Лъжи, фалити, източвания: как се срина Парма

Роберто Донадони – треньорът на Парма, изглеждаше като да не бе спал с дни: под очите торбички, сивите коси разчорлени напосоки. Седеше на пресконференция до капитана Алесандро Лукарели, който не можеше да стои мирно в паузите между напрегнатите си монолози. Двамата и преди бяха давали пресконференции в щаба на клуба в предградието Колекио, ала обичайно пред не повече от дузина репортери. В този къснофевруарски ден стаята бе претъпкана.

Предния ден, за втори път в рамките на две седмици, Парма бе обявила отказване от насрочения си мач в Серия А. Седмица по-рано го стори с домакинството си срещу Удинезе, защото нямаше пари да плати на стюардите. Този път пък не можеше да си позволи 150-километровото пътуване на запад до Генуа.

За пръв път в съвременната история на лигата клуб спря участието си посред сезона заради фалит. Преди обявлението много коли на Парма бяха отнети, тренировъчната екипировка на медицинския щаб бе продадена на търг, а пералната служба бе закрита. Играчите и голяма част от щаба не бяха получавали пари от юли. Два пъти в последните три месеца отборът бе продаден за по 1 евро заради натрупания дълг от близо 100 млн. долара от човека, управлявал в последните седем години. За капак, настоящият собственик Джампиетро Маненти, направил покупката три седмици по-рано, още не бе доказал, че в банковата му сметка има повече от платеното 1 евро, въпреки всекидневните му уверения, че дължимите суми към играчите и щаба ще дойдат “domani” (“утре”).

Среща с президентите на клубовете от Серия А за обсъждане на положението на Парма бе насрочена за 6 март, но оставаше още седмица дотогава. След отмяната на мача с Дженоа италианската футболна федерация (FIGC) я оторизира, макар и без съчувствие. При все че в управленския й орган има комитет за проверка на финансовото здраве на всеки клуб в дадени етапи от сезона, президентът на FIGC Карло Талвекио заяви: “Не е наша отговорността за тази ситуация. Даваме последен шанс.”

В по-голямата част от своето 101-годишно съществуване Парма игра в долните дивизии и всъщност стигна Серия А едва през 1990 година. С оглед на придобитата национална популярност клубът бе закупен от концерна “Пармалат”, а управлението бе дадено на изпълнителния директор на компанията Калисто Танци. Ръководенето на италиански клуб никога не е носело печалби, а дори в повечето време, както ми каза един директор от големите клубове в Серия А, “собствениците или инвестират в имиджа си, или в увеличението на шансовете си за забава със своята играчка”. Танци е чудесен пример за това.

Той похарчи милиони за играчи и създаде “златното поколение” на Парма. В следващите 10 години – период на привличане на най-големите световни звезди в Серия А – Танци купи доста от тях, в това число Ернан Креспо, Лилиан Тюрам, Фаустино Асприйя, Хуан Себастиан Верон и Фабио Канаваро. Бяха спечелени две Купи на УЕФА, три Купи на Италия, една КНК и една Суперкупа на Европа. Трофеите са изложени в антрето на спортната база на клуба, построена в началото на новия век под надзора на Танци. Той искаше да премести отбора в близост до офисите на “Пармалат” в Колекио и похарчи едно малко състояние да го стори.

Успехът на Парма не бе само на клуба, а и на “Пармалат”. Точно както спортните фенове по цял свят могат с едно мигване на окото да разпознаят логото на “Етихад Еъруейз” на екипите на Манчестър Сити, през 1990-те екипът на Парма бе международна пътуваща реклама на “Пармалат”.

Когато компанията започна нахлуването си на източноевропейския пазар в средата на 1990-те, Танци купи носителя на “Златната топка” Христо Стоичков от Барселона за 10 млн. паунда – една от най-високите трансферни суми дотогава. Когато имаше разширение към африканските пазари, започна привличане на играчи от Кот д’Ивоар и Гана. Най-очевиден обаче може би бе успехът на “Пармалат” на американския пазар, след като се показаха нейни продукти в хладилника на Кари Брадшоу – емблематична героиня от “Сексът и градът”.

Но през 2003 г. компанията се срина с гръм и трясък след скандал, често наричан Европейския “Енрон”. Осмата по големина италианска корпорация, която даваше работа на 36 000 души и почти 1% от БВП на страната, бе натрупала дългове от 20 милиарда долара. Танци бе осъден за умишлено фалиране и още престъпления на 17 години затвор. Клубът бе поставен под административно управление, а назначеният от съда синдик се нуждаеше от четири години за намиране на купувач. Стори го през януари 2007 г., когато откри вероятно най-мразения човек в града днес – Томазо Гирарди.

Тогава 31-годишен, Гирарди купува изчистената от дълговете на “Пармалат” Парма на търг за 39 млн. долара. Произхождащ от фамилия с успешен бизнес със стомана, той е добре облечен, с бебешко лице и с наднормено тегло. Типичен син на богаташи, той така и не завършва училище и прекарва живота си в неспирни купони, харчейки пари, които не е изкарал. В първите му две години в Парма обаче никой не вижда в негово лице такъв човек.

Италианската федерация има правило, според което играчите трябва да получават дължимите си суми веднъж на тримесечие, а ако това не се случи следват наказания – и финансови, и отнети точки. Парма спазва тези крайни срокове с тримесечни чекове наведнъж.

През 2009 г. Гирарди назначава за генерален директор Пиетро Леонарди, който има над десетилетен опит и успешен период в Удинезе. Идеята е тамошният метод – да се откриват млади таланти, да се изграждат и продават с голяма печалба – да се пренесе в Парма. Не се получава.

Когато новините за проблемите на клуба излизат през есента на 2014 г., става ясно, че договори са дадени на близо 250 футболисти, пръснати из целия свят. Тази цифра е изумителна: най-добрите отбори в Серия А не стигат и до 1/5 от нея. Когато играчите разбират за тази практика през 2013 г., започват да изпитват подозрения.

Скоро започват да се разпространяват слухове за финансови проблеми в Парма. През април 2014 г. излиза материал в “Гадзета дело Спорт” с информация, че служители на клуба не си получават заплатите. Следва опровержение от Парма.

Междувременно отборът някак си блести на терена. В началото на 2014 г., когато има среща във Ватикана с папата по случай стогодишния юбилей на клуба, тимът е в средата на превърналата се впоследствие в рекордна за него серия без загуба в 17 мача. Накрая е спечелено 6-о място в Серия А – най-добър завършек от 2004 г. насам, и място в Лига Европа. Еуфорията обаче трае 24 часа.

На следващия ден италианската федерация отказва да даде на Парма лиценз за евротурнирите заради неплатени 325 000 долара данъци за дадените си под наем играчи по целия свят. Две седмици по-късно Гирарди обяснява драматично на пресконференция, че е убеден, че е изряден в плащанията си, а ръководителите на федерацията са го подвели: “Подавам оставка като президент. Парма е за продан.”

Шест месеца по-късно става ясно, че Гирарди е натрупал дълг от повече от 200 млн. долара. Никой не си е и давал сметка за тази огромна сума, макар да е имало подозрения. През март т.г. е обявено, че Гирарди и Леонарди са разследвани за умишлен фалит. Президентът е нарочен за предател, а най-голямата фенгрупировка Бойс Парма 1977 отива в родния му град Карпенедоло и прави мнимо погребение, като Гирарди е изобразен като прасе заради физическата прилика.

Конкретно проблемът в този случай е на Парма, но не е като да е аномалия в италианския футбол. През 2002 г. Фиорентина фалира, през 2004 г. го стори и Наполи (тогава в Серия В) с дълг от над 80 млн. долара, а през 2005 г. – и Торино, при това точно след изкачване в Серия А.

Това са само някои примери сред множеството клубове, които трябваше да се реформират с нови собственици в по-долни дивизии в последните години. Италианската федерация налага финансови правила в опит да регулира ситуацията на разпад. Ако те бяха приложени в края на сезон 2006/07, е възможно едва половината от 20-те клуба в Серия А да бяха получили лиценз за участие в следващия шампионат. През май 2007 г. федерацията отслабва тези рестрикции, като на практика изисква от клубовете единствено да са заплатили всички дължими суми на играчите и треньорите си към края на изтеклия сезон.

