Илиана и Наско: И сме се ревнували, и не се ревнуваме

Най-известното спортно семейство в България - Наско Сираков и Илиана Раева гостува в предаването „Код Спорт“ по TV+. Двамата големи шампиони във футбола и в художествената гимнастика винаги са интересни събеседници и имат какво да кажат за спорта и за живота.

- Илиана, може ли да се каже, че сега в живота действаш като ансамбъл с 5 уреда в ръцете - президентски пост във федерацията по художествена гимнастика, клуб "Илиана", партията, обществени ангажименти, семейство? Как се справяш?

- И. Р.: Справям се, не ми е тежко, не ми е скучно, не ми е трудно. Познавате ме от детските ми години. Много добре знаете как като се занимавам с нещо - влагам цялото си сърце и душа. Когато наистина нещата се правят с удоволствие, те не тежат. Всичкото, което изброихте, правя с огромно удоволствие. Научих се, че трудностите са най-важното в човешкия живот, защото те изграждат, те оформят, те усъвършенстват. Затова не се плаша от трудности. Дори напротив, имам си една максима, че колкото повече препятствия имаш в живота, толкова повече си богоизбран. Абсолютно вярвам в това. Може би това е причината да успявам да се справям не с една-две-три, а с пет дини под мишница. Много често едното заменя другото. Умея, когато се занимавам с нещо, да мисля само за него. Разпределям мисълта си, което означава, че добре разпределям и времето си. Когато се умора, нищо не е в състояние да ме накара да правя нещо, просто изчезвам и се отдавам на почивка.

- Н. С.: Или започва друго нещо...(смее се)

- И. Р.: Или започвам шестото или седмото си нещо в живота.

- Наско, ти по-рано беше на такъв режим - нервен, постоянно ангажименти. Сега как гледаш на нейните 5 уреда в живота?

- Н. С.: В интерес на истината, учудвам се как издържа в определени моменти. И аз се затормозявам от това постоянно напрежение, на което е подложена и в момента, в който се поизморя, моментално заминавам три дена на лов и се зареждам.

- Илиана, политическите страсти поутихнаха при теб след местните избори. Как ги преживя?

- И. Р.: Никой няма да ми повярва за начина, по който съществувам не само аз, но и партията ни в политическото пространство. Различно ги преживях. Отчитам като първи местни избори - много успешни за нашата партия, защото ние участваме по начин, който биха искали хората и от който има крещяща нужда обществото, т.е. много почтено и достойно участваме в изборите. Нещо, което е много трудно осъществимо и да имаш успеваемост по този начин е почти невъзможно. Затова отчитам като изключително нашето участие, защото имаме 14 кмета на населени места, имаме двама кмета на големи общини, имаме 30 общински съветника, което за прощъпулника на "Обединена България" на местни избори е повече от добро. В същото време, колкото и да минават годините, колкото и нищо да не е в състояние да ме изненада, аз все още преживявам измамата, непочтеността, демонстрацията на нарушаването на законите и начина, по който протекоха тези избори. Като всеки един нормален човек в България, като всеки един нормален български гражданин, нямаше как да не преживея този ад, на който станахме свидетели с тези избори. Така че хем бях много щастлива, хем бях много отвратена от това, което се случи.

- Наско, признава в едно интервю за "Труд" преди четири години, че винаги е активен, винаги гласува, но след едни избори, когато е дал вота си за царя е искал да си отреже ръката...

- Н. С.: Горе-долу, така беше, защото и мен ме излъгаха с "вервайте ми" и "800 дни". Тези 800 дни станаха 8 хиляди.

- Царят се оказа гол, но пооблече се малко тогава...

- Н. С.: Пооблече се, но сега като гледам почват да го разсъбличат.

- Художествената гимнастика се оправи след кризата, а с футбола какво става?

