Заплатите на футболистите са неприлични, но всички си траят
Заплатите на футболистите са неприлични, но всички си траят
12 фев 2015 | 09:06
6573
0
"Капитализмът изгуби чувството за мярка, когато вярата в могъществото на пазара проникна на територията на истинската вяра"
Марк Карни, управител на "Бенк ъв Инглънд" през 2014 г.
Неравенството отново се превърна в голямата политико-икономическа тема на нашето време. А най-голямата тема за разговори е, разбира се, футболът. Любопитното е, че едното и другото – неравенството и футболът, почти не се смесват. Когато се говори за неравенството, не се споменават, поне в цивилизовано обкръжение, приходите на футболистите в сравнение с тези на обикновените смъртни.
Нека тогава да го направим ние. Средната седмична заплата на един футболист от английската Висша лига е 42 000 евро, далеч повече от това, което е спечелил за цялата минала година средният работник в страната. Още по-интересно става, когато се сравняват приходите на нормалните хора с тези на футболистите, които са познати на всички. Прави се много лесно. Би Би Си създаде специална уеб страница, която позволява да се изчисли колко печели всеки един от нас в сравнение със заплатите на Меси, или на Кристиано, или на още 20 играчи, като Руни или Неймар, които са по-известни и от Брад Пит, Клинт Истууд или Анджелина Джоли, включително и от (политиците) Мариано Рахой (премиер на Испания), Пабло Иглесиас (генсек на новосъздадената испанска партия „Подемос”) или Янис Варуфакис (новия гръцки финансов министър). Заплатите на футболистите са доста тревожен симптом за лудостта, която обзема света. Да кажем някой написва, че печели примерно 25 000 евро на година, за да разбере, благодарение на гениите от bbc.co.uk, че ще са му необходими да работи 1137 години, за да спечели това, което взима Меси само за една година.
Или че на Меси му трябват 9 мин, за да спечели колкото обикновен човек за цяла седмица.
Ако сравним това, което печели Кристиано Роналдо, с възнаграждението на един иначе много добре платен жител на Руанда (примерно по 3 евро на ден), калкулаторът на Би Би Си ни информира, че този щастлив руандец ще трябва да работи 23 126 години, за да заработи толкова, колкото Роналдо взима за 12 месеца.
Разликите стават още по-смешни и нелепи, ако някой реши да направи сравнение с един милиард души, които печелят по-малко от долар дневно. Като не трябва да забравяме, естествено, че тези футболисти работят, ако това може да се нарече „работа”, по 3 часа на седмица (колкото са 2 мача), и посвещават още 15 часа на това, което много от нормалните хора също биха искали да правят в свободното си време – например да тичат на открито, да поритат топка с приятели и да правят гимнастика. В останалата част от деня, обикновено след обяд, играчите са свободни да развратничат, да играят на Плейстейшън или да снимат рекламни клипове за арабски авиокомпании.
Да. Светът е несправедлив. А откакто ни връхлетя икономическата криза през 2008 г. ние, сравнително щастливите западноевропейци, не спираме да се оплакваме от нея, да се жалваме от неравенството, тема, която днес задължително се появява в речите на всеки политик по време на предизборна кампания. Обаче почти никой не говори за чудовищната разлика между това, което печелят футболистите от големите първенства, и останалите. За тези неща се коментира тихо в баровете, но пред публика в иначе шумното време, в което живеем, това си остава последното табу. Къде е онзи политик, който би се осмелил да предположи, че Меси или Роналдо, или Фернандо Торес от работнически отбор като „Атлетико” (Мадрид), вече са част от най-омразната каста? Няма такъв. Защото, ако се изкаже така, няма да има никаква възможност да спечели избори.
Защо? По две причини.
Първата е, че онова, което отличава футболистите, е постепенното им и прогресивно вдетиняване.
Което, между другото, се изразява и в отричане на реалните факти, че светът на футбола е корумпиран от горе до долу (но много повече горе, отколкото долу), и че възнагражденията, които получават неговите идоли, са прекалено големи. Всеки политик, който би рискувал да отвори очите на футболиста, си играе с огъня.
Втората причина е, че според самата логика на капитализма Меситата и Роналдовците са си извоювали правото да получават колосални количества пари. От всичките 600 милиона души, които се занимават с този спорт (любимо развлечение на човечеството), те са двамата най-добри.
Така че дори на Барак Обама, една от малкото личности, които се доближават до Меси, поне що се отнася до световна известност, ще са му необходими цели 68 г. като президент на най-голямата световна сила, за да спечели толкова, колкото взима за една година малкият аржентински нападател. Дано сам по себе си този факт ни послужи като повод за размисъл за перверзността, в която живее свободния капиталистически пазар. Да, да живее футболът, но ако ние се осмелим да си отворим очите и да го видим, то въпросът за заплатите на играчите е един доста тревожен симптом за лудостта, която е обзела света.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)