Как се изчисляват безбожните трансферни суми в ПЛ

Френският клуб Ница знаеше, че защитникът Жордан Амави ще напусне това лято. Европейски клубове го следиха целия сезон, а Ница нямаше намерение да му пречи да направи стъпка напред в кариерата си. Всичко, което клубът искаше, бе да получи справедлива по собствените си критерии цена за атакуващия ляв бек, който твърди, че моделира играта си по тази на Патрис Евра. Но каква е тази цифра? Кой решава и как?

Както на всеки пазар, отговорът е очевиден: Амави струва колкото бъде платено за него. Ръководители в Ница обсъждаха евентуалната сума. Очаква се да стане национал на Франция, тъй че около 3 млн. евро се усещаше леко занижена. За нещо по-близо до 5 милиона – тлъста сума за клуб от нивото на Ница, се постигна съгласие. В крайна сметка Амави си тръгна за над двойно повече пари: Астън Вила плати за него 13 млн. евро. Дори тази сума да изглежда като ниска след време френският клуб имаше причина да празнува.

Силата на пазара на английските клубове, напомпана от успеха на продажбите на телевизионните права на Премиър Лийг (цената ще скочи от 3 милиарда паунда на цели 5,14 милиарда следващия сезон), изду цените това лято. Йоан Кабай напусна Пари Сен Жермен заради Кристъл Палас, Андре Аю отказа на Рома заради Суонзи, а шампионът с ПСВ Айндховен Джорджинио Вейналдум отиде в Нюкасъл.

Две други сделки между клубове от ПЛ накараха феновете да се чудят коя цена на пазара тези дни е справедлива. Манчестър Сити плати на Ливърпул 49 млн. паунда за Рахим Стърлинг, а самият Ливърпул даде 32,5 милиона от тази сума на Астън Вила за Кристиан Бентеке. И двата продаващи клуба достигнаха точката, в която вече не можеха да казват „не”. Как обаче са стигнали до тези конкретни цифри, си остава забулено в мистерия.

За да се осъществи кой да е трансфер, трябва споразумение в светата троица на всеки клуб: изпълнителния директор, спортния директор (в случая на Ливърпул е трансферният комитет) и треньора. Съчетанието на нуждите в игрови план и финансовото счетоводство е главната цел, но после идват и куп други фактори. Ще ги изброя по-долу.

ПОСТ

Вратарите остават подценени на трансферния пазар. Особено това лято, в което се обсъждаше бъдещето на Икер Касийяс, Давид де Хеа, Юго Лорис и Виктор Валдес, постът си става недооценен.

Без Де Хеа, Манчестър Юнайтед почти сигурно нямаше да завърши 4-ти. Петер Чех струва на Арсенал 9 млн. паунда, а на 33 години може спокойно да изиграе още пет сезона на елитно ниво. Ако спасява по 12-15 точки на сезон, както подсказа Джон Тери, тази сделка със сигурност би била велика за „артилеристите” и не толкова за Челси. (Това е иронично, при положение че Арсен Венгер дълго време беше сляп относно вратарите.)

Вкарването на голове си остава най-големият и най-очевидният фактор за покачване на цената, докато спирането им все още е по-ниско ценено.

ВЪЗРАСТ

„Стойност при препродажба” е често срещана фраза, когато кой да е клуб купи млад играч. Феновете казват: „ОК е да се поеме този риск, тъй като той ще има стойност при препродажба след няколко години.” Невинаги обаче нещата стоят така. Попитайте Даниел Леви, президента на Тотнъм, как е стойността при препродажба на Роберто Солдадо две години след като за него бяха платени 26 млн. паунда. Всъщност няма голяма разлика в стойността на играчите, без значение дали са на 19, или на 25 години.

Предвид това, че пикът на футболиста е между 24-28 години, цената му започва да пада едва когато достигне горната граница. Един 25-годишен ще изкара същата цена като 20-годишния, чиито най-добри години очевидно му предстоят. Купуването на младоци е по-голям риск: заради контузии, неизпълване на потенциала, погубване на таланта, упоена от парите амбиция.

Манчестър Сити имаше отбор със само един 24-годишен играч (Елиаким Мангала), тъй че очевидно е на пазара на младоци. Затова и се добавят още 5 млн. паунда към сумата за Стърлинг (20-годишен) или 10 милиона за Кевин де Брайне (24-годишен). Някои клубове не се и тревожат за това: миналия сезон Стоук Сити използва само един играч под 24 години, а в последните четири сезона такива в титулярната му единайсеторка са едва 4%.

НАЦИОНАЛНОСТ

Заради правилото за домашно отгледани играчи, според което поне осем от 25-те играчи в състава за ПЛ трябва да са такива, се плаща бонус за английските футболисти. Това е друга причина защо Ливърпул може да си позволи да изчаква Сити да увеличи предложението си за Стърлинг.

Английските играчи не са единствените с бонус към стойността: да кажем например, че бразилецът Роберто Фирмино се казваше Роберт Фирмин и бе от Литва. Той вкара 10 гола в 36 мача за Хофенхайм миналия сезон: би ли струвал наистина 28 млн. паунда? Сравнете го с Кевин Кампл – словенски плеймейкър с 11 гола в 31 мача за Залцбург през 2013/14, който отиде за 8,5 млн. паунда в Борусия (Дортмунд) през януари. Или с Гилфи Сигурдсон, блестящ за Суонзи миналия сезон (9 гола в 35 мача), който е исландец. Може и да не го признаваме, но има подсъзнателни фактори.