- И.Р: Ще кажа личното ми мнение като спортен човек, защото аз съм в усмирителна риза, заради това, че съм съпруга на Наско. Трябва всеки път да внимавам какво говоря, как го говоря, какво пиша, защото наистина, ако имах абсолютната свобода какво да кажа и да пиша, щях да излея едно такова цунами във футболна България, въпреки че не съм им спестявала... Първо аз много обичам футбола, голяма страст ми е. Не само, защото съм съпруга на Наско, а от дете, от 7-годишна ходя на "Герена". И това, което се случваше във футбола в годините винаги страшно много ме е дразнело не толкова като футболна съпруга, колкото като спортен човек, защото аз имам определено виждане - няма футбол, гимнастика и т.н., има спорт, това е цяла наука. Аз имам определено мнение как се правят нещата. Видяла съм с очите си какво е направил той като футболист, неговите треньори, какво поколение се изграждаше, след това какво направи той като ръководител и бидейки в "кухнята", поради това, че съм негова съпруга, аз в годините назад виждах едни безумия, които се правеха. Никога не съм ги щадяла и винаги съм казвала, че това, което в момента се е превърнал българският футбол е абсолютно закономерно. Няма такъв! Български футбол няма, може да го има само, когато преплува Дунава и излиза в Европа и света. За такава местна консумация - неслучайно стадионите са празни, неслучайно хората са отвратени и не ходят, а ходят само агитки. За мен той е мъртъв, аз български футбол не гледам, страдам, че е в това състояние. Европейски гледам с удоволствие и ми доставя истинска наслада. За мен най-големите виновници са ръководители и собственици. Това правило, че който давал парите, той поръчвал музиката, това е един пълен абсурд. За мене няма такова нещо. Все едно някой да дойде с пари в художествената гимнастика и да ми казва какво да правя с гимнастичките. Няма как да се случи. Огромна вина имат футболните хора, които допуснаха тези хора да дерибействат в българския футбол, да го унищожат и той да е това, което е в момента. - Да дадем дума и на "виновниците"...

- Н. С.: А, тя каза всичко. (смее се)

- Наско, много често се изявяваше в социалните мрежи. Защо престана?

- Н.С.: Дадох си почивка. Аз в интерес на истината повече от две години не съм влизал във "Фейсбук", но от януари месец мисля отново да се появя в тази социална мрежа.

- Защо наистина не се получават нещата в българския футбол?

- Н.С.: Много пъти съм го казвал. Ние в България винаги се опитваме да открием топлата вода, което е безумно и безсмислено. Хората по целия свят показват кое как се прави и ти можеш само да черпиш вода от извора. След победата ни на "Парк де Пренс" французите взеха кардинални мерки за развитието на детско-юношеския си футбол и след три години станаха европейски шампиони, а след пет - световни. След победата ни над Германия през 1994 г., в Германия направиха 10-годишна програма за развитието на детско-юношеския футбол и виждаме какво представлява в момента германският футбол. Ако искаме по някакъв начин малко да върнем позициите на българския футбол, това е единственият път. И да не се съобразяваме, говоря като Изпълком, като хора, които са на ръководни длъжности във футбола в България, да не се съобразяваме с желанията на този, на онзи президент, собственик или който и да е. Просто трябва да се спусне една директива, да се направи минимум 10-годишна програма за развитието на нашия футбол. Аз това съм го казал и на президента на футболния съюз. И плодовете на тази програма да почнат да се берат минимум след пет години. Дотогава мъртвило.

- Да те върнем там, където имаме успехи. Как преживяваш състезанията по художествена гимнастика, следиш ли ги?

- Н. С.: Не, аз не гледам състезания по художествена гимнастика. Разбира се, че се вълнувам невероятно. Аз се вълнувам между другото и от изявите на всички български спортисти във всеки един спорт. При художествената гимнастика съм просто задължен да се вълнувам, задължават ме да се вълнувам...

- И.Р.: Лъже, това е абсолютна лъжа. (смее се)

- Н.С.: В интерес на истината съм си втълпил през годините, че когато гледам нашите гимнастички, те изпускат уредите си.

- И.Р.: Което е факт.

- Н.С.: Затова изчезвам с 200 км/ч от телевизора, когато те играят, но се вълнувам. Последните години имахме безкрайно много поводи за радост с нашите гимнастички. Вярвам като всеки един българин и се надявам догодина в Рио един от малкото спортове, които могат наистина да ни донесат радост, това е гимнастиката и стискам палци. Дай Боже да се завърнат с медали, независимо какви.

- Когато един от вас двамата има проблем, пренася ли го в семейството или се затваря в себе си и го решава сам?

- Н.С.: Не, споделяме си. Аз докато се занимавах с футбол, доста често пренасях проблемите.

- И.Р.: Бъди честен - 100%. Животът ни беше футбол.

