"От скрина": Най-незабравимият футболен коментар в България

Някои футболни коментари оставaт в спомените на феновете за дълги години напред. Както онова "Господ е българин" на легендарния Николай Колев - Мичмана. Или "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов" на Борис Касабов. Или пък изригването зад микрофона на Йек фан Хелдер след гола на Денис Бергкамп във вратата на Аржентина на Мондиал'98. Виковете на холандския коментатор продължават да ехтят в Ниската земя и днес. Разбира се, зад микрофона се раждат и много забавни бисери и гафове. Някои от тях са забравени. Например думите на Николай Колев по време на двубоя от Евро'92 между Швеция и Англия, казани по адрес на тъмнокожия защитник Дез Уокър: "Уокър, но не Джони, макар и пак с черен етикет". Впрочем пак там, в началото на 90-те години, по време на излъчването на концерт на "Куин" заглавието на песента Who Wants to Live Forever е преведено по националната телевизия като "Кой иска да живее сам". Остава назад и забавният диалог между Мичмана и Петър Василев от началото на прочутия мач на "Парк де Пренс". "Изисква се българите да отправят поглед към вратата на Лама, на който като че ли вече му е студено. Тук е доста студено - около 6-7 градуса", обяснява Колев. "6-7 градуса, но по обед...", уточнява веднага Петела.

През 1990 г. колумбийският коментатор Еухенио Брито по време двубоя на сънародниците му с ОАЕ чете през цялото време имената на националите на... Египет. Усетил гафа си накрая, журналистът от "Радио Богота" закрива прякото предаване от Болоня с думите: "И, драги зрители, имайте предвид, че нашите момчета победиха Египет, но всъщност играха срещу Обединените арабски емирства".


Двубоят Колумбия - ОАЕ (2:0) от Мондиале'90, останал в историята на колумбийската журналистика

Някъде в началото на 80-те години пък у нас става голям панаир покрай излъчването на волейболна среща между България и Южна Корея. Преди мача на режисьора Виктор Георгиев и коментатора Никола Йотов е казано, че по политически причини на българските екрани ще излиза само картина от полето на нашия отбор. Кольо Йотов трябвало да коментира само изявите на родните волейболисти. Той обяснил, че така ще стане за смях, но кой да го чуе. Така коментарът относно южнокорейците се свежда до това, че "съперникът напада" или "съперникът се защитава". Изминалите десетилетия обаче заличават точните дата и повод на въпросния мач. След години из водещи родни вестници случаят е припомнен като погрешно се казва, че срещата с азиатците е била от програмата на Олимпийските игри в Москва'80. Това не е вярно, тъй като Южна Корея не участва в мъжкия волейболен турнир в СССР. Нещо повече южнокорейците въобще не присъстват в Москва, защото бойкотират Олимпиадата!

А знаете ли коя е най-голямата издънка в кариерата на най-добрия български коментатор Николай Колев? Случва се в края на 70-те години, а близо две десетилетия по-късно Мичмана си спомня за нея така: "Най-големият ми гаф беше през 1977 г., когато десетина минути преди края на световната квалификация Франция - България при 2:0 за домакините започнах предварително написаното упокойно за нашите, а Чавдар Цветков взе, че вкара гол! Мълчах 2-3 минути и добре, че французите ни отбелязаха трети, та да си продължа написаното...".


Платини бележи втория гол в българската врата на "Парк де Пренс" през 1977 г.

Най-незабравимият футболен коментар за българските зрители обаче се случва няколко години по-късно. В началото на 80-те родните трикольори се мъчат по европейските терени в битките за място на световните финали в Испания. На 28 май 1981 г. гостуваме на Австрия. По това време Das Team, както наричат австрийците, е неприятен съперник. В състава на домакините личат имената на легендарния защитник Бруно Пецей - Тиролския Бекенбауер, халфа на Интер Херберт Прохазка - Къдравия, Курт Яра, бързоногия Валтер Шахнер и звездата на Барселона Ханс Кранкъл. Българският отбор започва плахо, като Чаво Цветков е оставен единствен в атака, а Георги Славков играе изтеглен по-назад. Падаме с 0:2 и общо взето казваме "адиос" на Испания'82, но не с това ще запомнят двубоя милионите българи пред екраните. 

Мачът с Австрия започва по светло. Родните футболни запалянковци тъкмо отварят първа бутилка пиво, когато от телевизорите долита следното. "Добър ден от тази стара госпожа Виена!". Ха сега де! Хората се питат: Напих ли се вече или какво? Оказва се, че зад микрофона е ветеранът Любен Попов. Изненадващо той е пратен да коментира срещата вместо Мичмана. Бай Любен, както го наричат в телевизията, започва да реди бисер след бисер в националния ефир. "Многобройната виенска публика свири с ловджийски рогове, които обаче в никакъв случай не наподобяват валсовете на Йохан Щраус...". Зрителите са в шах с пешка. През целия мач изисканият коментатор се обръща към футболистите на домакините с "господин". "И сега пас на господин Пецей към господин Хатенбергер, който извършва маневри в полузащитната зона на нашите съперници...". Цял мач така. А мачът е решаващ от квалификационната кампания за световното, не е шега работа. Цяла България гледа. "Ах, господин Кранкъл, как театралничите пред тази виенска публика", не спира Любо Попов. Към края, след втория гол във вратата на Христо Христов - Бараката, коментаторът заявява: "Господин Яра е точен за 2:0. Цялата публика пее! Какъв театрал". Култов!


Г-н Бруно Пецей - Тиролския Бекенбауер

Паметният коментар на Попов се обсъжда с години. Споменат е дори в книгата на Николай Колев и Димитър Попдимитров "Мистър Футбол'94": "Помним още телевизионния спектакъл във Виена на тема "Господин Кранкъл".

Близо три десетилетия е мистерия как Любо Попов заминава да коментира във Виена, за да се стигне до легендарните лафове, излезли от устата на ветерана на коментаторския пулт. Оказва се, че в основата на всичко е Иван Славков. По това време Батето кара последните си дни начело на Българска телевизия. В своята биографична книга бившият зет на Тодор Живков разказва каква е предисторията на виенската квалификация. "Александър Лилов ме извика и каза, че има решение на секретариата, с което ме освобождават като директор на телевизията, и ще се вземе решение какво да правя. Аз стоях още три месеца там - най-безгрижните ми дни. Пратих Васил Цонев (бел. авт. - писател и сценарист, известен с псевдонима си Дон Базилио) кореспондент в Куба. И Любо Попов да коментира мач от Виена. Любо Попов не беше коментирал 30 години мач по радиото. Всичко беше забравил, а и не се интересуваше. И имаше попадения пред микрофона - "Тази стара госпожа Виена!", "Господин Кранкъл, един страхотен футболист!", "Времето е топло, небето е синьо над Пратера, гол, един на нула...". Неща от този сорт! После месеци се коментира неговият коментар".

Завършваме днешния тур из миналото с един комантаторски лаф на Колегата Галов от предаването "Спорт и музика" от едно време: "Уважаеми слушатели, шеста минута в Пловдив - дъжд от голове, Тракия води с 1:0".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook 

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!