)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Чезаре Прандели споделя, че майка му го е научила да докосва хората, за да им показва обичта си. “La fisicità”. По време на интервюто 57-годишният селекционер на Италия, отново съперник в квалификации на България, показва нагледно тази научена у дома близост. По време на разговора в дъното на залата на хотела се появява внушителна фигура с кафяво палто. “Чао, Карло”, казва Чезаре, като се надига и иска позволение да поздрави поканения: Карло Анчелоти. Подава му ръка и само след секунди се връща към разговора ни. Гледа право в очите, очи пълни с убеденост, които обясняват твърдите му виждания за футбола и живота.
- В няколко различни случая казахте, че сте открил слабите страни на Испания. Кои са те?
- Не, не съм ги открил аз. Парадоксално е, но може да се случи Испания, в непрестанното търсене на творене на игра, да остави пространства на съперника в някои части на терена. Концептуалната идея за играта на Испания се състои в изпращането на външните халфове много високо по терена и създаване на числено преимущество, ала ако изгубят топката, има пространства, където другите да ги атакуват. Това е единствената слаба страна на Испания. Освен това, тимът умее да се трансформира, да чете играта, притежава идентичност, характер и голямо чувство към победата след толкова години на успехи.
- Защо спечели толкова много в последните години?
- Защото успя да запази манталитета си, начина си на игра и повиши националната гордост. Не следваше модата. Помня като дете, в детско-юношеските категории, когато играехме срещу Испания, тя вече действаше по този начин. И казвахме: “Ако имат голям нападател, ще са велик отбор”, а се доказа, че и без наличие на големи нападатели могат да спечелят всичко. Затова браво! Дел Боске стимулира още повече нещата в този план.
- Как израсна Италия след идването Ви на поста?
- В тези четири години опитахме да растем от гледна точка на манталитет и на игра. Винаги са ни смятали за нация, разчитаща на спекулативен футбол, търсеща грешка на съперника, за да спечели. Това го притежаваме и не искаме да го променяме (б.и. – смее се). Само че искаме и да добавим неща: да търсим дискретно владеене на топката, защото имаме халфове от голямо качество. Искаме обаче да отидем още по-далеч в това си убеждение: да постигаме резултати чрез добра игра – това са нашите очаквания. Не сме променили футбола. Футболът не се променя, променя се само начинът на тълкуването му.
- Играта е важна...
- Играта е определяща. Няколко години съм бил треньор на юношите и още тогава разбрах, че ако играеш добре, заради вкуса от това да играеш по-добре от съперника, вече си направил голяма крачка към победата. Футболът, който мисли само за спекулирането, е твърде остарял. Не е атрактивен, нито носи спектакъл. Убеден съм, че играта е основата на всичко. После може да се играе по различни начини: на контра, с владение на топката, с бързи преходи... Най-много ми харесва при гледането на даден отбор обаче да виждам организация.
- А как се променихте след началните си етапи като треньор?
- Футболът изживява цикли. Треньорите, които успяват да разберат времето, са онези, които бележат тенденциите. Да си спомним Йохан Кройф и като играч, и като треньор. Остави отпечатък и толкова много хора се доближиха до него. После Ариго Саки постигна невиждана дотогава организация на терена. После бе Джосеп Гуардиола, когото не можеш да пресъздадеш, но можеш да изучиш и наизустиш, въпреки че за целта ти трябват много технични футболисти. Това са треньорите, които маркираха големите промени. Днес сме във фаза на много видове футбол: тук е Гуардиола, тук е Борусия (Дортмунд), Пари Сен Жермен, Реал Мадрид, Челси... и всички играят по различен начин, но всички играят футбол. Това бе същинската промяна.
- Кой треньор върви най-отпред?
- Иноватор? Винаги Гуардиола. В една различна страна – Германия, с различен манталитет, съумя да наложи своя футбол. Това е иноватор.
- Хора като Саки и Вас се бориха много за промяна на манталитета на калчото. Каква съпротива срещнахте в Италия?
- Винаги има хора, поддържащи стария манталитет, ала борбата трябва да продължава. Ако ще тренираш деца и им кажеш, че искаш победа, не можеш тренира хлапетиите. Трябва да идеш другаде.