- Н.С.: Признавам си, понамесвах малко проблемите във футбола в семейството, но истината е, че ние сме хора, които споделяме един с друг, търсим заедно решенията на проблемите и много често единият помага на другия да се решават по-бързо. Две глави винаги мислят по-добре от една.

- И.Р.: Аз бих казала, че в този смисъл дали прехвърлям проблемите вкъщи - никога за тези тридесет и колко години станаха...Никога не съм го правила. Проблемът трябва да е много, много тежък за мен и нерешим, за да го реши Наско.

- Наско, доколко ти помага в битките, въобще в живота фактът, че си син на първия българин световен шампион, борецът Петко Сираков?

- Н.С.: От ранна детска възраст животът ме сблъска с много несправедливост, завист, лошотия, което е типично като син на един изключителен, известен спортист. Чувал съм много пъти като по-малък подмятания от рода "на още един спортист ще трябва да храним детето", което на 17-18-19 години не може да не ти повлиява колкото и да се опитваш да си силен и да вярваш в себе си. Лоши приказки остават завинаги в съзнанието ти, остават някаква следа в теб. Но по един или друг начин аз съм знаел, че трябва да го преодолея това. Колкото и клиширано да звучи, съм тренирал и съм работел два пъти по-здраво, за да преборя тази лошотия и злоба.

- Ревнувате ли се?

- Н.С.: Признай си.

- И.Р.: Ами, как да кажа, вече 32 години сме заедно. Значи първите години беше един ужас.

- Н.С.: А никога не съм й давал повод.

- И.Р.: (смее се) И сме се ревнували, и не се ревнуваме. Има моменти, в които сме се ревнували много, особено, когато бяхме на 20-25 до 30 години. И сега понякога той много ме ревнува. (смее се)

- Н.С.: Направо полудявам. (смее се)

- Илиана, като човек, минал през цялата йерархия на спорта, какво е необходимо днес да се направи, за да си върнем поне малко от старата слава?

- И.Р.: Най-важен е екипът, точните хора на точното място. Хора, които разбират от това, с което ще се занимават. В структурата на спорта, в организацията на спорта трябва да има йерархия, тази йерархия да се спазва и всеки да бъде треньор с качества, възможности и познания, мениджърът да бъде същият. Основната задача на президента е да направи точния състав, с който ще работи, да извлича от хората максимум най-силни качества и в същото време да знае да изисква и да държи всеки на мястото. В това отношение съм много доволна от себе си, от това, което успях да направя с художествената гимнастика, защото всички светила и Мария Гигова, и Мария Петрова, и Нешка Робева всички, които са в момента са в организацията на художествената гимнастика и в ръководството, са хора със силни характери, със собствено мнение, но някак си успях така да изградя екипа и така да поставя нещата, че наистина всеки да бъде полезен с най-силните си качества и да тушираме егото и амбицията.

- Треньор №1 на България за миналата година е при теб...

- И.Р.: Ина Ананиева - естествено треньор №1 за миналата година.

- Каза, че и на министър си случила...

- И.Р.: На министър категорично случих. Цялата йерархия при нас мисля, че е много добре подредена и най-важното - дава се шанс на хората да работят. Аз като президент се вслушвам много в съвети на хора, които ме убеждават, че те са прави. При мен няма еднолична власт, каквото кажа аз и това е, напротив. Това е, което липсва в момента на спорта - качеството на кадрите и подредбата на йерархията. Това е най-важното.

- Наско, има ли какво да допълниш към това, което каза Илиана?

- Н.С.: Да, специално за футбола мисля, че най-голямата грешка на собствениците, на президентите на българските клубове е, че те не разбраха, че най-важното нещо за тях е да инвестират в хората, които управляват футболния процес в един клуб. Това е най-важната инвестиция. Може да купиш десет чужденци, но като нямаш треньор... Това е най-важното нещо - хората, които управляват футболния процес. Те са солта на манджата.

- В тази връзка как се отнасяш към новината, че футболният клуб Левски вече ще се ръководи от Управителен съвет, а не еднолично, както досега?

- Н.С.: За мен това е жив популизъм. Това са несериозни неща. Какво означава това? Това е размиване на отговорност. На кого трябва да искаме сметка в един момент? На Управителния съвет. На кой от Управителния съвет? Ние не можем да ги видим. Това е несериозно просто. Какво означава това управлява се от Управителен съвет?

