната “десетка” на страната, Гюнтер Нетцер, който тогава коментираше в Йоханесбург мачове с мрачната аура на пастор калвинист, не можа да сдържи усмивката си, когато го попитаха за откритието: “Очарова ме! Този пич е оригинал!”.
Диего Торес, “Ел Паис”