Багата: Колекционирам кръвта на съперниците си

Единственият българин световен шампион в ММА Благой Иванов се прибра у нас, след като защити световната си титла във веригата WSOF с категорична победа във втория рунд над американеца Дерик Мамен-Пещерняка. В интервю за "Меридиан Мач" Багата разкри, че когато влиза в лагер за предстоящ двубой, той разчита на голям екип от специалисти - треньори, диетолози, физиотерапевти. "Повечето са американци, но има и няколко българи. Тренировките са двуразови, а понякога и триразови. Спазвам стриктна диета, защото почти винаги трябва да свалям килограми. Но съм свикнал още от националния отбор по самбо. Например за боя срещу Мамен свалиф 10 кг за един месец", сподели Иванов. Ето какво още каза Благой.

- Благой, на какво отдаваш тази безапелационна победа над Мамен?
Най-важното при нас е психиката и мотивацията за победа. А също и това как се чувстваш в деня на самия бой. Смятам, че това е една от силните ми страни - винаги се стремя към крайния успех. Когато влезеш в клетката, останал очи в очи със своя противник, психиката е решаваща. Ако не си освободен психически и излезеш на ринга малко по-стегнат, това може да окаже негативно влияние.

- Каква ти беше тактиката за двубоя?
Тактиката ми за мача бе изцяло насочена към това още от самото начало да му нанеса повече съкрушителни удари. Така и стана. Срещата можеше да приключи още в първия рунд, но изчаках до втория и 30 секунди преди края му го довърших. Радващото е, че нещата се развиха по този начин, а не се стигна до съдийско решение.

- Има ли някакъв страх при вас, когато излезете очи в очи в клетката?
Не можем да говорим за страх в професионалния спорт на такова ниво. Разликата може би е в това, че с всеки следващ бой съперниците започват да ти обръщат повече внимание, да разучават стила ти на игра. Това може би прави нещата по-трудни, тъй като вече всеки ще се стреми към това да те победи и да ти вземе титлата.

- Има ли яснота за следващия ти съперник. Всъщност как се поределя кой ще бъде той?
 Засега не се знае кой ще е. Иначе всяка федерация си има мачмейкър, който следи за ранглистата и стила на бой на всеки един съперник и подбира тези, които могат да направят атрактивен и кървав двубой, защото публиката обича кръв.

- Имаше доста българи в залата…
Така е и аз първо на тях благодарих, защото това наистина ми дава сила. Благодаря и на всички, които са били пред малкия екран и са стискали палци за мен.

- Какъв ти е договорът с федерацията WSOF?
- Договорът ми е за още два боя, които трябва да се случат до края на 2016-а. Ако ги спечеля и двата, почти със сигурност ще ми предложат продължение на договора при по-добри финансови условия.

- Сега условията добри ли са за теб?
- Да, доволен съм. За последната си победа също така взех и сериозен финансов бонус.

- Този Дерик Мемен къде в йерархията на ММА е и кои са най-силните в твоята категория?
- Той е в топ 50 на света, а аз съм в топ 20 сред всички федерации. Мога с основания да твърдя обаче, че половината от топ 10 ще ги озоря доста. Иначе най-добрите според мен са бразилецът Фабрицио Вердум, световен шампион в тежка категория на UFC и руснакът Витали Минаков, номер 1 на планетата на веригата Bellator.

- Носиш шортите от двубоя с Мамен, които са напоени с неговата кръв. Винаги с едни и същи гащета ли излизаш в клетката?
- Не, всеки път са различни. Просто всички са много окървавени и си ги събирам. Имам много ДНК материал от чужда кръв вкъщи (смее се)

- Виждаме, че на гащетата освен герба на България имаш и руски символи и надписи на руски. Какви са те?
Това са инициалите на един боен клуб в Москва, където често съм бил на лагер и много са ми помагали. Просто от уважение към тях съм ги сложил на гащетата си.

- Беше на косъм от смъртта преди време, когато бе намушкан с нож. Къде е по-трудно - в реанимацията или в клетката срещу противника?
- В реанимацията аз просто нищо не съм усещал, защото съм бил в безсъзнание. Тогава тежкото е било за роднините и приятелите ми, тези които са около мен. Колкото до клетката - вече съм свикнал на този режим на тренировки и бой, и смятам да ставам по-добър с всеки изминал мач.