- Има председател на Управителния съвет...

- Н.С.: Добре, аз като искам нещо, ще звънна на Иво Тонев и ще го питам, но самата формулировка си е абсолютен популизъм.

- Как виждаш отбора, добре ли върви?

- Н.С.: - Да кажа честно, на Левски съм му гледал почти всички мачове този сезон. Единственият мач, в който ми е харесал като отбор, това беше този в Ловеч - като агресия, като поведения през всичките 90 минути. И в нито един от останалите мачове. Но въпреки това Левски беше начело с доста сериозна преднина и след поредните два глупави мача, всичко започва отначало. Вече е много тежко. За мен целта, която беше поставена - класиране за евротурнирите, не би трябвало да има проблем да я изпълни. Но така, както се разви първенството, Левски имаше всички шансове да стане шампион, сега вече ще му е много трудно. Не мисля, че има потенциал да бъде шампион. Мисля, че лятото се направиха изключително много селекционни грешки и сега отново ще трябва да се поправят през декември, което не е добре. Като цяло смятам, че ако тази година Левски не успее да стане шампион, следващите пет, ще му е изключително трудно. И след време ще ви кажа защо.

- Илиана, защо се хващаш за главата?

- И.Р.: (смее се) Мисля си, че най-страшното нещо е хората да свикнат с невежеството, с незнанието, с глупостта. Някак си всички свикваме, свикваме и в един момент ние не виждаме реалната обстановка на пълния абсурд и на това в какво е превърнат Левски или българският футбол, или българският спорт.

- Ти ядосана ли си още на Тодор Батков, който вече не е в Левски?

- И.Р.: Пак ще кажа, че дълбоко в себе си имам симпатии към този човек, защото той в своите безумия, които направи, има някаква симпатичност, от глупостта си, която излъчва. За мен това е най-страшното нещо, което се случи на Левски. Всичко, което в момента е Левски, отново е Тодор Батков. Това е последствието от управлението на Тодор Батков. Това е човекът, който ще остане в историята на Левски и годините ще го докажат, който унищожи идентичността, това е най-страшното. Аз помня препълнените стадиони и какво викаха хората "Левски значи свобода". Знам истинските левскари, никой не стъпва на стадиона, никой не ходи на тези мачове. Големите левскари - интелектуалци, от артистичния свят, професори, доктори, никой не стъпва. Този човек открадна Левски, уби идентичността на Левски, унищожи Левски и всичко оттук нататък само ще бъде последствие на Тодор Батков. Това подобие на Левски е отново Тодор Батков.

- Наско, преди две години си тръгна много ядосан от "Герена". Още ли таиш тези чувства?

- Н.С.: Не, сега не съм ядосан.

- Чувстваш ли се достатъчно обичан от феновете на Левски?

- Н.С.: Никога не може да бъдеш обичан от всички. Но с това, с което се сблъскавам ежедневно, ежеседмично при пътуванията ми в провинцията, хората невероятно много ме обичат, помнят и уважават. Това е истината.

- И.Р.: Какво значи да бъдеш обичан? Човек трябва да обича себе си и това, което е направил, трябва да е доволен от живота си, от това, което е постигнал. Когато ти се уважаваш заради това, което си постигнал, какво значение има дали те обичат. Той това, което постигна в Левски, не знам колко години ще минат и дали изобщо някой някога ще постигне повече като футболист и като ръководител. Така че човек трябва да се гордее и да е доволен с това, което е направил в живота си, без значение обичат ли го или го уважават.

- Вярно ли е, че на заседанията на Изпълкома на футболния съюз "синята" легенда Наско Сираков е най-солидна подкрепа за решаване на казуса с ЦСКА?

- Н.С.: Не е вярно, по простата причина, че ние не сме имали от пет месеца Изпълком. Така че всичките тези твърдения са някакви легенди. А и няма определена дата, за тази година като гледам май няма да имаме Изпълком. Тези писания по разни сайтове или вестници не отговарят на истината. Но да ви кажа моето мнение, за да се спре със спекулациите. Смятам, че българският футбол има нужда от силни Левски и ЦСКА. Това е истината, защото това са двата коня, които могат да дърпат каруцата на българския футбол. Да, законите в тази държава трябва да се спазват, трябва да се плаща. Истината е, че трябва да се спазват от всички, да си плащат всички.

