*Money, Money, Money (Пари, пари, пари - англ. ез.) e заглавието на една от популярните песни на АББА от 70-те години. Рефренът е изпят и от Дадан Карамболо, докато опитва да спечели на комар златния зъб на Матко Дестанов в комедията "Черна котка, бял котарак"
Малко преди старта на световното първенство в Испания през 1982 г. германският национал Паул Брайтнер обръсва своята емблематична брада с рекламна цел. В резултат на това банковата сметка на левичаря набъбва моментално със 150 000 марки. Пари. Днес в основната си част футболът се върти около тях. Ако не и изцяло. Но дали това е така от вчера и откога стартира комерсиализацията в най-популярния спорт?
Още преди много десетилетия става ясно, че от футболната индустрия могат да се изкарват много пари. Във времената преди Втората световна война в Англия могат да се намерят цигари с картички на футболистите от елитните клубове. Между другото през 30-те години подобен ход у нас предприема един производител на шоколад.
Силата на популярността във футбола се усеща още повече в средата на 50-те, когато унгарският нападател на Барселона Ладислао Кубала се снима в спортната драма "Асовете търсят мира". Отзвукът е толкова голям, че според някои именно славата на великия голмайстор довежда до нуждата от построяване на по-голям стадион на Барса - половин Каталуня искала да отиде на мачовете на "лос кулес", за да наблюдава изявите на Кубала. През 1961 г. пък испанският клуб получава 25 милиона песети от Интер за плеймейкъра Луис Суарес, което е нечувана сделка дотогава. Въпросните купища пари отиват за допълнителното модернизиране на новия "Камп Ноу". 60-те години са плодоносни и за бразилския Сантос, който обикаля света със своите прочути турнета.
Истински обаче колелото на комерсиализацията се завърта през 70-те. Някъде там мегазвездата Йохан Кройф вади специален ценоразпис - 4000 гулдена за среща с автограф или интервю, а елегантният нападател прибира сериозна сума и от "Де Телеграаф" за седмична колонка в изданието. По бизнес причини на Мондиал'74 легендарният №14 играе с екипировка различна от тази на холандския отбор. Делата на Кройф се движат от агента му, който по същото време е и негов тъст, Кор Костер. Само до лятото на 1971 г. футболистът заработва около 300 000 гулдена годишно, което не е никак малко по онова време. Той има договори със "Ситроен", "Филипс" и известния джин "Болс", а един хотел в Амстердам му плаща само за това да разбие стъклената входна врата с шут на откриването.
Непосредствено преди световното през 1974 г. асът на Барса (каталунците плащат за Кройф $2 000 000 на Аякс през лятото на 1973) влиза в сериозни спорове с шефовете на холандския футбол. Йохан Велики и част от останалите звезди искат възможно най-високи премии при спечелване на световната титла. Обсъжда се всеки един гулден, като в крайна сметка майсторите на Тоталния футбол постигат исканията си. За тяхно нещастие обаче Фортуна им обръща гръб на 7 юли 1974 г., когато в Мюнхен губят финала за световната купа.
И при победителите в този финал е горещо в навечерието на шампионата. Тогава капитанът Франц Бекенбауер сяда на масата за преговори в спортната база в Шлезвиг. Разговорите между Кайзера и ръководителите на германската федерация се проточват до късно, а треньорът Хелмут Шьон е мълчалив свидетел на пазарлъка. Футболните началници предлагат по 30 хиляди марки срещу всеки златен медал за четата на Шьон. Играчите обаче искат по 100 хиляди. В края на краищата след дълго уговаряне Бекенбауер си стиска ръцете с шефовете при 70 хиляди марки на калпак.
В края на 70-те на фланелките на някои отбори започват да се появяват имената на спонсори, което също е знак за това накъде отиват нещата. В един хладен ден на февруари 1978 г. 22-годишният френски национал Мишел Платини каца в Милано в компанията на Сандро Мацола. Целта е атакуващият халф на Нанси да подпише договор с Интер. "Нерадзурите" са готови да плащат на играча по 250 милиона лирети на сезон. Лично президентът на миланския гранд Иваное Фраицоли посреща Платини и Мацола в своята вила, но в крайна сметка босът, известен с фразата си, че за него на света има три важни неща - църквата, Интер и съпругата му Рената, решава да не подписва с французина.