- Може ли да се тренира Ла Национале със същата невинност като в примаверата (б.р. – филиала) на Аталанта?
- Да, да. Когато едно момче има спокойствие на духа, без семейни или от друг тип проблеми, може да повиши много нивото си на представяне. Това е направляване на човешките ресурси – не защото са футболисти, а защото са хора.
- Как направлявате отношенията си с играчите след загуба?
- Извеждаме на преден план действията и обясняваме защо са се случили грешките. Техническата грешка е част от живота: например, ако има по-смел съперник от теб, който ти спечелва топката във въздуха. Концептуалната грешка обаче е неприемлива. Ако решиш да атакуваш с шест играчи, а го правиш с осем, нещо не е наред. Или ако централният защитник реши да напредне до средата на терена, губейки се отборният баланс – това е лудост.
- Един треньор трябва ли да е учител? За какво служи етичният кодекс, ако винаги едни и същи не го спазват (Марио Балотели, Пабло Освалдо, Даниеле Де Роси)?
- Треньорът по естествен път е учител. Не само аз – всички. Ако тренираш, представяш една форма на съществувание. Балотели, като толкова други играчи, се нуждае да открие мира. Щом го стори, ще избухне, ще извади най-доброто от себе си. А етичният кодекс е прост: заслужава ли играч, който рита, плюе, удря с лакът, бута съдиите, да бъде в националния отбор?... Не, не, не го заслужава. Ние обаче сме странна нация, винаги полемизираме дали останалият извън състава е от Рома, Милан или другаде.
- В книгата си “Калчото е добре” разказвате, че сте имал насилствени сблъсъци с бащи, които са идвали да Ви търсят в съблекалнята. Защо?
- Щях да кажа една много силна дума, но няма. Искахме на терена да идват момчетата, не бащите им. Последните да си стоят вкъщи! Натоварват синовете си с твърде голям стрес и създават огромни очаквания у тях. Само един от 400 може да стане професионален футболист, при това говорим за елитните школи. Затова – да, имал съм твърди сблъсъци, ала много от тези момчета днес са се дипломирали и са ми благодарни, защото учението е по-важно от футбола.
- Как се избягва това треньорите и децата да са, както пише в книгата, “слабите брънки във веригата”?
- Трябва да се създаде една група от хора, които да работят за растежа на детето. Психолог, ръководител, помощник, сътрудник... един-единствен човек не бива да решава бъдещето на дадено дете. И да се намери диалог, защото те често стават професионалисти, без да са напълно подготвени.
- “Работя треньор и не зная защо”. Знаете ли вече отговора?
- Често тренирам хлапаци. Истината ви казвам: когато тренирам и виждам хармония и желание за вършене на работата на терена, се чувствам реализиран. Всичко останало е сложно. Стига ти един мач или една тренировка, великият мач, за да заличи всички грозни неща. Това спасява. Иначе би било непоносимо за нас.
- От кой мач се чувствате най-реализиран?
- Онзи в чест на Стефано Боргоново (б.и. – почина през 2013 г. от амиотрофична латерална склероза). Беше много вълнуващо и демонстрация на изключителна смелост от негова страна. Разменяхме си съобщения.
- Кои национални отбори са фаворитите Ви на Мондиала?
- Бразилия заради силата, техниката, традицията и домакинството си. Аржентина има играчи с велика техника и е много обединена като характер. Германия не спира да се развива и в последните години винаги има клубни отбори във финалните фази на ШЛ. И Испания, защото трупа велики успехи години наред и носи със себе си играта.
- С какво може да допринесе Диего Коща за Ла Роха?
- Алтернативата, която нямаха досега: централен нападател, който може да играе и настрани, пък и умее да дриблира. Много е завършен.
- А някоя изненада?
- Италия, Белгия, Колумбия, Уругуай, Англия или някой африкански отбор.
- Как се чувствате, когато се прибирате в Ордзинуови?
- Добре, тъй като е моят дом и всички ме обгрижват. Там съм просто Чезаре – нито тренерът, нито селекционерът на Италия.
Каетано Рос, “Ел Паис”
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)