Е, към края на изтеклия сезон 2014/15 общият дълг на елитните клубове е около 1,8 милиарда долара. Доста са тези със задължения далеч надхвърлящи тези на Парма. Според годишния доклад на федерацията 47 професионални отбора са извадени от четирите професионални дивизии (сега има само три) на Италия от сезон 2006/07 насам. За седемте години след въвеждането на новите финансови правила са изчезнали от картата 68 тима.

След отказа на УЕФА да даде лиценз Гирарди наистина оставя Парма. Без всякакви налични пари Леонарди цяло лято продава водещи играчи като Марко Пароло – един от тримата представители на тима в състава на Италия на Мондиал 2014, Амаури и Кристиан Молинаро, а и връща взети под наем като Валтер Гаргано и Есекиел Скелото. Заместниците са от долните дивизии, без опит в Серия А.

До 15 ноември м.г., което бе следващата тримесечна дата за изплащане на заплати, отборът бе изгубил девет от първите си 11 мача, включително последния от Ювентус (7:0). В последвалите четири месеца идва закотвяне на дъното на класирането, но на преден план са далеч по-наболели проблеми. Тимът не е играл два мача поред, а играчите заплашват да го сторят в трети. Чака се развръзката от срещата между собствениците на клубове от Серия А на 6 март, за да се види дали те ще издърпат клуба на повърхността, за да завърши сезона. Кетъринг обслужването на Парма преустановява дейността си, също и интернет доставчикът. Всеки ден предлага ново предизвикателство.

След прескачането на крайния срок 15 ноември от актива на отбора е отнета една точка и е наложена глоба от 5000 евро, а Гирарди и Леонарди са наказани за два месеца. В края на декември Гирарди най-сетне продава клуба на “Дастрасо Холдингс” ООД – руско-кипърска петролна компания, която е създадена само месец по-рано и е оглавявана от албанския магнат Резарт Тачи. За него се знае, че е правил три предишни опита за закупуване на клуб от Серия А, включително Милан.

Тачи скоро среща кмета на града Федерико Пицароти и му обещава огромни вложения в клуба и отбора веднага щом огледа детайлно счетоводните книжа. Тези вложения обаче така и не идват. Точно седмица преди следващия краен тримесечен срок за плащане на заплатите “Дастрасо” продава Парма на Джампиетро Маненти за 1 евро – същата сума, платена и на Гирарди. Междувременно тимът е спечелил едва един от 10 мача.

Маненти за първи път се среща с играчите в спортната база и им обещава милиони евро още първите дни. В състава обаче не са впечатлени, защото вече са се наслушали на подобни гръмки обещания в предишните шест месеца. Маненти е опърпано облечен, небръснат мъж на средна възраст от малко градче извън Милано, каращ Ситроен С3 – кола от типа на Форд Фиеста, която използваш като резервна в семейството си.

В предните две години той се е провалил в опитите си да купи Про Верчели и Бреша от Серия В. Върти бизнес в Словения с фирмата си “Мапи Груп”, печелеща от осъществяване на търговски връзки между различни компании. Когато репортер на “Скай Спорт 24” посещава седалището на фирмата в края на гранично италианско градче, открива двуетажна вила с малка бележка с името “Мапи Груп”, залепена на пощенската кутия. В първите си седмици като собственик Маненти всекидневно повтаря обещанието, което бе дал и пред играчите. Пари обаче така и не се появяват.

По-рано същия месец Маненти, “за да разблокира банкови преводи” в Словения, използва пари от малкото останали в касите на Парма. Скоро след завръщането му неговият Ситроен е конфискуван заради неплатени паркинг фишове в размер на 2000 долара. Колата, оказва се, е регистрирана на името на баща му. Един репортер разкрива, че само няколко години по-рано Маненти е ходил на интервю за месар в супермаркет. И е бил отхвърлен. Твърди се, че е направил своето “състояние” от продажба на маслини и зехтин в eBay. Фразата “bonifico da Manenti” (“банков превод на Маненти”) придобива огромна популярност и често се ползва иронично.