Грешката на Фраицоли обаче не е допусната от президента на Ювентус Джани Аниели през 1982 г. Легендарният диригент на Старата госпожа привлича в пакет Платини и поляка Збигнев Бониек. Казват, че когато Аниели подписва с френската десетка, отворил лъскава бутилка шампанско и подал на французина ключовете на последен модел "Фиат" с думите: "Синьор Платини, щастлив съм да Ви видя в моя отбор. Приемете този скромен подарък". Огромната заплата на звездата обаче довежда до сурова буря в съблекалнята на тима. "Аз признавам качествата на Платини и Бониек, но съжалявам, че от Юве си тръгна симпатяга като Лиъм Брейди", дава началото на скандалите голаджията Роберто Бетега.
Заради неравенството при заплатите звездите Паоло Роси и Марко Тардели започват открито да негодуват. Паблито се оплаква, че с идването на Платини стилът на игра на Юве се е променил, което от своя страна води до постройка, която му носи по-малко шансове за гол. Италианската преса нарича недоволството на Роси и останалите "Бунтът на милионерите". Големият шамар за торинския колос идва на 25 май 1983 г. в Атина. Пред 40 000 свои тифози блестящият състав на Джовани Трапатони губи с 0:1 финала за КЕШ от бойкия тим на Хамбургер. Реализъм срещу ялов разкош.
Голът на Феликс Магат се забива почти смъртоносно в сърцето на италианския футбол, а на другия ден пресата на Ботуша разкъсва падналите звезди на Трап. "Групата арогантни милионери загуби всичко", "Юве, ти ни предаде", "Древногръцка трагедия". Това са част от заглавията във вестниците на Апенините. "Кориере дело Спорт" отива още по-далеч като пише по адрес на Паоло Роси: "Върви си, крадецо". Всичко това няма и година след златните голове на нападателя по терените на Испания'82.
До края на 80-те години футболът продължава да се превръща във все по-голям финансов звяр. По онова време от ПСВ Айндховен са готови да продадат бранителя Роналд Куман на Ювентус, но при условие, че за в бъдеще във всеки произведен "Фиат" започне да се монтира радио на "Филипс". В началото на 90-те собственикът на Олимпик Марсилия Бернар Тапи признава най-чистосърдечно, че преди няколко години би имал нужда от най-добрия футболист на планетата Диего Марадона, но вече не.
"Да купя Марадона? Бих могъл, но вече нямам нужда от него", казва френският милионер. Малко по-късно клубният футбол в Европа достига своето великолепие със създаването на Шампионската лига, която заменя турнира за КЕШ.
А знаете ли кой и кога измисля тази епохална промяна на футболната карта? Идеята за ШЛ се ражда на маса в Германия. Нейни "бащи" са холандец, италианец и испанец. На 25 май 1988 г. в Щутгарт ПСВ Айндховен играе във финала за КЕШ с Бенфика. Преди мача среща си дават легендарния директор на холандския клуб Кейс Плугсма, собственика на Милан Силвио Берлускони и президента на Реал Мадрид Рамон Мендоса Фонтела. Именно те тримата решават, че трябва да направят всичко по силите си, за да се сформира турнир на най-богатите клубове в Европа. "Ще е хубаво бъдещата лига да има осем групи от по четири тима. Така всеки участник ще има гарантирани минимум по шест мача", пророчески казва босът на Кралския клуб.
През следващите години футболът, около маркетинговата и финансовата му част, търпи още промени, а оформилата се пропаст между богатите и бедните клубове води дотам, че в днешно време е немислимо дори да си представим как актуалният европейски клубен шампион би могъл да бъде елиминиран на стадион като "Васил Левски". По-скоро Земята би се разтворила.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)