Аугсбург в евротурнирите: типичната германска приказка

Аугсбург в евротурнирите: типичната германска приказка

Не може броенето да е било лесно, особено след като 2900 литра безплатна бира бе раздадена в тълпата. Сметките в крайна сметка сочеха между 4000 и 7000 присъстващи, макар да е невъзможно да се дефинира с точни цифри делириумната радост, с която привържениците на Аугсбург и отборът отпразнуваха в централния площад на града най-невероятната история на успех в Бундеслигата от много години насам.

Малкият ФКА, управляван с бюджет от около 20 млн. евро, пълен с играчи пътешественици, натъпкан в географски сандвич между Щутгарт и Байерн (Мюнхен), се класира за Лига Европа в четвъртия си сезон в елита, изпреварвайки редовните участници в Шампионската лига Борусия (Дортмунд) и Шалке 04. Стори го след победа с 1:3 на гости на Борусия (Мьонхенгладбах) в последния кръг.

“В Европа никой не ни знае”, гордо стоеше слоганът на тениските на отбора, макар че ние го публикуваме в по-малко цветист превод от немски език. “Това е най-добрият тим на Аугсбург за 100 години”, каза президентът Клаус Хофман. И с пълно право.

Кметът на града бе заявил, че ще пусне отбора на балкона на сградата на общината за втори път след промоцията в Бундеслигата през 2010 г., ако бъде взета виза за евротурнирите, ала вероятно дори не си е и мечтал, че ще му се налага да изпълнява обещанието си. Всеки един интервюиран в местните радио, телевизия и вестници фен изрази неверието си. Те бяха затегнали колани за поредна битка за оставане в елита миналото лято, а не за попадане в жребия за груповата фаза на второто по сила състезание на УЕФА.

Това е наистина изумително достижение, родено от мъничко късмет. Саша Мьолдерс вкара с дупе, за да осигури победата с 3:2 над Фортуна (Дюселдорф) – началото на чудното завръщане на тима, който след първите 17 кръга от сезон 2012/13 бе на 17-о място със само 9 точки. По-късно в същата кампания пък ветеранът Александер Манингер спаси дузпа на Едгар Приб от Гройтер Фюрт в последния кръг, за да помогне на своите за победата с 3:1, оставила ги в елита. Съдията бе отменил гола на Приб от първия му успешен опит от бялата точка...

Настояването на клуба преди две години да залага на треньора Маркус Вайнцийрл, въпреки че бе водил само Ян Регенсбург в третия ешелон (и въпреки бедствения му старт в Бундеслигата), обаче не бе само късмет, а и стратегически шедьовър като решение. Във втория си сезон бившият играч на Байерн изведе Аугсбург до 8-мото място. Той изгуби единствения си изключителен играч – преминалия в Мьонхенгладбах национал Андре Хаан, ала това не му попречи този сезон да изпревари двата рурски клуба, както и останалите традиционни претенденти за Лига Европа. “На луната сме заради това, че успяхме да сложим черешката на тортата за целия сезон с фантастично представяне”, каза Вайнцийрл.

Статистически, успехът на ФКА е доста труден за обяснение. Нито една от техните цифри не изпъква. Имат 43 вкарани и 43 получени гола. Имат 15 спечелени, 4 равни и 15 изгубени мача. Показателите им в подаванията се движат със средните за лигата, както и тези за спечелени единоборства и пробягани разстояния. Те спечелиха множество завързани двубои, ала не можете откри завишени нива на ефикасност пред гола: близо 7 удара за гол е незабележителна цифра.

Единствената статистика, сочеща особената им твърдост, са допуснатите едва 288 удара към собствената врата. Само Байерн (177), Байер (Леверкузен) (194), Дортмунд (206) и Волфсбург (243) са позволили по-малко изстрели на опонентите си. Вайнцийрл извлече максимума от много малко.

Човек остава с усещането, че самите играчи не са съвсем сигурни как точно се получи изключителният им сезон. “Аугсбург пети – това си е истинска лудост”, каза взетият под наем от Байерн халф Пиер-Емил Хьойберг. Халил Алтънтоп пък говори за специалната семейна обстановка и задружност в клуба и е много прав – в съблекалнята няма силно его, което е предпоставка на терена да се превъплъти пролетарската идея на треньора за стила с яростно колективно пресиране в средата на терена.

Огромна част от случилото се на SGL-Arena – уютния стадион за 30 000 зрители, който все още е без фасада след отварянето си до магистралата преди шест години (клубът предпочете да вложи предвидените 3 млн. евро в състава), няма как да бъде обяснено рационално. Затова остава да битува простата теза, че тимът е изглеждал изключителен заради това, че докато е вършил тихо и обичайно работата си, повечето големи отбори този сезон се представиха много под своето ниво.

Това си е една доста типична германска приказка: история за възнаградена просто добре свършена работа.

Рафаел Хьонихщайн, “Гардиън”

Още от Футбол свят

Виж всички