“Сид Лоу 2014”: Ревю на Ла Лига 2013/14 (част II)

Наградите и номинациите на известния журналист Сид Лоу за най-заслужилите в испанския футбол през изминалия сезон продължават, като за десерт остават и най-забавните цитати от главните действащи лица в Примера.

НАЙ-ДОБЪР ГОЛ

“Говорите за Педро Леон, като че е Зидан”, веднъж изригна Жозе Моуриньо. Зидан обаче правил ли е онова? Бартоломией Павловски пое топката, обърна се и я заби от воле срещу Валядолид. Голът със задна ножица на Диего Коща срещу Хетафе бе доста сосен. А Ибай Гомес бе в игра само 30 секунди, когато заши своя срещу Реал Мадрид. Най-добрият солов гол бе дивизия или три надолу, макар че ако искате три “мрежички”, какво ще кажете за Яго Фалке? Попадението на Карлос Бака срещу Мадрид си струваше да се види, макар и “само” заради удивителната асистенция на Ракитич, прехвърлил Пепе. С петичка. От воле. А като говорим за волета с петички, най-добрият от голямата колекция чудесни голове на Роналдо вероятно бе този в 92-рата минута срещу Валенсия. В крайна сметка обаче голът на сезона трябва да е на Гарет Бейл: не ударът му с над 100 км/ч срещу Елче или в първата среща с Реал Сосиедад, а победният във финала за Купата на краля. Естествено.

НАЙ-ДОБЪР МАЧ

Серхио Рамос срещу съдията. Бранителят бе с четири жълти картони и бе решил, че доста му се нрави идеята да е с пет; така би получил наказание, би пропуснал мача с Елче и би се върнал срещу Атлетико напълно чист. Затова тръгна да си проси 5-ия в последните 15 минути срещу Хетафе. Имаше само един проблем: съдията Перес Монтеро знаеше какво се случва.

Рамос извърши пет фаула, а това са само дадените: още толкова не бяха. Колкото и да се мъчеше обаче, а той доста се мъчеше (играеше с ръце, разкарваше топката, буташе хора, протестираше, излиташе се на шпагати – всеки следващ ставаше все по-див и сякаш акомпаниран в съзнанието му от трясък на цимбали), Монтеро упорито, и комично, отказваше да му извади картона.

Когато прозвуча последният съдийски сигнал, по-добрият бе победил, а Рамос, прикрил устата си с цел избягване на разчитане на думите му и на прага на избухване в смях, можа само да предложи ръката и поздравленията си на опонента. Браво!

НАЙ-ДОБЪР (ИСТИНСКИ) МАЧ

На Хетафе – Реал Сосиедад беше студено, влажно и много забавно; завърши наравно 2:2. След също 2:2 между Атлетико и Реал Мадрид в материала на “АС” пишеше: “Това бе футбол в стила, измислен от британците в Средновековието... закарваш топката от единия град до другия: който падне, топката се изтърколва, както и глави.” Това наистина бе измисленият от нас стил; стил, който и харесваме: мач в голяма степен без правила, наречен “насилствен” от Анчелоти, ала крайно завладяващ и бясно бърз.

Алмерия би Реал Сосиедад 4:2 в луд двубой, сложил началото на пътя към спасението: победата ги качи над зоната на изпадащите и дойде с гол в 91-вата минута на 18-годишно хлапе на име Хишам Халуа, който правеше дебют и бе на терена от четири минути. Вторият Класико за сезона завърши 3:4 за Барселона на “Сантиаго Бернабеу” и бе може би най-добрият от началото на века.

Още по-добро обаче бе идването на Севиля на същия стадион. След срещата Анчелоти отбеляза: “Липсваше баланс.” Да го духа балансът! Имаше всичко останало: повече от 30 удара, един червен картон, три дузпи, все несъществуващи, три доста странни отпразнувания, доказани правоти и 10 гола. Десет. Най-високата бройка на “Бернабеу” от почти 50 години насам, и то при все че и двамата вратари бяха великолепни. Севиля вкара три и, за първи път в историята, бяха свирени две дузпи срещу Мадрид в дома му, ала все пак гостите паднаха с четири гола разлика. Мачът свърши 7:3, но не бе приключил до самия край и бе много по-равностоен, отколкото резултатът казва. След прозвучаването на последния съдийски сигнал те почти колабираха от изтощение. И говорим само за феновете.

ОТБОР НА ГОДИНАТА

Атлетико Мадрид.

ОК, ОК – ОТБОР НА ГОДИНАТА

Тибо Куртоа (Атлетико) – Хуанфран (Атлетико), Жоао Миранда (Атлетико), Диего Годин (Атлетико), Филипе Луиш (Атлетко) – Габи (Атлетико), Лука Модрич (Реал Мадрид) – Анхел Ди Мария (Реал Мадрид), Иван Ракитич (Севиля) – Кристиано Роналдо (Реал Мадрид), Диего Коща (Атлетико).

Смени: Коке, Раул Гарсия и Арда Туран (Атлетико), Гарет Бейл, Чаби Алонсо и Серхио Рамос (Реал Мадрид), Андрес Иниеста и Лионел Меси (Барселона), Микел Рико, Карлос Гурпеги, Емерик Лапорт и Ариц Адурис (Атлетик Билбао), Роберто Трасорас и Хоакин Ларивей (Райо Валекано), Кейлор Навас (Леванте), Карлос Бака (Севиля), Бруно Сориано, Джовани дос Сантос и Матео Мусакио (Виляреал), Карлос Вела (Реал Сосиедад).

ТРЕНЬОР НА ГОДИНАТА

Диего Симеоне. Единственото съмнение е около думата “годината”.

ИГРАЧ НА ГОДИНАТА

№3: Диего Коща. №2: Кристиано Роналдо. №1: Габи.

Роналдо бе постоянно блестящ, завърши топреализатор в Ла Лига и ШЛ с рекордните 17 гола в този турнир, включително един на финала. Коща бе най-изпъкващият играч по отношение на надхвърляне на очакванията и вероятно най-решаващият в лигата, макар че също като Роналдо пропусна доста от последните седмици, включително равенството на “Камп Ноу”, осигурило титлата. Може да се дискутира и за Куртоа, но след подобен исторически сезон като че е най-подходящо да се избере човек, символизиращ отбора, макар и да не се говори много често за него. А никой не символизира този отбор повече от капитана Габи. Абсолютно безукорен.

И НАКРАЯ НЯКОИ ОТ НАЙ-ПОДБРАНИТЕ ЦИТАТИ

“Ако нямате топки, не можете игра за Валенсия на “Местайя”... ако нямате топки, не можете и да сте неин треньор”, Мирослав Джукич говори за топки.

“Всичко, което ти е нужно, за да играеш футбол, е една топка и два т.шака”, същото прави и треньорът на Райо Пако Хемес.

“Бих искал да поздравя майките на играчите си, те са им дали огромни топки”, така прави и Диего Симеоне.

“Ако махнем по 50 милиона от Мадрид и Барселона, ще могат ли те да задържат Роналдо, Меси или Неймар? Биха ли останали звездите?”, Хавиер Тебас забравя за Хуан Мата и Давид Силва, за Фернандо Торес и Алваро Негредо, за Радамел Фалкао и Санти Касорла, както и за много, много други.

“Съгласен съм с трудовата реформа на това правителство. Ставаме по-конкурентоспособни с по-ниски заплати”, чудим се дали Флорентино Перес е повторил това пред играчите си?

“Рамос ме рита и аз го ритам, но това е част от играта”, Диего Коща.

“Аз съм като всички останали: ако е в моето наказателно поле, не мисля, че е дузпа; ако е в тяхното, го мисля”, треньорът на Атлетик Ернесто Валверде го заковава.

“Някои хора са нелепи, когато стане въпрос за съдии”, пак го прави.

“Живеем в страна, където след подобен спектакъл (б.р. – Класиката 3:4) хората се опитват да го обяснят със съдиите”, прави го и Жерард Пике.

“Футбол. Ами това е игра, в която трябва да вкараш топката между гредите и когато го направиш, получаваш точка или “гол”, а после започваш наново в опит да получиш още “точки” и така нататък...”, Пепе Мел обяснява основата.

“Без значение от всичко, Джукич ще завърши сезона”, президентът на Валенсия Амадео Салво само не уточни кога. Джукич бе уволнен на 16 декември.

“Гласувах за испанските играчи (Чави и Иниеста)... защото не искам да навлизам в територията на каквато и да е война Мадрид – Барселона”, Висенте дел Боске някак трагично казва всичко. По всеки грешен начин.

Сид Лоу, “Гардиън”

Следвай ни: