"От скрина": Първият реализатор на СП пътува за Уругвай с разрешително, после лежи в нацистки плен

Страшно много вода е изтекла от времето, когато италианският презокеански лайнер "Конте Верде" потегля от Генуа към Уругвай. На пристанището във Вилфранш сюр Мер на парахода се качват футболистите на Франция. Годината е 1930. На 13 юли на "Естадио Поситос" в Монтевидео пред малко повече от 1000 зрители е даден първият съдийски сигнал в историята на световните първенства. Франция побеждава Мексико с 4:1 и така е сложено началото. Началото на битката за световната купа, носеща в себе си една особена романтика, дори след няколко футболни епохи.

Знаете ли кой е Люсиан Лоран? Това е човекът, чийто удар в 19-ата минута спира в мрежата на мексиканския вратар Оскар Бонфилио - гол №1 в историята на мондиалите. Така френската осмица влиза завинаги в историята, макар дълги години по-късно името му да е позабравено от феновете.

Любопитно е, че покрай първото световно Люсиан Лоран е полуаматьор и рита в "Серкъл Атлетик дьо Пари". Малко след това започва да се труди в завода на "Пежо", където се включва към заводския клуб Сошо. Всъщност важен момент от историята е, че френският нападател успява да получи разрешение да излезе в отпуск и да пътува за Южна Америка. По онова време това не е шега работа и може да се окаже сериозна пречка пред участието на даден състезател в турнир зад граница. По такава линия например се заформя драма около треньорската пейка на "петлите". В крайна сметка наставникът Раул Кодрон потегля с играчите за Уругвай, а колегата му Гастон Баро е принуден да остане във Франция.

"Пътувахме две седмици с кораб. Всяка сутрин тренирахме с топка на палубата, а следобед тичахме. С нас пътуваха още отборите на Румъния и Белгия. Когато отбелязах гола във вратата на Мексико, не се замислих, че това е първият гол на световно първенство. Не бе нещо специално. Как се получи попадението? Нашият вратар Алекс Тепо подаде на централния защитник. Той намери надясно крилото Ернест Либерати, който пък елиминира мексикански бранител и центрира. От 11 метра нанесох воле, което се спря в мрежата. Когато се върнах у дома, прочетох името си в кратък материал в един вестник. Тогава футболът се намираше в своето ранно детство", разказва самият Лоран.


Обща снимка на отборите на Франция, Белгия и Румъния на палубата на "Конте Верде"

В следващия мач на Франция Малкия Лулу, както го наричат, е сритан здраво от небеизвестния аржентински национал Луис Монти - Бика от пампасите (бъдещ световен шампион с Италия и легенда на Ювентус - бел. авт.) и това го лишава от участие в третата среща с Чили. Лоран доиграва двубоя с "гаучосите" с подут глезен, защото по това време смените не са разрешени. В мача с Мексико Дионисио Мехия цапардосва мощно в главата френския страж Тепо и под рамките застава полузащитникът Огюстен Шантрел - смените във футбола стават реалност близо четири десетилетия по-късно.

Уругвай'30 е пикът в кариерата на Люсиан Лоран за националния отбор. Вътрешният ляв нападател (по тогавашните схеми) дебютира няколко месеца преди първия мондиал, а за последно брани емблемата на "петлите" през 1935 г. Балансът му е 10 мача и 2 гола. Втората световна война заварва футболиста в тима на Тулуза. Скоро след това той зарязва топката, за да вземе в ръце пушката срещу Вермахта. Три от кървавите години на войната първият голмайстор в историята на световните финали прекарва в германски плен в Саксония. Малкия Лулу успява да опази живота си, а след войната дългo време държи бар в Безансон. През 1998 г. той е единственият от състава на Франция от Мондиал'30, който дочаква да види "петлите" световни шампиони. А футболът отдавна е отминал годините на своето "ранно детство".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook 

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!