Международното признание и формата играят по-малка роля, а в някои случаи, особено при африканците, които могат да изпуснат до шест седмици в разгара на сезона заради турнира за КАН през година, цената може да бъде свлечена.

КОНТУЗИИ В МИНАЛОТО

Всеки играч може да получи дългосрочно отсъствие заради контузия във всеки момент на тренировъчното поле, но мнозина със сложно минало откъм контузии представляват различен тип риск на пазара. Когато Манчестър Юнайтед купи Робин ван Перси, дали взе под внимание миналото му в този план? Дебютният му сезон на „Олд Трафърд”, в който донесе на тима си титлата, почти изравни броя му мачове в следващите изпълнени с травми два, но все пак той свърши онова, за което бе купен.

Ами Джак Уилшир? Той е изключително талантлив халф, ала не може да изкара цял сезон без контузия. Всъщност той не започвал повече от 25 шампионатни мача за сезон от 2010 г. насам. Ако Манчестър Сити поиска да го купи, би ли взел под внимание тази информация като фактор за определяне на цената му? Би трябвало.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА

Това е от значение само ако даден играч е в последната година на своя договор, когато се отваря врата за купуващия клуб „да намери стойност”, още повече ако се случва шест месеца преди изтичането на контракта. Умните клубове винаги търсят да обвържат своите активи към дългосрочни договори с цел запазване на цената им, както стори Леви с Гарет Бейл, а по-наскоро и с Хари Кейн. От друга страна Арсенал продаде Ван Перси при оставаща му една година от контракта, а Бакари Саня напусна със свободен трансфер.

НЕИЗМЕРИМИ КАЧЕСТВА

Те не могат да бъдат измерени метрично, но често са белег на истински великите: качества като лидерство, мотивиране, амбиция, отборна етика, професионализъм, менторски умения не могат да се изчисляват, ала могат да имат огромно влияние в съблекалнята.

Юнайтед вече се възползва от идването на Бастиан Швайнщайгер по този показател (без значение от контузиите му в миналото, няма съмнение, че самото му присъствие ще помогне на младия състав), докато Арсенал има същия опит с Пер Мертезакер.

Обратната страна на монетата е купуването на по-сложен характер, който може да повлияе на съблекалнята по по-малко позитивен начин. (Здравей, Марио Балотели.)

Друг неизмерим фактор с огромно влияние върху стойността е потенциалът: предположението, че млад играч с един-два добри сезона зад гърба си ще продължи да се подобрява. Но може и да не го стори (както може да потвърди всеки закупил Фреди Аду).

ПОЛОЖЕНИЕ НА КУПУВАЩИЯ КЛУБ

Това е вероятно най-важният фактор от всички при определянето на цена. Колко отчаяно желае купуващият клуб този играч? Манчестър Юнайтед искаше марково попълнение миналото лято и надплати за Анхел Ди Мария и Маркос Рохо. Липсата на участие в ШЛ направи по-трудна задачата за убеждаване на мишените; нещо, от което Ливърпул може би страда този сезон. Дали клубът отчаяно иска централен нападател, дали титулярният вратар получава тежка контузия един ден преди затварянето на прозореца, или най-добрият футболист е имал скандал в съблекалнята с треньора?

Колкото по-отчаян е клубът, толкова по-висока става цената. Точно затова цените през януари често са по-високи, защото клубовете натискат паник бутона, ако сезонът им не изпълнява очакванията (дори шампионът Челси не е имунизиран срещу това – вижте скорошните януарски провали Мохамед Салах и Хуан Куадрадо).

Все повече и повече клубове използват статистически данни, за да орежат променливите в минното поле „привличане на играчи”. Американската инвестиционна банка Кантор Фицджералд сега предлага доклади с оценки на футболисти, сравняващи пазарната им стойност с действителната и основаващи се на 150 статистически фактора. Главният е точно колко всеки играч допринася за шансовете на отбора си да вкара гол – Свещения Граал за статистиците.

Ако пазарната цена далеч надхвърля действителната стойност, продаващият клуб е окуражаван да действа. Купуващите пък неизбежно искат футболисти с обърнато съотношение, а съществуват доста такива на пазара, стига да знаете къде да ги търсите.

Някои клубове се обръщат към по-старомодни методи за вдигане и сваляне на цени: просто си намислят една сума и оставят медиите да свършат останалото. Мениджърът на Кристал Палас – Алан Пардю, каза миналия сезон, че Яник Болази струва 20 млн. паунда след мач, който крилото едва ли не сам спечели. Това очевидно беше шега, ала би накарало даден купувач да се замисли втори път, ако иска Болази за 5 млн. паунда. Може би по-скоро 10 милиона ще свършат работата?

Феновете на Ливърпул би трябвало да знаят така и така всичко за стойността. Мнозина от тях осмиваха Дамиан Комоли, докато той беше футболен директор, задето пилее парите от продажбата на Фернандо Торес за Анди Каръл и Стюърт Даунинг. Комоли обаче също така бе човекът, купил Луис Суарес и Джордан Хендерсън. Французинът дойде в клуба точно след покупката на хлапе от КПР на име Рахим Стърлинг. Там е работата при стойността: можеш да я разпознаеш години след сделката.

Бен Литълтън, „Спортс Илюстрейтид”

Следвай ни: