Всеки мениджър би искал Диего Коща в състава си

Мениджърите можем понякога да сме истински лицемери и Диего Коща е доказателство за това. Ако играе срещу твоя отбор, го мразиш; смяташ го за пълен кошмар, за нещо ужасяващо, но в крайна сметка всичко се свежда до нещо просто: когато излязат стартовите състави, си много щастлив, ако той не е вътре.

От друга страна обаче всички ние бихме искали да го имаме. Той е чиста проба централен нападател. Централните защитници не обичат да играят срещу него, защото притежава едно качество, което днес е рядкост при нападателите: дава повече, отколкото получава.

Гледам испански футбол всяка седмица, доста преди Диего Коща да дойде в Челси, и винаги съм си мислел: „Колко добър би бил той в Англия!”. Той е труден за държане под контрол: агресивен е и, ако някой му застане на пътя, Коща ще го върти на огън възможно най-много.

Всеки път щом някой му влезе в единоборство, можете да видите как той просто иска да му скочи. Настъпи няколко души миналия сезон и всеки път се казваше, че е инцидент. Не беше. Той знаеше точно какво прави.

Коща играе играта, размахва ръце наоколо, удря хора, но бихте го искали в своя отбор. Той разстройва съперника и е също така много завършен футболист. Движението му е отлично, има добър завършващ удар и е силен във въздуха.

Помислих си, когато съдията се намеси в ситуацията с Габриел Паулища в събота, че Коща ще бъде изгонен, но Майк Дийн напълно пропусна случилото се. Развръзката бе изненадваща. Габриел очевидно сгафи с реакцията си, ала според мен и Жозе Моуриньо прояви смелост да задържи Коща в игра. Това можеше да се обърне срещу него и лично аз бих го заменил на почивката. Мислех си, че ще го изгонят по-натам.

Хората сега ще говорят за ретроспективна дисциплинарна мярка, но според мен това би било грешка. Не мисля, че трябва да го наказват. Наистина не смятам, че съботният инцидент заслужава това. Коща не е ударил някого с лакът в лицето или влязъл с прекомерна сила на шпагат. Това бе по-скоро влизане под кожата на противник отколкото опит да го нараниш.

При все това другите съдии си говорят помежду си, ще са видели стореното от него и ще го гледат по-изкъсо. Той ще трябва да е много внимателен, макар че според мен не можете да го промените. Не мисля, че би се вслушал в съветите ви. Смятам, че със същия успех можете говори на стената.

Коща прилича точно на такъв: веднъж щом си обуе бутонките, не му пука какво някой му е казал или какви наставления е получил. Според мен така си играе играта. Ако започнете да му казвате да мирне, по-добре да не го пускате в игра.

Той ще е такъв какъвто е: уличен боец. За него играта е да излезеш на терена и да скочиш на който ти е насреща. Ако не играе с размахани лакти, не би бил същият. Така иска да играе, това му харесва в играта и така е много важен играч за Челси. Ентусиазмът му заразява всички отпред назад в отбора.

Коща е препратка към дните ми на футболист в Уест Хам, когато имаше централни нападатели, внушаващи страх в сърцата на централните защитници. Такъв бе Анди Локхед в Бърнли. След първия съдийски сигнал в един мач върнахме топката на Боби Моор, Анди го догони, Мооро го видя и бързо подаде на левия бек. Анди догони и Джони Чарлз. Пасът бе бавничък и още щом изрита топката, Джони бе изнесен в трибуните.

Миналата седмица гледах и един стар мач на Челси с Лийдс с някои от днешните съдии, които обясняваха кое би било жълт или червен картон днес. Бройката бе направо нелепа. Май всички на терена биха получили жълт, а петима – червен картон. В онази ера Коща би си бил на мястото: щеше да получава само по няколко жълти картона на сезон.

Резултатът срещу Арсенал в събота бе голям за Челси. Сега цялото класиране изглежда много различно от това след предния кръг, когато Манчестър Сити ни се струваше напълно сигурен шампион. След две тежки домакински поражения в рамките на дни обаче „гражданите” се показаха уязвими и това вдъхва надежда на всички останали. Те няма да са Непобедимите и ще загубят повече от веднъж до края на първенството.

Има три-четири отбора, вярващи в шансовете си, а с Коща в редиците си Челси със сигурност е сред тях.

Хари Реднап, „Дейли Телеграф”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe