Това бе достатъчно да накара въздишащите по старите времена и старите начини колективно да се задавят със своите порции боб с наденица. Брентфорд щеше, бе обявено в клубно съобщение, да се раздели със своя уважаван мениджър Марк Уорбъртън и да премине към континентална управленска структура със старши треньор и спортен директор плюс използване на математически модели в помощ на привличането на точните попълнения. Отговорът на един бивш професионален футболист – Мики Куин, не беше нетипичен: “Искат старши треньор и математическо моделиране... ха-ха, успех с това!”.
Онова, което Куин може би не осъзнава, е, че чертежът на бъдещето на Брентфорд вече има своя стрес тест на 800 км оттам във ФК Мидтюланд – водач в датската Суперлига с 6 точки преднина, който е на път към първия трофей в своята история. А кой е мажоритарният акционер в Мидтюланд? Матю Бенам – бившият мениджър на хедж фонд и професионален комарджия, който притежава и Брентфорд.
Когато Бенам вложи 6,2 млн. паунда в Мидтюланд миналия юни, назначи за президент Расмус Анкерсен – 31-годишен бивш футболист, треньор с лиценз УЕФА А, предприемач и автор. Анкерсен обеща да предизвика конвенционалните начини за управление на футболен клуб и да постави Мидтюланд на картата. И прави точно това.
“Когато съм провокативен, казвам на хората, че нашият треньор Глен Ридерсхолм никога няма да бъде уволнен на база на мястото ни в класирането”, споделя Анкерсен. Вместо това той казва на наставника, че ще бъде съден по определени Ключови показатели за представянето (КПП), които според него в дългосрочен план са по-показателни за успеха.
Анкерсен не ще разкрие всичко около използването на данни от клуба, ала споделя, че Мидтюланд обръща особено внимание на онова, което нарича “опасни положения” в мачовете. Интересно е, че клубът е клиент на софтуерната компания E4talent, следяща ударите в “опасната зона” – полето от началото на вратарското до края на наказателното, откъдето идват 77% от головете в Премиър Лийг.
Статичните положения са друг фокус. Мидтюланд е вкарал 15 гола от тях в 17 мача (средно 0,88 на мач) – втори в Европа. Само Атлетико Мадрид (1,04) е по-успешен. Най-добър по този показател в ПЛ е Арсенал с 15/26 (0,57).
Данните също информират треньорите на Мидтюланд какво да казват на играчите си и на пресата. Както обяснява Анкерсен, на почивката на треньорите се пращат смс-и преди срещата им с футболистите, в които се подчертава как се представя отборът според определени ключови показатели: “Тези ефективни КПП дават по-точно послание към играчите и пресата.”
Твърде често във футбола резултатът определя сценария – и за треньори, и за репортери, и за фенове. Анкерсен отхвърля това като твърде простоват подход. “Когато например играхме у дома срещу опашкарите, бихме 2:1, но нашият модел ни свали много ниско, защото бяхме огромни късметлии. Мнозина ни казаха “браво”, но представянето ни беше ужасно – това е посланието, което трябва да изпратим. Никой не иска да казва, че е късметлия, когато печели, но във футбола успехът превръща късметлиите в гении.”
Това е запленяващ, радикален подход и е движен от Бенам. Анкерсен помни как го попитал дали Брентфорд ще се изкачи нагоре от Лига 1: “От футболен човек очакваш просто “да” или “не”, но той просто ме погледна и каза: “Има шанс 42,3% да спечелим промоция.” Разбрах тогава, че той мисли по много по-различен начин за футбола.”
Разбира се, че е така. Бенам е направил състоянието си от футболни залози, ала не го е сторил, следвайки овцете, които трупат залози в т.нар. акумулатори и се уповават на слепия късмет. Вместо това той разви по-дълбоко разбиране на това защо отборите печелят мачове, построи статистически модели и ги използва за експлоатиране на недостатъците и грешките в коефициентите на букмейкърите.
Никой от нас не знае какво предстои да се случи. Можем обаче да кажем това: Брентфорд и Мидтюланд очевидно вървят по правилния път и да се проследят техните истории в следващите няколко години ще са запленяваща гледка. И докато Бенам получи доста критики в последните дни, историята ни учи, че в дългосрочен план е неразумно да се залага срещу него.
Шон Ингъл, “Гардиън”