Най-добрият български волейболист Матей Казийски даде името си заедно с треньора Радостин Стойчев за нов проект, който ще започне в края на септември на базата на "Българско школо" в столичния квартал "Младост". "Това е един нов проект, който сега започва. Идеята е да се направи нещо, което да покаже на останалите друг начин на работа", обясни накратко новия проект Матей. Казийски отдели от времето си за специално интервю за читателите на BGvolleyball.com.
- Преди време се появи един текст, написан от първо лице със заглавие "Никога повече Матей Казийски". Толкова ли е тежко положението в българския волейбол?
- Колкото и да е тъжно, според мен такива примери има много. Докато аз тренирах на тази възраст си спомням за много талантливи момчета, които са се отказали по една или друга причина. Не е розово положението. И нашата идея е да направим нещо като светъл лъч и пример за това как трябва да се случват нещата.
- Отборите с традиции като Левски, ЦСКА и Славия изнемогват и центровете се изместиха там, където общините помагат...
- Отборите, на които волейболът и федерацията разчиташе основно - центровете, където се събираха децата от цялата държава, в момента почти не функционират. Или ако го правят, то е на фотосинтеза. Това е тежко и е проблем за целия български волейбол. И ще доведе до проблеми в близко бъдеще, защото когато отдолу нещата не вървят добре, в последствие и отгоре се появяват проблеми. Засега се спасяваме с отделни състезатели, които по един или друг начин успяват да израстнат, най-вече с излизане в чужбина от много ранна възраст. За останалите реалността е доста тежка тук в България.
- Не липсват оплаквания от състезатели за високите такси, които плащат на Българската федерация по волейбол при трансфери...
- Не знам как е по другите федерации, но е факт, че за условията, в които се намираме, тези суми са доста непосилни. Хубаво е, че когато отиде в чужбина, реалността е в пъти по-добра и всеки се чувства по-добре като знае, че може да живее и играе по съвсем различен начин.
- Отборът на Тренто, а и всички отбори в Италия, разполагат със сериозни детско-юношески школи, като виждаме, че младите състезатели израстват по клубовете си, както стана със Симоне Джианели, който имаше решителна роля по време на финалите за титлата. Приложим ли е подобен модел за работа с подрастващите и в България?
- Според мен - да, но събразено с нашите реалности и възможности. Не крия, че искам един ден български клубен отбор да спечели европейската шампионска лига. Би било страхотен успех, но дали това някога ще се случи? Докато аз съм състезател - не, но се надявам докато съм все още жив, това да стане реалност.
- От националния отбор ли е по-реалистично да очакваме някой медал?
- Винаги в последните години националният отбор е бил близко до медал, но се разминаваше за малко. Надявам се сега да е щастливият опит.
- Всъщност последният медал, който България спечели, бе с Матей Казийски в състава - от Европейското първенство през 2009 година...
- Така ли беше? Надявам се каръка с четвъртите места от тогава да го счупят момчетата. Въпреки, че не е тайна за никого, че отсъствието на Цецо Соколов в момента тежи на отбора. Надявам се да се справят и без него.
- Ще липсва ли Тренто на Матей Казийски през следващия сезон?
- Естествено ще ми липсва, но след края на миналия шампионат имах желание за нещо ново. Исках съвсем ново изживяване не само като волейбол, а като място, култура... След толкова години на едно и също място исках да променя за кратко нещата.
- Има ли разлики между хората в Тренто и тези в България?
- Навсякъде има пъстрота от различни характери и идеи. Както в България, така и в Тренто, може да срещнеш всякакъв тип хора. Като цяло Тренто с какво е различен от България? Първо, тук в България аз живея в София, а в София като повечето големи градове, хората са забързани и не обръщат внимание на дребните неща и всекидневните отношения, така както правят в Тренто. Тренто не е чак толкова малък град, но не може да се сравнява с един мегаполис. Няма го стресът от ежедневието, хората добре се отнасят един към друг. Възпитани са, живеят приятно и спокойно. И това се отразява и на ежедневието им. Когато отидох за първи път там ме приеха по един невероятен начин. И това е една от основните причини, поради която Тренто се превърна в мой втори дом. И без значение къде ще отида да играя, така и ще си остане.
- В последните години у нас като че ли се наблюдава една завист към по-успелите хора и издребняване. Има ли наистина такова нещо и същото ли е в Тренто?
- Да, колкото и да ми е неприятно да го кажа. В едно интервю преди време казах, че в България моралните ценности са се изменили до такава степен, че неща, които навсякъде другаде по света се считат за неморални, тук са напълно нормални. Неща, за които хората на други места биха останали учудени, тук се приемат за нормалност. Това, разбира се, е следствие от реалността, в която живеем. Хората изпитват затруднения в ежедневието си, няма достатъчно работни места, заплатите не са достатъчно високи, за да могат хората да имат осигурен с нормалните неща живот. Всичко това поражда изменения в характера, морала...
- Сега "Кайзера" ще се превърне ли в "Императора" (б.р. в Тренто феновете наричат Казийски "Кайзера")?
- Император или шогун - не знам, ще се види в края на този сезон. Отборът, в който отивам да играя, през миналия сезон е завършил на шесто място. Целите са ни много по-високи, но какво ще направим, си зависи от нас.
- Ще гледате ли мачовете на националния отбор от Европейското първенство от Япония?
- Ако е възможно, заради голямата часова разлика. Естествено, ще се опитвам да следя всичките мачове и ще стискам палци.
- Как се виждате след 10 години?
- 10 години е много дълъг период от време... Не знам как се виждам след една. При всички положения, най-вероятно няма да се състезавам повече, но с какво ще се занимавам, за мен също е загадка.
- Нещо, свързано с волейбола?
- Предвид, че толкова време се занимавам с волейбол, бих искал да остана в тази сфера. Със сигурност не ме влече треньорството. И не е нещо, което съм си поставил за цел. Може това и да се промени, но засега нямам намерение да ставам треньор.
- А може би школата, която започвате, ще се е превърнала в един проспериращ клуб?
- Дай Боже! Надявам се с всяка година да добавяме по нещо мъничко към този клуб, така че да се разраства.
- Сам ли ще бъдете в Япония?
- Не, ще бъда с приятелката ми през целия сезон. От известно време живеем заедно в Тренто, а сега ни предстои да бъдем на ново място. Ще й се наложи да се откъсне малко от Тренто, ще видим как ще й се отрази промяната.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)