)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Ските били като „Каприз” на Паганини, хокеят пък „Танц със саби” на Хачатурян
- Какви са впечатленията ти от твоя олимпийски експеримент?
- Експеримент – това е отлично определение. Това беше моето 8-о спускане по склоновете в живота ми. Аз започнах да се състезавам едва през декември. В Европа беше ужасна зима без сняг и много състезания бяха отменени. Бях много щастлива, че се справих с квалификацията в последния възможен момент. Исках да започна подготовката си по-рано, но нямах треньор. Аз и в Сочи дойдох без наставник. Трябва да кажа, че старта на олимпиадата за мен беше такова начинание в качеството му на добиване на опит, както всяко друго, но да стигна до финала – това беше доста по-особено. Не можете да си представите колко доброволци бяха там и всичките ми стискаха палци и крещяха: “Успех! Успех!”. Никога през живота си не бях чувала толкова много тази дума. Така че когато пресякох линията, се чувствах спокойна и смирена.
- Това нещо необичайно ли е?
- Разберете, аз обичам да идвам в тази държава на гастроли, а сега бях като състезател. Тук построиха толкова много неща, имаше такава атмосфера... За Русия беше важно да се превърне в олимпийска столица и да бъдеш част от това беше невероятно.
- Особено след като успя да финишираш, защото много съпернички не успяха.
- Да, аз наистина много се страхувах, че в състезателния списък след името ми може да има АГ (не финиширала). Не можеш да съжаляваш за нищо, което си направил, но за DNF трябва да се срамуваш. Поне аз щях.
- За това ли толкова внимателно и прецизно преодоляваше колчетата?
- Да, разбира се. Аз нямах възможност да изпробвам трасето по-рано. А в Сочи и снегът беше друг, и склонът различен от тези, на които съм карала преди това. Някой ме беше предупредил за равнинната част в планината, което трябваше да е трудността в гигантския слалом. Но по-добре да ми бяха казали за стръмните части. Когато застанах на старта за последното спускане...
Това беше най-дългата писта в живота ми
- Изплаши ли се?
- Да, малко. Но много ме боляха краката, когато застанах на старта. Не съм сигурна, че останалите момичета са постъпили като мен, но аз си казах: “Трябва да дам почивка на краката си”. И се отпуснах... Само преди самата финална линия набрах малко скорост.
- Как се отнесоха с теб другите спортисти?
- Толкова мило. Никой, нито веднъж не показа снизходителност към мен. В началото аз се притеснявах, но след това разговаряхме. Олимпийското село – това е райско кътче, в което всички са приятели. Да, беше и малко трудно например да седнеш да обядваш, когато всички искат да се снимат с теб или да си разменяте значки. Но в края на краищата аз ходех там по пижама. Обикалях от сграда в сграда както си исках.
- И въпреки това хората искаха да се снимат с теб по пижама?
- Ами да, може би тези мои снимки вече са в социалните мрежи. Мисля, че спортистите ми симпатизираха. Аз дойдох в Сочи след едва 6 месеца подготовка. Докато те са тренирали за олимпиадата, аз съм пътувала по цял свят с цигулката си. Въпреки това между нас имаше едно уважение... Атлетите разбираха, че ските не за всички са единствената работа в живота им.
- С какви интересни срещи ще запомниш Олимпиадата?
- Бях много щастлива, когато Анна Фенингер ми подари цветенце от букета си от награждаването. Поговорих си с Тина Мазе, която беше много ядосана след едно от своите спускания. Разбрах много за това какво е да носиш на раменете си очакванията на цяла държава.
- Как всичко ти се получава толкова позитивно?
- Не всичко. Например малко се разочаровах за това как се отнесоха към мен някои треньори по ски, с които се срещнах преди сезона. Имаше такива, които дори не ми пожелаха успех. А елитните спортисти бяха толкова щастливи за мен.
- А защо така се е получило с треньорите?
- Мисля, че те не смятаха, че приемам всичко това насериозно. Но аз си знаех, че няма никакъв шанс от мен да излезе професионална скиорка. Още повече на тази възраст. Но защо ги беше страх да се заемат с мен и да ме напътстват?
Според мен дори и да загубиш, можеш да си доволен от работата си
- А ти по принцип фен ли си на спорта?
- Да, много обичам спорта. Обожавам да гледам "Уимбълдън", Формула 1 и маратона в Лондон... Привличат ме мащабните спортни събития. Вероятно това прилича на отношението на хората в САЩ към спорта. Там никой не се интересува от 3-те златни медала на Тед Лигети на световното и неговия стил и техника на каране. Но всички гледат олимпиадата. Кой знае, може пък бавното каране на ски да се превърне в един от най-популярните спортове в САЩ. В Тайланд, уви, това никога не може да се случи.
- Хареса ли ти Сочи? Това все пак не е типичен руски град.
- Никак не е типичен. Аз в Русия съм била на много места и ми беше трудно да повярвам, че такъв град има тук, докато не го видях със собствените си очи. Всичко беше великолепно, така че аз съм доволна.
- В Лондон преобладаваше рок музиката, което е логично, след като държавата ви в този стил е №1 в света. В Сочи обаче преобладаваше класическата музика. Ако държавата може да се определи като стил в музиката, може ли да се каже, че Русия е класика?
- Мисля, че това е точно така. Това е историческо постижение за Русия. Затова и толкова обичам да правя концерти в тази страна. Тази държава е обширна, с много дълбока душевност. Аз обожавам да експериментирам и да смесвам стиловете, но дълбоко в душата ми лежи любовта ми към класическата музика и за това се радвам, че игрите се проведоха точно в Сочи.
- В главата ти звучеше ли музика, докато се носеше по пистата?
- (Със смях) Ако погледнете резултатите ми, ще разберете, че съм чувала по-скоро приспивна песен.
Сигурно трябваше да превъртя касетата в главата си до някакъв рок
- С какви музикални произведения биха могли да се сравнят алпийските ски по динамика?
- Работата е там, че алпийските ски са невероятно сложен и технически наситен спорт. Затова и аз нямах скорост –просто не мога да летя по склона, без да мисля за нищо. Не съм в такъв стадий, че да съм креативна на ските. За това, когато мисля за ски, аз мисля за нещо страшно трудно. Например има един сегмент в „Каприз” на Паганини, който често те кара да подобряваш техниката си. Там има страшно много малки частички информация, които обаче летят към теб с голяма скорост. За да го изпълниш добре, трябва да отвлечеш вниманието си от тях и да погледнеш мащабно на цялата картина. И скоростта ще дойде сама. Ако се замислиш над „Каприз” обаче, той ще те парализира. Така е и в ските.
- Потресаващо. Много ми се иска да чуя подобен музикален разбор за хокея.
- Хокей – това е сто процента „Танц със саби” на Арам Хачатурян, който аз доста често изпълнявам. Той е много агресивен, което очарова и привлича зрителите.
- Такава кървава красота?
- Да, точно така. Хокеистите носят предпазители на зъбите си. Аз свалям шапка на всеки, който е готов да рискува здравето си и външната си красота в името на спорта. Жалко, че на финала не се срещнаха Русия и Канада. Това щеше да е истинска класика.
7 дни спорт
Магьосницата Ванеса Мей, английската богиня на цигулката, дебютира на олимпиада на 35 г. Нейният единствен алпийски опит до този момент са били почивките в швейцарските курорти. В Сочи Ванеса се пусна за родината си Тайланд под бащиното си име – Ванакорн, а главната й цел беше да не падне и да се добере до финала. И с това тя се справи доста успешно.
- Какви са впечатленията ти от твоя олимпийски експеримент?
- Експеримент – това е отлично определение. Това беше моето 8-о спускане по склоновете в живота ми. Аз започнах да се състезавам едва през декември. В Европа беше ужасна зима без сняг и много състезания бяха отменени. Бях много щастлива, че се справих с квалификацията в последния възможен момент. Исках да започна подготовката си по-рано, но нямах треньор. Аз и в Сочи дойдох без наставник. Трябва да кажа, че старта на олимпиадата за мен беше такова начинание в качеството му на добиване на опит, както всяко друго, но да стигна до финала – това беше доста по-особено. Не можете да си представите колко доброволци бяха там и всичките ми стискаха палци и крещяха: “Успех! Успех!”. Никога през живота си не бях чувала толкова много тази дума. Така че когато пресякох линията, се чувствах спокойна и смирена.
- Това нещо необичайно ли е?
- Разберете, аз обичам да идвам в тази държава на гастроли, а сега бях като състезател. Тук построиха толкова много неща, имаше такава атмосфера... За Русия беше важно да се превърне в олимпийска столица и да бъдеш част от това беше невероятно.
- Особено след като успя да финишираш, защото много съпернички не успяха.
- Да, аз наистина много се страхувах, че в състезателния списък след името ми може да има АГ (не финиширала). Не можеш да съжаляваш за нищо, което си направил, но за DNF трябва да се срамуваш. Поне аз щях.
- За това ли толкова внимателно и прецизно преодоляваше колчетата?
- Да, разбира се. Аз нямах възможност да изпробвам трасето по-рано. А в Сочи и снегът беше друг, и склонът различен от тези, на които съм карала преди това. Някой ме беше предупредил за равнинната част в планината, което трябваше да е трудността в гигантския слалом. Но по-добре да ми бяха казали за стръмните части. Когато застанах на старта за последното спускане...
Това беше най-дългата писта в живота ми
- Изплаши ли се?
- Да, малко. Но много ме боляха краката, когато застанах на старта. Не съм сигурна, че останалите момичета са постъпили като мен, но аз си казах: “Трябва да дам почивка на краката си”. И се отпуснах... Само преди самата финална линия набрах малко скорост.
- Как се отнесоха с теб другите спортисти?
- Толкова мило. Никой, нито веднъж не показа снизходителност към мен. В началото аз се притеснявах, но след това разговаряхме. Олимпийското село – това е райско кътче, в което всички са приятели. Да, беше и малко трудно например да седнеш да обядваш, когато всички искат да се снимат с теб или да си разменяте значки. Но в края на краищата аз ходех там по пижама. Обикалях от сграда в сграда както си исках.
- И въпреки това хората искаха да се снимат с теб по пижама?
- Ами да, може би тези мои снимки вече са в социалните мрежи. Мисля, че спортистите ми симпатизираха. Аз дойдох в Сочи след едва 6 месеца подготовка. Докато те са тренирали за олимпиадата, аз съм пътувала по цял свят с цигулката си. Въпреки това между нас имаше едно уважение... Атлетите разбираха, че ските не за всички са единствената работа в живота им.
- С какви интересни срещи ще запомниш Олимпиадата?
- Бях много щастлива, когато Анна Фенингер ми подари цветенце от букета си от награждаването. Поговорих си с Тина Мазе, която беше много ядосана след едно от своите спускания. Разбрах много за това какво е да носиш на раменете си очакванията на цяла държава.
- Как всичко ти се получава толкова позитивно?
- Не всичко. Например малко се разочаровах за това как се отнесоха към мен някои треньори по ски, с които се срещнах преди сезона. Имаше такива, които дори не ми пожелаха успех. А елитните спортисти бяха толкова щастливи за мен.
- А защо така се е получило с треньорите?
- Мисля, че те не смятаха, че приемам всичко това насериозно. Но аз си знаех, че няма никакъв шанс от мен да излезе професионална скиорка. Още повече на тази възраст. Но защо ги беше страх да се заемат с мен и да ме напътстват?
Според мен дори и да загубиш, можеш да си доволен от работата си
- А ти по принцип фен ли си на спорта?
- Да, много обичам спорта. Обожавам да гледам "Уимбълдън", Формула 1 и маратона в Лондон... Привличат ме мащабните спортни събития. Вероятно това прилича на отношението на хората в САЩ към спорта. Там никой не се интересува от 3-те златни медала на Тед Лигети на световното и неговия стил и техника на каране. Но всички гледат олимпиадата. Кой знае, може пък бавното каране на ски да се превърне в един от най-популярните спортове в САЩ. В Тайланд, уви, това никога не може да се случи.
- Хареса ли ти Сочи? Това все пак не е типичен руски град.
- Никак не е типичен. Аз в Русия съм била на много места и ми беше трудно да повярвам, че такъв град има тук, докато не го видях със собствените си очи. Всичко беше великолепно, така че аз съм доволна.
- В Лондон преобладаваше рок музиката, което е логично, след като държавата ви в този стил е №1 в света. В Сочи обаче преобладаваше класическата музика. Ако държавата може да се определи като стил в музиката, може ли да се каже, че Русия е класика?
- Мисля, че това е точно така. Това е историческо постижение за Русия. Затова и толкова обичам да правя концерти в тази страна. Тази държава е обширна, с много дълбока душевност. Аз обожавам да експериментирам и да смесвам стиловете, но дълбоко в душата ми лежи любовта ми към класическата музика и за това се радвам, че игрите се проведоха точно в Сочи.
- В главата ти звучеше ли музика, докато се носеше по пистата?
- (Със смях) Ако погледнете резултатите ми, ще разберете, че съм чувала по-скоро приспивна песен.
Сигурно трябваше да превъртя касетата в главата си до някакъв рок
- С какви музикални произведения биха могли да се сравнят алпийските ски по динамика?
- Работата е там, че алпийските ски са невероятно сложен и технически наситен спорт. Затова и аз нямах скорост –просто не мога да летя по склона, без да мисля за нищо. Не съм в такъв стадий, че да съм креативна на ските. За това, когато мисля за ски, аз мисля за нещо страшно трудно. Например има един сегмент в „Каприз” на Паганини, който често те кара да подобряваш техниката си. Там има страшно много малки частички информация, които обаче летят към теб с голяма скорост. За да го изпълниш добре, трябва да отвлечеш вниманието си от тях и да погледнеш мащабно на цялата картина. И скоростта ще дойде сама. Ако се замислиш над „Каприз” обаче, той ще те парализира. Така е и в ските.
- Потресаващо. Много ми се иска да чуя подобен музикален разбор за хокея.
- Хокей – това е сто процента „Танц със саби” на Арам Хачатурян, който аз доста често изпълнявам. Той е много агресивен, което очарова и привлича зрителите.
- Такава кървава красота?
- Да, точно така. Хокеистите носят предпазители на зъбите си. Аз свалям шапка на всеки, който е готов да рискува здравето си и външната си красота в името на спорта. Жалко, че на финала не се срещнаха Русия и Канада. Това щеше да е истинска класика.
Цигуларката си взе две кучета от Олимпиадата
Наред с многото подаръци и сувенири от олимпиадата в Сочи Ванеса Мей се сдоби и с домашни любимци. Световноизвестната цигуларка си тръгна за вкъщи с две кучета, които прибра от местен приют.
- Единственото, което ме притесняваше в Сочи, беше съдбата на бездомните кучета – обясни Ванеса. - Знаех, че в Атина например кучетата бяха изловени и затворени в последната минута. А аз много обичам кучета и въобще животни. Тъй като много се безпокоях за тях, посетих някои от приютите в града. И в повечето случаи там всичко беше нормално – кучетата бяха щастливи, за тях се полагаха грижи. Избрах си 2 и си ги взех с мен. Кръстих ги Пьон и Чан – в чест на следващата олимпиада.
7 дни спорт
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)