- Наско, да преминем към националния отбор. Ти искаше Ивайло Петев за Левски, но доволен ли си от това, което прави начело на страната ни?

- Н.С.: При тези резултати, ако кажа, че съм доволен, значи съм мазохист. Ще ви кажа какво казах на Изпълкома миналата година при смяната на Любо Пенев. На целия Изпълком им казах, че след една година пак ще се гледаме като мачароци всичките и ще се чудим какво да правим със следващия треньор. Проблемът в българския футбол и в националния отбор вече не опира до треньора, а за липсата на какъвто и да е материал да работи, който и да е треньор. Още миналата година им казах, че ако ние не променим мисленето си, начина на работа в клубовете, да идва нещо сериозно отдолу, националният отбор винаги ще е на това ниво, на което е и ще се радваме, че юношите ни са завършили наравно с Кипър или са победили Люксембург, което е несериозно, смешно. Но това е истината, това ни е футболът в момента. От Ивайло Петев специално има някои неща, които съм му ги казал и на него. Не мога да приема примерно залагането на определени футболисти в този отбор и смятам, че колкото по-рано той беше пристъпил към някакво подмладяване, защото не трябва да режем с нож и да изгоним всички, трябва да е много балансирано. Имаше определени футболисти, на които той залагаше, които нямат никакво бъдеще в следващите години за този национален отбор.

- Илиана, художествената гимнастика също беше в такъв период. Какво ти коства на теб да обединиш всички бойни натури в този спорт? Знаем, че десетилетия е имало образно казано хващане за косите, кой е по-по-най...

- И.Р.: Мисля, че това е талант - да умееш да ръководиш хора. Не ми е коствало много. Колкото и нескромно да звучи, го отдавам на лични мои качества, на това, че самите хора, с които работя са с качества, отговорност и най-вече любов към художествената гимнастика. Основното и най-важното е да сложиш спорта пред себе си, пред собствените си лични амбиции. Имало е моменти, в които съм искала да направя нещо, което другите не са одобрявали и аз съм се съгласявала, и то е давало резултат. И обратното - мога да ударя по масата и да се наложа. Откакто съм председател, никога не съм удряла по масата, но в по-ранните години бях доста по-различна. Умея да наложа мнението си, когато вярвам, че то е вярното за художествената гимнастика и умея да отстъпя, когато някой предложи нещо, което е по-добро, т.е. спортът пред личната амбиция. Всички да служим в името на успеха на големия спорт. Времето доказа, че големите шампионки на България по художествена гимнастика неслучайно са били големи и неслучайно като ръководители, треньори се оказаха пак на световно ниво. Изкуство е да ръководиш, когато това не е изява на комплекси да застанеш начело, да бъдеш президент. Времето показва кой стои там заради комплекси и кой заради любовта към спорта или онова, което ръководи. Печелившото доказва, че ръководителят е бил много добър. Огледалото на един спортен ръководител са неговите успехи. Съжалявам, но пак ще трябва да кажа, че се гордея със себе си.

- Какво да очакваме от грациите на олимпийските игри догодина в Рио?

- И.Р.: Много тежка година, много силна конкуренция, страшна еволюция в художествената гимнастика с препълнени зали...

- Н.С.: Застраховки. Взимайте медали, иначе не се прибирайте въобще.

- И. Р.: Всички са вперили поглед в нас. Искам момичетата да работят, както до момента работят, треньорите да са отдадени, както до момента, ние да ръководим процеса, както до момента. Истински вярвам, че ще зарадваме нашите фенове и си го пожелавам.

- По наша информация на очертаващия се като супер зрелищен мач на Христо Стоичков на 20 май тук в София по случай 50-годишния му юбилей, №1 в списъка на малцината българи, които са поканени е Наско Сираков. Очаквахте ли го?

- Н.С.: Скромно ли да отговоря или нескромно? (смее се) Разбира се, аз съм един от хората, с които Ицо поддържа перфектни отношения от началото на спортната си кариера. До момента се чуваме по телефона почти на всеки две седмици. Разбира се, горд съм от това, че съм поканен на едно такова събитие, което между другото смятам, че ще бъде мега спортното събитие на България и като посещаемост през цялата година, и като медиен интерес. Това е единственият човек, който може да доведе в България по-голямата част от футболния елит на миналия век. При всички положения ще е изключително интересно.