На 6 април 1959 г. юношеските национали побеждават Италия във финала пред 50 000 зрители на "Васил Левски"
Днес се навършват 56 години от спечелването на първата от общо трите европейски титли, които юношеският национален отбор на България има във витрината си. На 6 април 1959 г. „лъвчетата“ до 18 години побеждават с 1:0 Италия в турнир, на който страната ни е домакин. Точно след месец България отново ще приеме форум, събиращ най-големите футболни таланти в Европа, този път до 17 години. Нашият тим се падна в трудна група с Испания, Хърватия и Австрия, но момчетата на Александър Димитров може да черпят вдъхновение от своите предшественици.
В началото бе... ФИФА
Първото издание на национален юношески турнир се провежда през далечната 1948 г. и е под егидата на ФИФА. По това време УЕФА все още не съществува. Европейската футболна централа е основана през 1954 г., но само 12 месеца след формирането си вече е поела администрацията на форумите за подрастващи. Дебютът на България в тази надпревара е през 1955 г., когато първенството се провежда в Италия, но на практика няма шампион. По това време форматът предвижда изиграването само на мачовете в пет групи без директни елиминации впоследствие. Българският тим е един от победителите в груповата фаза заедно с домакините от Италия, както и Румъния, Унгария и Чехословакия.
Следващият турнир в Унгария има същия по-скоро приятелски характер, но от 1957 г. шампионатът отново придобива пълния си вид с полуфинали и сблъсък за трофея.
У дома и стените помагат
За домакин на турнира през 1959 г. е избрана България. В състезанието вземат участие 17 отбора (в едната от четирите групи има пет тима). Нашите печелят безапелационно в потока си с победи срещу Холандия (3:1), ФРГ (2:0) и Югославия (4:0). На полуфинала идва ред и на ГДР, надиграна с 3:0.
Финалът с Италия се играе пред 50 хиляди зрители на „Васил Левски“. Единственото попадение в мача вкарва нападателят на ЦСКА Антон Кръстев, който се разписва в 22-рата минута след центриране на легендарния Никола Котков. Част от онази талантлива генерация са и други митични фигури като Георги Соколов, Добромир Жечев и Димитър Якимов. Соколето е избран за най-добър играч на турнира.
След финала в чест на шампионите е организирано празненство в хотел „Балкан“ (днешния „Шератон“), но се оказва, че българските футболисти нямат костюми за него. Налага се от БСФС да им дадат дрехите, които олимпийската ни делегация е носила на летните игри в Мелбърн през 1956 г.
Двете страни на монетата
Точно десет години след като завоюва първата си титла при юношите, България печели за втори път златните медали. Домакин на турнира през 1969 г. е Източна Германия, като нашите отново са безмилостни в груповата фаза, и то срещу впечатляващи съперници. Тимът ни, воден от покойната легенда на „Левски“ Димитър Дойчинов, побеждава последователно Западна Германия (1:0), Испания (3:1) и Франция (3:1). На полуфинала в Дрезден „трикольорите“ се саморазправят с 3:0 и със СССР. В мача за трофея България се изправя срещу домакина ГДР в Лайпциг и след редовното време и продълженията двубоят завършва при равенство 1:1. По това време дузпите все още не са въведени в турнирите на ФИФА и УЕФА (това се случва година по-късно - през 1970-а). Затова се налага съдията да определи шампиона чрез хвърляне на монета. Съдбата ни се усмихва и купата е в ръцете на капитана Павел Панов, който е и едно от големите открития на първенството.
Три пъти за късмет в Швеция
Пет години след триумфа в Източна Германия юношеският национален отбор на България оформя своя своеобразен требъл. Селекционер на състава по това време вече е Цветан Илчев, а в тима са изгряващите звезди Спас Джевизов, Цецо Йончев и Ради Здравков.Турнирът през 1974 г. се провежда в Швеция, като този път за разлика от предишните два случая „лъвовете“ са в далеч по-лесна група, но допускат изненадващо равенство. То идва срещу Уелс (0:0), но след победи срещу Люксембург (2:1) и Дания (3:2) нашите отново оглавяват потока. В полуфинала и финала българският тим надиграва с 1:0 съответно Шотландия и Югославия. Последният двубой се провежда в Малмьо и в него главен герой става Красимир Манолов, автор на победното попадение.
Павел Панов за триумфа през 1969 г.:
Избрах тура при жребия и това ни донесе късмет
Легендата на Левски Павел Панов е капитан на шампионския отбор от 1969 г. и именно на него се пада съдбоносният избор ези.
Методи ШУМАНОВ, "Преса"