Кънките са задължителни в холандските училища

Кънките са задължителни в холандските училища

24 медала от 36 възможни! Най-слабото определение за това е - тотална доминация. Летящите холандски кънкьори унищожиха конкуренцията и влязоха завинаги в историята на Зимните олимпийски игри. Никога досега една нация не бе печелила толкова медали, и то само в една дисциплина! Адски добри или измамници? Това се питаше цял свят. "Зобят се!", отсичат завистливите. "Просто сме добри", контрират "лалетата". И са прави.

Холандия заедно с Норвегия се смята за родина на бързото пързаляне. Наградата за спортист на годината в Страната на вятърните мелници носи името "Яп Еден". В далечната 1893 година той влиза в дебелите книги като първия световен шампион. Надпреварата, естествено, се провежда в Амстердам. Бързото пързаляне е сред основните спортове за Зимните олимпийски игри от 1924 година насам. Равносметката на холандците е първо място с 35 златни, 36 сребърни и 34 бронзови медала. Да не говорим за легендарното състезание Elfstedentocht, чието начало е дадено през 1909 година. Над 10 души от 11 града в областта Фришландия се хвърлят в битка - кой ще вземе пръв разстоянието от 200 км по каналите
Неслучайно в столицата на провинцията Леоварден има паметник не на национален герой, а на участник в именитата надпревара.
За децата в Холандия има три варианта да спортуват - с топка в крака, в басейна или с кънки. И във всеки един те стигат до съвършенство. Според специалистите "лалетата" са облагодетелствани и физически, за да летят с кънките. Те са една от най-високите нации в света и това им помага да правят по-големи крачки, които им дават предимство пред конкурентите. "Кънките са част от нашите гени. Пързаляме се от векове", твърдят те. Останалият свят може и да гледа пренебрежително на Свен Крамер, но в родината си той е идол за хиляди деца. "Какъв ще стана? Като Свен", тези думи излизат от устата на всеки втори малчуган. И има шанс да сбъдне мечтата си. В области като Фришландия кънките са част от учебната програма. Младежите два пъти седмично са на леда, за да овладяват тънкостите. За целта е на линия и нужната база.
САЩ, които са втора сила по златни медали в този спорт на Олимпийските игри, имат само 2 закрити зали за бързо пързаляне. Холандия, чието население е по-малко от 17 млн., а територията - два пъти колкото Ню Джърси, има 17! "Тази база няма как да не даде успехи. Останалите просто изостават от нас. Опасявам се, че в бъдеще доминацията ни ще става още по-голяма", твърдят холандските журналисти. Първенството на страната е убийствено. В него се състезават 7 отбора, които имат 60 състезатели. Да станеш част от националния тим е като да преминеш тестовете във Френския легион.   
Останалите зимни олимпийци просто нямат шанс. В Ниската земя не могат да се карат ски, нито сноуборд. Ако искаш да пробиеш там, трябва да живееш в САЩ или Швейцария. "Лалетата" не крият тайните си. На въпрос: "Къде се раждат шампионите?", те имат прост отговор: "Тиалф". Арената за бързо пързаляне в Херенвеен, която носи името на дружката на бог Тор, е люлка за шампионите. "Ние инвестираме в успеха, той не е случаен", твърди шефът на съоръжението Елко Деркс. "Ако победиш тук, няма да имаш проблеми на Олимпиадата", допълва той. Това е най-бързото трасе в света. "Инженерите, които строиха съоръжението в Сочи, се учиха тук как да правят леда бърз и да се справят с теченията. "Тиалф" е майката, а щерката е в Русия", казва още Деркс. Именно сходните условия помагат на холандците съвсем да съсипят конкуренцията. "Всяка тренировка тук е като голямо състезание. Оцеляват само най-добрите. Още не мога да осъзная какво става. Гледам съотборниците ми как се радват на подиума, а аз съм у дома пред телевизора", твърди Хейн Отещеер, който не успя да се дореди до квота. 
Кънкьорите са и доста добре платени. За капак цял екип от учени работи за тях. В Технологическият университет в Делфт постоянно разработва подобрения по кънките, както и костюмите на състезателите. Авиационният инженер Нандо Тимер твори чудеса. Първоначално нововъведенията му бяха отхвърлени от международната федерация, но той намери начин как пак да ги вкара в употреба. За да дадат шанс на съперниците си, "лалетата" позволиха и на останалите да ползват тяхната екипировка. Но пак си останаха по-летящи от останалите.

Андрей Андреев, "Стандарт"

Следвай ни:

Още от Зимни спортове

Виж всички