Станилия Стаменова: В началото ми се смееха, повече бях във водата, отколкото в лодката (ВИДЕО)

Станилия Стаменова стана първата световна шампионка на България за тази година, след като спечели златния медал на 200 м кану на световното първенство в Милано (Ит), побеждавайки доминаторката през всичките години, откакто тази дисциплина съществува - Лорънс Венсан-Лапоант. Канадката така и не издържа на напрежението, на което я подложи българската й съперничка, и дори не успя да се качи на стълбичката.
- Още в сериите Станилия даде първи резултат и това много разстрои канадката. Лапоант направи всичко възможно да си върне лидерството в резултатите на полуфиналите и го направи, но това за мен беше пълна глупост - заяви треньорът на шампионката ни - легендата Николай Бухалов. - Във финала тя се срина, след като двете със Станилия се паднаха една до друга на старта, и не издържа психически. Станилия стигна до първата си световна титла в кануто след едва 5 г. в този спорт. Тя и нейният именит треньор и ментор Николай Бухалов се съгласиха да разкажат за "7 дни спорт" как се постигат такива резултати за толкова кратко време, какви са плановете и амбициите им за бъдещето и дали ще й стигнат силите за цял олимпийски цикъл до игрите в Токио, когато нейната дисциплина 200 м кану вече ще е в програмата.
 
- Годината ти беше много тежка заради контузиите. Имаше ли момент, когато искаше да захвърлиш всичко?
Станилия Стаменова: Имало е моменти, когато си мислех да откажа световното и дори да спра със спорта. Винаги има такива моменти наред с хубавите. Въпросът е да успееш да се събереш и в трудните моменти да намираш хора до теб, които да те подкрепят и да ти дадат сили да продължиш напред. Важното е, че преодолях всичко това, успях да се събера, да натрупам достатъчно качества и да стигна до този резултат.

- Г-н Бухалов, как се мотивира човек, който идва на тренировка с болки?
Николай Бухалов: Много трудно. Имаше един период, който беше много тежък. Правехме какви ли не процедури - иглотерапия, физиотерапия, инжекции, хапчета, какво ли не. Хубавото е, че тя го преодоля и постигна това, за което работихме през цялата година. Имаше период, когато аз си мислех, че може и да не успеем да наваксаме изоставането в подготовката ни, но се справихме.
 
- Едва 5 години в кануто и вече си световна шампионка. Как се постига това?
С.С.: С много работа, но и явно затова идват тези контузии, защото всичко трябваше да бъде като изнасилено
Още в началото, като влязох в кануто, ми казваха: "Това, дето си го намислила, няма как да се случи.", "Къде си тръгнала на 23 г. да започваш с този труден спорт?", "Как ще се задържиш в това кану?" и т.н. На Панчарево в началото ми се смееха, но след това, като видяха колко съм упорита, започнаха да идват хора да ме наблюдават, да ми помагат, вкараха ме в националния отбор, където много напреднах и след това започнаха лагерите и минах през толкова треньори. Всъщност в началото май тренирах повече плуване, отколкото кану каяк, защото много се обръщах с лодката. За щастие тази година не ми се случи нито веднъж, но миналата се метнах във водата на тренировка и дори не разбрах как се случи. Въпросът беше как се стига до титла. Ами ще дам един пример - в атлетиката вдигах 50 кг на лежанка, а този сезон направих 130 кг. За 5 г. работа това си е много голям напредък. Но за да стигнеш до тези резултати, трябва да изградиш определени качества. Затова и непрекъснато рискуваме в натоварванията, но иначе няма как да станеш голям спортист.
 
- Г-н Бухалов, дадохте ли нещо от вашата техника на Станилия?
Н.Б.: Не мога да кажа, че е взела нещо от мен, защото техниката вече е почти унифицирана. Навремето имаше различни школи - германска, унгарска и т.н., но след като видяха, че аз ги побеждавам с моя стил, всички започнаха да го наподобяват. Така че сега няма съществени разлики.
С.С.: Да имаш Николай Бухалов до себе си е страхотен стимул. Това ме мотивира да се опитвам да постигна дори частица от неговите резултати, защото аз и втори живот да имам, няма да мога да стигна до неговите постижения.
 
- Имаш нова лодка този сезон. Какво наложи смяната?
С.С. Старата беше доста амортизирана вече, макар че аз много я харесвам. Ходихме до Полша, за да избираме. Там пробвахме, поръчвахме, докарваха ни и други, които да опитам, но нито една не ми пасна. Оказа се, че старият модел за мен е най-подходящ и господин Бухалов направи всичко възможно да ми изработят същата лодка като старата с точните характеристики.

- Може ли да се каже, че заради спорта страда личният ти живот, защото това спомена майка ти на летището?
С.С.: Аз не обичам да говоря за личния си живот, но не мога да кажа, че се лишавам от нещо. Може би семейството ми страда, защото рядко се виждаме и прекарваме малко време заедно, но иначе имам човек до себе си
Предпочитам обаче той да остане зад кулисите. А и аз по принцип не съм човек, който обича да е в светлината на прожекторите.
 
- От тук нататък какви са плановете?
Н.Б.: Имаме републиканско в края на септември и след това Станилия трябва да си почине и да се възстанови, преди да започнем подготовка за европейското първенство. Един такъв сезон е тежък не само физически, но и психически, така че тя трябва да се възстанови.
Следващият сезон ще е малко по-лек за нас след като няма световно първенство и ще се състезаваме само на Световните купи и на Евро 2016. Така и Станилия ще остане световна шампионка за цели 2 г. (смее се).
С.С.: Наистина ще е малко по-леко и затова плановете ми са да си завърша образованието. Карам магистратура "Спорт за високи постижения" в Националната спортна академия. Завършила съм семестриално, но имам доста изпити. Просто трябва да остана в София и да се захвана само с тях, защото съм такъв човек, че не мога да се разкъсвам, не мога да нося две дини под една мишница. В образованието си съм като в спорта - отдавам се изцяло. Продължавам и с лечението на травмата ми - ще направя един курс иглотерапия и сега, докато съм в София.

- Как усещаш нещата? Ще имаш ли сили да стигнеш до олимпиадата през 2020 г. в Токио, която е след цели 5 години?
С.С.: Първите 5 години в кану каяка ми минаха като миг
Като влезеш в цикъл спане, храна, тренировка, и всичко се случва много бързо. Понякога аз дори не знам коя дата е. Само дните от седмицата ги разбирам заради почивните дни. Така че много бързо минава времето.

- Всяка година си намисляш предизвикателство, с което да се справиш, да преодолееш себе си. Сега какво ще е то?
С.С.: Все още не съм сигурна дали ще направя това, което съм намислила. Колебая се. Качва ми се на нещо като парапланер. Гледах, че има такива неща край Ихтиман, но все още го обмислям.