"От скрина": Малко повече от легенда

"От скрина": Малко повече от легенда

Нападението печели мачове, а защитата - шампионати. Фразата изрича една от легендите на Ливърпул преди финала на Евро 2004 между Португалия и Гърция. Коя е най-силната защита в историята на футбола? Разбира се, на такъв въпрос може да се отговори по много начини. Истината има много лица, както се казва. Ако тръгнем да изброяваме легендарни защитни формации, огънали кокалчетата на не една световнa звездa, може да не ни стигне цял ден - Бергоми, Ширея, Джентиле, Коловати, Кабрини (Италия 1982); Фогтс, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер (ФРГ 1974); Бургнич, Пики, Гуарнери, Факети (Интер 1965); Тасоти, Барези, Костакурта, Малдини (Милан 1990), Рейзигер, Блинд, Де Бур, Богард (Аякс 1995); Тюрам, Блан, Десаи, Лизаразу (Франция 1998); Диксън, Адамс, Боулд, Уинтърбърн (Арсенал 1998) и т.н.

Една от изброените легендарни защитни групи държи забележителен рекорд. Миланският квартет от началото на 90-те години, заедно с вратаря Себастиано Роси, записва 929 минути без допуснат гол в Серия "А". Малко по-рано пък Франко Барези и колегите му стигат до 58 поредни мача (близо 2 календарни години) без загуба. И това във времето, когато Серия "А" е най-силното първенство в света!

Именно Барези е мозъкът на тази изключителна защита на Милан. Той е сърцето и лидерът на отбора. Той е и любимецът на най-верните фенове на Дявола от Южната трибуна. Роденият в Травалято футболист от малък симпатизира на "росонерите". През 1974 г. Франкино се озовава в Интер, където тече селекция на момчета от цяла Италия. Заедно с него е и брат му Джузепе, който е харесан и е взет в младежкия тим на "нерадзурите". На Франко Барези обаче е казано, че е твърде хилав и трябва да се яви пак след 12 месеца. Тук се намесва бъдещият дългогодишен асистент на Фабио Капело Итало Галбиети. Той урежда проби на 14-годишния Франко в другия милански колос Милан. За бъдещата си легенда "росонерите" плащат 500 хиляди лирети. "От дете съм фен на Милан. Моят идол бе Джани Ривера", споделя след това Барези. По време на юношеството си той харесва и играта на универсалния защитник на Аякс Рууд Крол.



На 11 г. Франкино губи своята майка, а няколко години след това и баща си. Така Милан става нещо като второ семейство за либерото. На 23 април 1978 г. младият бранител дебютира в Серия "А". В Италия го наричат Дребосъка, а Ривера разкрива пред медиите, че тийнейджърът му говори на "Вие". След Скудетото през 1979 г. за "червено-черните" идват много трудни времена. В началото на 80-те години на два пъти миланският клуб се озовава в Серия "Б", като Барези получава изгодни оферти, които обаче отхвърля и остава верен на своя любим отбор. Някъде тогава Италианския Бекенбауер е покосен от коварен вирус, който дори го приковава към инвалидна количка. На Ботуша плъзват слухове, че либерото на Милан е болен от рак, но в края на краищата играчът се връща на терена.

През 1982 г. Франко попада в отбора на Енцо Беардзот за световното първенство в Испания. Макар и резерва на мондиала, 22-годишният защитник целува купата и става световен шампион. Четири лета по-късно обаче той пропуска шампионата в Мексико. Причината? В навечерието на световното Беардзот вика капитана на "росонерите" при себе си. Казва му, че смята да го използва като халф. Бранителят не е съгласен с това, а в отговор селекционерът е категоричен, че в такъв случай отново ще бъде твърда резерва, защото титуляр като либеро е капитанът на "Скуадра адзура" Гаетано Ширея.



През 1990 г. Барези вече е несменяем титуляр в националния отбор. Нещо повече - той е безгрешен и направлява по отличен начин колегите си Джузепе Бергоми, Рикардо Фери и Паоло Малдини. Италианците не допускат гол в пет поредни мача до полуфинала с Аржентина, когато Валтер Дзенга бърка фатално през второто полувреме. Играта на Франко Барези на това световно е еталон за всеки бранител. Той заслужено намира място в идеалния отбор на Италия'90, а атакуващата защита на "адзурите" е сочена за пример от специалистите.



Всичко в кариерата на Франкино, а и в историята на Милан, се променя на 20 февруари 1986 г. С идването на Силвио Берлускони на власт в клуба стартира най-успешният период за "росонерите". През сезон 1986/87 г. отборът на Берлускони губи на два пъти от Парма в турнира за Купата на Италия. Това кара бизнесменът да насочи вниманието си към 40-годишния треньор на "дуковете" Ариго Саки, което е прието с голямо недоверие на Апенините. Саки никога не е играл професионален футбол, а се заема с треньорството едва на 31 г. "Кой е казал, че трябва да си бил кон, за да станеш добър жокей", отвръща новият треньор на Дявола. Методите му на работа са силно повлияни от Тоталния футбол на Холандия, но за разлика от 4-3-3 на "лалетата" той неизменно залага на любимата си схема 4-4-2. "Звънна някой си Адриано Галиани", пише бележка на Саки неговата съпруга в един съдбовен ден през март 1987 г. И така започва всичко.

Работата на Саки в Милан бележи цяла епоха не само в историята на "червено-черните", но и в световен план въобще. Наричат го Пророка от Фузиняно. Под негово ръководство Франко Барези и колегите му в отбрана започват да играят в линия (т.е. либерото е отхвърлено), а наред с това е загърбено персоналното покритие за сметка на зоновата защита. Това е революционно за онова време, макар тук-там в Италия вече да има наченки на преминаване към зона. Залага се и на изкуствени засади.



Фундаментът на отбраната на Милан на Ариго Саки е именно Барези, който дирижира подреждането на съотборниците си. Пророка скъсява дистанцията между защитата и атаката на 25 метра, налагайки пълен синхрон в действията им - Барези, Малдини и останалите се прибират и разгръщат като в огледална зала и всичко става координирано. Залага се на масирана преса по целия терен. Наред с това играчите трябва да спазват еднаква дистанция един от друг. Марко ван Бастен е наричан от Саки "първият защитник на тима". Франк Рийкард пък е "втори плеймейкър", който осъществява връзката между защита и полузащита. Милан атакува с 10 души, а се брани с 6. В Италия наричат всичко това "Сакизъм". Той дава резултат - през 1988 г. отборът от Милано печели титлата в Серия "А", допускайки едва 14 гола. В някои мачове вратарят Джовани Гали въобще не докосва топката.

В началото на този сезон обаче Франко Барези е пред сензационна раздяла с "росонерите". Някъде през есента на 1987 г. "Кориере дело Спорт" излиза със заглавие: "Барези напуска Милан". Зародишът на това се крие в първоначалното неразбирателство между Италианския Бекенбауер и Саки. Спецът тика в очите на Франкино видеокасета с изявите на либерото на Парма в Серия "Б" Джанлука Синьорини (б. а. - починал през 2002 г.), който е сочен за пример от треньора. Наред с това капитанът оглавява бунт на "сенаторите" в тима срещу политиката на Силвио Берлускони в сектора с работната заплата и премиите. В крайна сметка Барези остава в Милан, а успехите следват един след друг.



Всъщност методите на работа на Саки тежат на доста от тогавашните звезди в отбора. Пророка от Фузиняно е категоричен, че никой не е по-голям от останалите, а за да е още по-красноречив посочва като ключова фигура за спечелването на Скудетото халфа Анджело Коломбо. Саки е маниак на тема футбол, като според една легенда Ван Бастен го моли да не му говори за футбол и схеми поне по време на обяд. "Защо ме третираш като всички останали?", пита друг път холандецът. Саки отговаря: "За да имаш уважението на другите". Наставникът натоварва футболистите си до изнемогване, за да са достатъчно добре подготвени да пресират непрекъснато съперниците си по целия терен. Понякога "червено-черните" тренират по три пъти на ден, след като до средата на 80-те години го правят по три пъти на седмица. "Тактиката на Саки бе изтощителна. Няколко години по-късно вече не можехме да поддържаме същия ритъм", разкрива по-късно Паоло Малдини.

След триумфа в Токио през 1989 г. Франко Барези казва щастлив на своя треньор: "Е, вече сме №1 в света". "Да, но само до края на вечерта", отвръща философски Саки. През 1991 г. специалистът застава начело на Италия, а в Милан го наследява Фабио Капело. Следват купища нови победи, рекорди и отличия.



На 17 юли 1994 г. Барези изнася един от най-великите мачове на защитник в цялата история. Символът на Милан извежда Италия като капитан на финала на световното първенство, след като три седмици по-рано е претърпял операция на коляното. Двубоят в Лос Анджелис се играе по обед при изключителна жега. 34-годишният Барези е безгрешен, като изиграва мача на своята кариера. При дузпите обаче великият капитан бие над вратата, като след това признава, че миг колебание дали да не стреля вдясно му коства пропуска. Сълзите в САЩ обаче не са последната песен в кариерата на легендарния №6. 

През 1997 г. "Сан Сиро" изпраща своя любимец, който три години по-късно е избран за Футболист №1 на Милан и Италия за ХХ век. Сред фойерверки и шоу около 60 000 зрители на миланския стадион изпращат идола си, на когото е връчена почетна "Златна топка". Никой друг футболист на Милан не е изпратен с подобни почести. Както преди години написаха в Русия, Франко Барези е малко повече от легенда.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook 

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!

Още от От скрина

Виж всички