След повече от две седмици на неизпълнени обещания кметът Пицароти свиква среща с Маненти в своя кабинет на 27 февруари (деня преди пресконференцията на Донадони и Лукарели). Градоначалникът разказва: “Той нямаше отговор нито за парите, нито за бъдещето на клуба, нито на въпроса за съдебното дело (б.р. – изслушването за фалита, насрочено за 19 март). Все отвръщаше: “Няма проблем. Има пари. Няма проблем.” Помислих, че съм си изгубил ума, защото положението е крайно сериозно, а той няма сериозен адвокат или счетоводител и само това повтаряше как нямало проблем.”

Играчите се чувстват по същия начин. След като тимът спира да играе, се надигат негодувания из цялата лига, задето първенството губи стойност. Лукарели и Донадони смело се изправят пред медии и общественост, за да обяснят позицията на отбора и да заявят твърдото си намерение да продължат стачката при липса на подобрение.

В седмицата очакване на асамблеята на клубовете от Серия А “Скай Италия” изпраща писмо до лигата. Приходите от ТВ права дават 59% от общите приходи на Серия А, което е по-голям дял от всички останали големи европейски шампионати и прави лигата особено чувствителна към желанията на телевизионните й партньори, сред които “Скай” е най-големият.

На 6 март президентът на федерацията Тавекио пристига на асамблеята със собствениците с план: да даде на Парма 5 млн. евро от събраните през сезона пари от глоби, за да довърши сезона. Шестнайсет собственика гласуват “за”, трима се въздържат и само този на Чезена – Лугарези, е “против”. Играчите на Парма обсъждат предложението на Тавекио часове наред в хотел в Колекио и в крайна сметка гласуват да довършат сезона, макар и не единодушно.

И доста тифози не бяха щастливи от сделката. Около час преди мача на следващия ден бях в заведение на фенгрупировка на Парма, в която репетираха преработена италианска фолк песен. В новия текст се настояваше Гирарди да бъде тикнат зад решетките, а лигата – да си го..., задето е накарала отбора да продължи да играе в първенството.

Самият мач бе един от най-слабо посетените през сезона. На знамена бе изписано: “Федерацията и Серия А ни провалиха”. Скандирания кълняха последователно Гирарди, Маненти и Леонарди. Аталанта – четвъртият най-слаб отбор в шампионата, удържа нулево равенство. След срещата Донадони нарече представянето “позитивно”.

Най-лошото обаче тепърва предстоеше. На 18 март, деня преди изслушването за фалит в съда, Маненти бе арестуван по обвинение за опит за пране на пари като част от престъпна групировка, използваща “мафиотски методи”. Той е разкрит, когато групировката опитала да му прехвърли в средата на февруари близо 5 млн. долара, взети от фалшиви и откраднати кредитни карти, придобити чрез хакване на компютри.

Следващия ден в съда съдията официално обявява фалита на Парма с общ дълг от над 230 млн. долара. Двама синдици са поставени начело на клуба със задачата да довършат сезона и да намерят нови собственици. Те в крайна сметка не успяха и Парма се свлече в Серия D.

В края на март италианската федерация обяви въвеждането на куп промени в правилата, целящи избягване на повторение на положението на Парма. Сред тях е задължение всеки, закупил минимум 10% от клуб от Серия А, да осигури доказателство за финансова почтеност и стабилност. За да играе даден отбор в коя да е лига, трябва да балансира бюджета си в рамките на три години. Тавекио обеща подобни мерки и за Серия В и Лега Про – другите две италиански професионални дивизии.

Що се отнася до Парма, през април тимът сътвори най-шокиращата изненада на сезона, нанасяйки едва второто поражение на шампиона Ювентус – 1:0 на “Енио Тардини”. Победата бе отпразнувана с тренировка в обществен парк на следващата сутрин, на която се присъединиха близо 1000 тифози. Победата бе единственият светъл лъч в иначе черния сезон, ала не можа да изтрие всичко останало.

Онова, което е също толкова невероятно, е как един клуб от Серия А може да банкрутира по такъв стряскащ начин, както стори Парма при “Пармалат”, а малко повече от 10 години по-късно отново да премине през същото злощастие. В Италия обаче изглежда, че невероятното се е превърнало в норма.

Дейвид Джендълман, “Гардиън”

Следвай ни: