)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Ден след триумфа в хотел "Рантасипи" Станка Златева изглежда уморена повече от емоциите, отколкото физически. На чаша кафе в ресторанта разговорът върви трудно, защото през минута-две идва някой, който да чистити златното завръщане след 20 месеца. Ето какво каза шампионката пред "Труд".
- Няма да те питам как се чувстваш...
- Знам. И знам какво първо ще питаш.
- Какво?
- За Рио, за Олимпиадата, нали?
- На първо място за това. Ще направиш ли трети опит да стъпиш на Олимп?
- Да, реших го. Ако е живот и здраве ще се боря за златото. Реших го окончателно тук, на това европейско. При провал може би щях да се откажа. Почти сигурно. Но сега, след успеха, ти казвам - Рио е моята мечта.
- Добрите новини и победите идват със Станка Златева...
- Това става за реклама, не е лошо.
- Вярно ли е, че си се просълзила не само преди състезанието, но и след него?
- Това как излезе? Не го казах никъде. Както и да е. Вярно е. Когато разбрах, че азерите не разрешиха на Симо Щерев да е на моя ъгъл, ми избиха сълзи. А след финала е нормално. Емоциите излизат най-силно през очите.
- Щерев викаше мощно от първия ред, все едно имаше мегафон през устата. А през втората част ти нещо жестикулираше към него. Какво беше посланието?
- Чувах ясно неговия глас при целия този шум в залата. И в един момент му дадох знак да се успокои. Викам си - ще получи инфаркт както се вълнува и няма да може да се зарадва на титлата.
- Сега го раздаваш спокойна, но едва ли е било така?
- Естествено, че се вълнувах. След 20 месеца прекъсване се чувстваш като дебютант. Разбира се, само докато състезанието започне. Добре е, че жребият ми отреди на старта младата румънка Маковей и влязох без стрес в първенството.
- Най-критичният момент?
- На полуфинала с украинката Бурмистрова, когато ми поведе в резултата. Знаех, че това е решителният момент, защото победа значеше медал и успешна мисия. Бях губила от нея, но си казах "Не и сега". И дадох всичко за обрата и победата.
- На финала поне изглеждаше най-спокойна от всички.
- Аз бях спокойна. Завръщането вече не беше провал. Имах медал. А и да ви кажа за мен винаги най-тежкото е било мисълта да не разочаровам хората, които ме обичат и ми вярват. Не говоря само за почитателите. А за всички, които имат участие в успехите ми. Треньорите, спортното министерство, федерацията...
- От Нова година се подготвяш в Баку. Как е там животът?
- Нищо като условия и отношение не ми липсва. Тренирам в огромна зала с 14 тепиха и най-модерно оборудване. Живея в къща на 10 минути от комплекса. Храната е супер, възстановяването също. Хората са мили с мен, но...
- Какво "но". Доизкажи се...
- България ми липсва. Два-три месеца съм там, всичко е точно, но носталгията е факт.
- Какво предстои?
- Най-приятното след успех. Завръщане у дома, великденски празници с близки и приятели. Две приятни седмици, надявам се. А на 22 април - обратно в Баку. Работа и пак работа. Наясно съм, че съм далеч от най-добрата ми форма. Във Вантаа спечелих с опит, с класа, натрупана през годините. Особено на финала. Имах колебания минута-две, но после държах всичко под контрол. Но на световното в Ташкент това няма да е достатъчно. Щатите, Китай, Канада, Япония вече са извадили старите записи с мои срещи. А във Финландия направиха нови. Ще искат да ме детронират, знам. Но аз имам мечта - Рио. И знам какво да направя, за да стане реалност. Дано само и съдбата този път да е с мен.
Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)