"Българският клубен волейбол умира", издаде присъда наскоро един от най-добрите волейболисти у нас и в света - Матей Казийски. И в думите му има много истина. Защото е така - клубният ни волейбол крачи по склона надолу. Както впрочем въобще клубовете ни в различните и някога славни наши спортове.
Историята помни години, в които българските отбори бяха фактор зад граница и печелеха титли в европейските турнири. Треньорите ни учеха на волейбол чужденците в техните страни, а волейболистите ни там бяха големите звезди. Но тези времена сякаш са отминали безвъзвратно, защото фактите вече са други - в евротурнирите нашите са само фигуранти. Нещо повече - славни някога отбори днес ги няма на картата на Европа. В последните сезони само "Марек Ивкони" държи някакво ниво с регистрация на участие в Шампионската лига. ЦСКА направи чудо, като без пари стигна полуфинал в друг евротурнир. Но чудеса не стават всеки ден.
А женският ни клубен волейбол?
Той също се гордее със славни времена в историята на Европа, но това са само спомени. Сега в първенството ни играят предимно девойки и ветеранки, намерили последен пристан. Отборите с всяка година намаляват, а за международно участие да не говорим.
И на фона на тази трагична за спорта картина има един клуб, който скромно стои встрани от шумотевицата, но в който се работи амбициозно и с перспектива - "Марица".
Какво е различното в тима от Пловдив? Първото нещо е финансова стабилност, осигурена от президента Илия Динков. Той самият е бивш волейболист, играл в един отбор с Димо Тонев, но както сам признава дошъл е момент да разбере, че не е Димо Тонев във волейбола и отдавна е поел пътя на бизнеса.
"Може и да звучи самохвално, но имаме самочувствието на най-добре организирания клуб за женски волейбол в България", твърди Борис Халачев, мениджърът на "Марица", който е живял дълги години в Англия.
С него започваме "инспектиране" на монтирането на ново парно отопление в една от двете тренировъчни зали - тази край гребния канал.
"Досега имахме локални климатици, осигурени от един от спонсорите на клуба, но с парно отопление е по-добре", доволен е мениджърът. Следва оглед на ремонтираните съблекални и друга гордост - цял етаж от близкото държавно спортно училище, който е само за младите волейболистки на "Марица".
"Разполагаме с 12 стаи, тук момичетата имат интернет и всички условия да се чувстват добре и сигурни - доволен е Борис. - Има видеонаблюдение на сградата, на първия етаж е столовата. Идеята е всичко да им е близко и да мислят само за учене волейбол."
На стотина метра от залата е първият у нас балон за плажен волейбол. Инвестицията е за 30 000 лева, доставен е от Англия и може да се ползва целогодишно. Надува се за 20 минути, има и отопление. "Марица" е единственият клуб у нас, в който момичета тренират само плажен волейбол и целта е влизане в световния елит.
Втората тренировъчна зала е на стадион "Лаута", там е щабът на клуба. "Прихващаме" треньора на жените Иван Петков да... гледа телевизия. Естествено, волейбол. Специално е инсталирана сателитна антена, на която треньорите следят първенствата на други държави.
"Тези две зали са ни малко, трябват ни още и работим в тази посока", информира Петков.
В "Марица" има 8 отбора в различните възрастови групи, всеки със свой треньор. Картотекирани са 121 състезателки, от тях 22 са националки, на щат има още кинезитерапевт, масажист, лекар и статистик. Клубът планира изграждането на втора зала до тази в "Лаута", за да се организират по-лесно тренировките на всички отбори.
Официалните мачове се играят в залата на Пловдивския университет, която е в тон с работата в клуба - модерна и с отлични условия за състезатели, съдии и зрители. И за да е всичко хубаво в синхрон и за пример, "Марица" е и лидер в първенството на жените. А в клуба явно и с основание очакват да шумят дълго във волейбола.
Антони Йорданов, "Труд"