Така въоръжаваме Лео

След едно слабо първо полувреме и объркана схема Алехандро Сабейя пусна на фронта единайсеторката, която трябваше да започне мача за Аржентина срещу Босна и Херцеговина. Така “отвърза” Лионел Меси, отбелязал супергол от своята запазена марка. Незабравима фиеста на “Маракана”, начало на Мондиала с трудно спечелен мач с 2:1 и сега напред към подобрение.

Фиеста на “Маракана”. Велика, незабравима. Защото не всеки ден се пълни този митичен бразилски стадион, не всеки ден се превзема Рио де Жанейро, не всеки ден се пее с пълно гърло като в нашата собствена страна. А и имаше триумф, за щастие, макар и с някои отворени въпроси.

Мачът бе спечелен и всеки оцени това 2:1 срещу Босна в тази първа от седемте нужни за спечелването на Мондиала стъпки, както и всеки призна дефектите и множеството пунктове за подобрение преди съботния двубой с Иран в Бело Оризонте. Отвъд тази бляскава победа в Рио има и анализ на това, което е нужно за растежа, за да не си останем с подобни измъчени резултати.

Толкова ли е трудно да се пуснат партньори на Меси в атака? Може ли търсенето на баланс в отбора в крайна сметка да прекърши най-доброто у него? Сабейя реагира навреме. Играчите реагираха навреме. Аржентина реагира навреме. От може би най-лошото първо полувреме при този селекционер до бляскавото второ. “Дисбалансът”, от който толкова много се плашихме, донесе ясен път на изнасяне на топката чрез краката на Фернандо Гаго и компанията в атаката от страна на Игуаин. Дисбалансът позволи да видим най-доброто отиграване на най-добрия.

Ла Селексион игра толкова зле със схемата с петима защитници и върнат назад и изолиран Меси, че Сабейя не удържа с тази идея повече от 45 минути. Защото в крайна сметка “лос гаучос” губеха офанзивния си потенциал и с нищо не помагаха за разрешаването на несигурността си в задни позиции.

Повеждането още във 2-рата минута им даде спокойствие и изглеждаше, че мачът ще се отвори. Аржентина обаче се прибра отзад, и то зле. Оставяше вътрешните халфове на Босна да разиграват необезпокоявани, а напред изгуби връзка с нападателите си. Линиите на отбора бяха толкова отделени една от друга, че Меси се налагаше да се връща чак в средата на терена в търсене на топката и често да влиза в единоборства.

Гаго стана господар на играта и бе с ключова роля за промяната на лицето на тима. Сам се зае с изнасянето на топката. Петимата отзад бяха вече история и “албиселесте” показа други намерения в започването на атаките си от крайната линия. Меси, който липсваше през първото полувреме, изведнъж се включи. Ел Пипита (Гонсало Игуаин) му даваше нужния въздух да намира топката и да отиграва. Това бяха 15 минути, в които Ла Селексион се чувстваше жива.

Не продължи дълго, ала бе достатъчно. Крайният етап на мача, с доза страдание, бе друг повод за тревога. В една небесносиня и бяла “Маракана”, в една незабравима от емоционална гледна точка вечер прозвуча “воден от Лео Меси...”. Това бе химнът на един отбор, който за момента е далеч от това да бъде отбор. Но с един възпламенен Лео, акомпаниран както през второто полувреме, ще има нужното време да се превърне в такъв. Затова има вдъхновение и има доверие.

Диего Масиас, “Оле”

Следвай ни: