На връщане от “Олд Трафърд” в понеделник късно вечерта по радиото се водеха грешните дебати. Дали Дани Уелбек е трябвало да бъде продаван на Арсенал миналото лято? Дали пък той на свой ред е трябвало да празнува победния си гол при завръщането си в Манчестър?
И двата въпроса са доста незначителни. Уелбек е почтен, талантлив футболист, ала не би направил разлика в Манчестър Юнайтед, версия Луис ван Гаал. Той е добър, без да е истински добър. Нападател с любопитно по-добър рекорд на международно отколкото на клубно ниво, той вкара добре изработен и предвиден гол, след което го отпразнува подобаващо. Цялостното му представяне обаче бе скромно. Ако играеше в червено вместо в синьо-жълто в понеделник, резултатът нямаше да е по-различен.
Не, проблемите на Юнайтед при Ван Гаал се простират далеч по-дълбоко от всичко свързано с решението му миналия август да продаде играч, когото с право смяташе за четвърти по ред избор за централен нападател за сезон 2014/15.
Със сигурност най-показателните моменти в този сблъсък за Купата на ФА бяха онези от средата му нататък. До този момент мачът бе доста равностоен. Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер ще да е бил разочарован, че отборът му предаде терен така безгрижно скоро след вземането на преднина, но явно каза в почивката на своите да продължат в същия дух.
Ван Гаал обаче подуши опасност. Или поне така помисли. Направи две смени, никоя от които особено позитивна, и те бяха показателни за един треньор, несигурен в своите играчи и разубеден от първоначалния си план. Стори нещо подобно в гостуването на Суонзи в лигата наскоро и “червените дяволи” загубиха и тогава.
По-късно, когато тимът му гонеше в резултата след гола на Уелбек и изгонването на Анхел ди Мария, холандецът измести напред Маруан Фелаини, а малко след това и Крис Смолинг на върха на атаката, карайки ги да се захранват с диета от дълги топки от собствената половина.
Тази тактика е работеща и това бе доказано на гости на Уест Хам миналия месец. Фелаини по-специално може да е странно ефикасен в подобна роля. Докато това обаче се случваше, на пейката седяха Хуан Мата и Радамел Фалкао по анцузи. Двамата останаха в същото положение и в 95-ата минута, когато безцелно заритване от Фил Джоунс прати топката в аут, известил края на мача.
Точно това е вероятно най-осъдителното. Тактическите уклони на Ван Гаал могат да бъдат дискутирани цяла нощ. Юнайтед, дали го е съзнавал, или не, назначи прагматик миналото лято и именно тази негова страна привържениците на отбора виждат сега.
По-важен е фактът, че един от водещите треньори в европейския футбол реши в края на домакинство за купата, което знаеше, че тимът му трябва да спечели, да гласува доверие на аматьорски тип футбол, вместо да промени развоя чрез изпипана методология с помощта на двама футболисти, в които клубът вложи милиони.
Странно стечение на обстоятелствата, говорещо за ограничено доверие на Ван Гаал към играчите си. Сочи също и към проблеми за решаване, и то наложително, на летния трансферен пазар. Мениджърът знае, че му трябват десен бек, централен защитник, опорен халф и централен нападател. Ето ви вероятно 150 млн. паунда. Холандецът обаче знае и че трябва да отстрани някои доста големи имена от състава, за да отвори място за новите вътре. Мата, Фалкао, Робин ван Перси и Рафаел да Силва са четирима, за които е нужно да бъде взето тежко решение. И това е преди Ван Гаал да адресира проблема, дали по-малко бляскави имена като Джони Еванс и Фил Джоунс въобще ще узреят до достатъчно добри футболисти да върнат Юнайтед обратно на върха в Премиър Лийг.
Мениджърът много пъти този сезон говори за липсата на баланс в състава си. Онова, за което бе разбираемо по-сдържан да изкаже, бе фактът, че този състав просто не е достатъчно добър. В момента има проблеми с играчи като Ди Мария, които се нуждаят от време, внимание и тактическо дообработване. Поне няма каквото и да било съмнение относно качеството на аржентинеца. Неговото центриране към Уейн Рууни за изравнителния гол в понеделник бе доказателство. Истинският проблем е в поддържащите роли – хора като Аднан Янузай и Ашли Йънг.
В Арсенал Венгер има своите критици заради непостоянството на тима му. Никой обаче не може да го обвини, че не знае какво прави. У него има методическо постоянство, което за добро или лошо се вижда от изборите му на състав и тактика.
Йън Лейдимен, “Дейли Мейл”