Едва ли в няколко изречения може да се опише това, което представлява Никола Гърбич. Легендата на сръбския и световния волейбол е в България като селекционер на страната си за две контроли срещу нашите национали преди началото на европейското първенство. След края на бляскавата си кариера, изпълнена с трофеи и куп индивидуални награди, големият разпределител вече жъне успехи и от другата страна. Само преди няколко месеца Сърбия игра финал в Световната лига, а медалите са целта пред тима и за Евро 2015. В деня на пътуването си за България Гърбич се срещна със старите си съотборници от националния отбор, с които стигна олимпийския връх преди 15 години. Пред "7 дни спорт" Гърбич говори за спомените си от България, за нашите шансове на европейското и за това, какво е да обичаш една игра с цялото си сърце.
- Какво очаквате от мача с България?
- Това ще е най-сериозният ни тест от началото на подготовката. Ще видим в какво състояние сме, защото с наближаването на европейското първенство ние трябва да достигаме най-добрата си форма. За това ни трябват и мачове. Тези, които изиграхме досега, ни помогнаха да видим върху какво трябва да работим повече, за да изгладим нещата до европейското.
- Близо ли сте до най-добрата си форма?
- Не, още не. Бих се притеснил, ако сега сме в добра форма (смее се). По програма това трябва да стане след седмица за началото на европейското първенство.
- Сърбия е в може би най-тежката група само с отбори от топ 10 на европейската ранглиста. Как виждате съперниците в нея (б.а. Русия, Финландия и Словакия)?
- Цялото европейско първенство за нас ще е доста трудно, защото групата ни е тежка, а след това ще трябва да играем с Италия или Франция, за да достигнем до финалната четворка. От друга страна, това може да е добре, защото, ако достигнем до мачовете в София, това означава, че сме победили много класни отбори и сме играли силно. Това може да подейства добре на настроението и самочувствието в отбора. Ще имаме класен съперник на четвъртфиналите, но ние имаме добър тим и мисля, че сме с добри шансове да се класираме за мачовете в София.
- Плюс ли е за Сърбия и Франция от другата група това, че съперниците ви Русия и Италия играха Световна купа съвсем доскоро?
- Това може да повлияе, но може и да няма значение. Видяхте в Световната лига как Франция дойде след много мачове и пътувания във втората група и спечели големите финали. Италия не се представи много добре там, но след това се класира за олимпиадата. Едва ли някой отбор ще играе лошо, защото е бил на Световна купа.
- Какви са очакванията на феновете в Сърбия, защото ние тук искаме само медали, медали и пак медали?
- Вие сте домакини и имате един тежък мач срещу Германия така че е реално очакванията да са такива. Ние пък играхме финал на Световната лига и сега не мога да изляза и да кажа, че нямаме шанс за медалите. Имаме качества и възможности да се преборим с противниците до финалната четворка.
- Колко е важно за един отбор да има играч като Александър Атанасиевич, който може да ти направи 30 точки в един мач?
- Сигурно е по-добре да имаш такъв играч, отколкото да играе срещу теб. Аз се радвам, че имаме равностоен състав и играчи, които винаги могат да влязат и да покажат качества. Ако не играе Атанасиевич, ще играе Старович. Ако не играе Майсторович, ще влезе Росич. Всеки мач е различен. Ние нямаме първа шестица и втора шестица, а цял качествен отбор. Това е много важно за по-дълъг турнир, в който има доста мачове и някои трябва да влязат, за да си починат други.
- В тази връзка България няма да може да разчита на Цветан Соколов, ако говорим пак за такъв тим и играчи.
- Соколов е от тази категория играчи, които могат да направят разликата в даден мач. Мисля обаче, че Владо Николов има качествата да се справи. Може да не прави толкова точки в мачовете, но със своя манталитет и класа може да помогне на отбора. Не трябва да мислиш за това кой е контузен, а за това с какво разполагаш. Имаме тези играчи на разположение и с тях трябва да спечелим. Ако започнеш да мислиш: "Не играе този, а онзи", това няма да ти помогне с нищо по време на мач. Вие имате шансове да достигнете до медалите и отсъствието на Соколов не променя това.
- Какъв фактор може да е домакинството за България?
- Като играеш като домакин, това в дадени моменти може да ти помогне. Имате много качествени волейболисти, които играят в силни европейски отбори. Когато обаче отборите са много изравнени, както е на европейско първенство, качеството на играчите и класата на треньора може да не са достатъчни, а всичко да се реши в една-две по-спорни точки и отсъждания на съдиите. Загубилите не винаги забиват лошо или грешат много, а победителите не винаги играят феноменално. В такива моменти може да е от голяма полза да си пред собствена публика.
- Това ли е голямото предимство на Сърбия - че имате две равностойни шестици? Защото ние май нямаме такива.
- И това невинаги е решаващо. Франция има 6-7 играчи и успява. Холандия през 1996 година в Атланта имаше само 6 играчи. САЩ спечели Световната купа сега, като използва само 7 играчи. Всичко зависи от това как волейболистите приемат такава ситуация. Един играч може да играе лошо, но като знае, че няма кой да го замени, да започне да се представя по-добре. Когато имаш двама или трима, които могат да те сменят, знаеш: "И да играя лошо, има кой да влезе и това е." И едното, и другото има своите предимства.
- А предимство ли е това, че имате в отбора си играчи, които всяка година играят финали и печелят най-ценните трофеи във волейбола на клубно ниво?
- Да, може да се окаже важно, но може и да няма значение. Може да имаш млад отбор, който има някакъв опит, и с добра игра на даден турнир да достигне до медалите. Може да имаш млад отбор без никакъв опит, но с един играч като Владо Николов например също да се представя добре. Зависи от ситуацията, от съперника и други. Разбира се, опитът в големи мачове винаги помага.
- Вие вече сте от другата страна. Какви са разликите да сте на игрището и сега на скамейката?
- Тежко е, много по-тежко. Когато си играч, гледаш само в една посока - да се справиш добре и да правиш точно определени неща. Като треньор трябва да организирам 20 души, да им давам задачи, да им казвам върху какво трябва да работят. И това са само моите играчи. Трябва да гледам и съперниците и да мисля как да ги победим. Може да направиш най-добрата тактика, но тя да не сработи. И това е проблем. Всяка работа има своите хубави страни. Ние играхме финал в Световната лига и сме много доволни от този резултат.
- Колко е важно присъствието на Камило Плачи във вашия екип?
- Той бе първият човек, на когото се обадих, след като получих работата. Знам какъв опит има той и с какви треньори е работил. Неговата помощ е неизмерима във всякакъв смисъл. Това бе най-добрият избор, който можех да направя.
- На 1 октомври отпразнувахте със специална изложба 15-ата годишнина от олимпийската титла в Сидни. Какво си спомняте от онзи турнир?
- Да, гледах пак финалната среща. Иначе никога в кариерата си не съм гледал свои мачове. Когато бяхме на турнира, не осъзнавахме какво точно правим. Чак като се върнахме, разбрахме колко значим е нашият успех. Беше страхотно да се съберем всички и да се видим след толкова години. Само Игор Вушурович не успя да дойде. Всички други присъстваха. Видяхме се за кратко и след това тръгнахме за България, но поне си спомнихме емоциите от онзи успех. Когато направиш нещо толкова голямо, то остава за цял живот.
- Тогава във финалния мач едно спасяване на брат ви Владимир Гърбич в третия гейм блести пред всички други точки. Дава ли ви сега той съвети?
- Не за всяко нещо, но по принцип да. Ние мислим различно, но когато ми е трябвало съвет за даден играч, за тренировки или за каквото и да е, винаги е насреща и ми дава съвет. Дали след това ще го послушам, това е друг въпрос.
- Имате ли щастливи спомени, свързани с България?
- Мисля, че играх тук през 1996 година, когато българската федерация честваше годишнина и имаше мач. Иначе най-значимият ми спомен от мач срещу България е срещата за бронза на европейското през 1995 година, защото това е първият ми медал. След това победихме България и на финала на квалификацията за олимпиадата в Сидни. Имам и голям приятел в лицето на Владо Николов. Играхме 3 години заедно в Италия. Радвам се, че имам възможността да го познавам. Той е от хората, за които знаеш, че ще му се обадиш да го попиташ нещо и ще получиш искрен отговор.
- Той вече е на 38 години. Как се поддържа такова спортно дълголетие, каквото имахте и вие?
- Аз също играх за националния отбор до 37 години. Когато имаш целенасоченост и стремеж към нещата в живота и спорта, аз мисля, че такова дълголетие е нормално. Защото това е твоят живот. Решил си да правиш това и няма значение дали мачът е в 10:00 сутринта, или в 09:00 сутринта трябва да скачаш на тренировка. Тежко е, но трябва да го направиш, защото си си го избрал. Сред по-младото поколение някои си казват: "Ооо, ще скачаме, много е рано." При нашата генерация нямаше такива работи. Сутринта тренировка значеше сутринта тренировка. Като трябва да скачаме, ще скачаме и готово. Когато това е нещото, което обичаш от сърце, трябва да търпиш и да го правиш.
Тодор Христов, "7 дни спорт"
Снимки: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG
ГАЛЕРИЯ от мача БЪЛГАРИЯ - СЪРБИЯ 3:0 - ТУК!!!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)