Изповедта на Георги Пеев: Не съм обиден, тръгвам си с високо вдигната глава

Изповедта на Георги Пеев: Не съм обиден, тръгвам си с високо вдигната глава

Георги Пеев е не просто любимец на феновете на Амкар, той е легенда на клуба. Българинът пристигна в Перм през 2007 година и се превърна в лидер на отбора, който често водеше битка за оцеляване, но воден от юношата на Локомотив (София), винаги успяваше да се спаси. Така стана и този сезон. В един момент "червено-черните" бяха отписани, но с невероятен финален спринт, включващ победи над Зенит и ЦСКА (Москва), запазиха елитния си статут. Радостта на запалянковците обаче беше помрачена от новината, че Пеев и друг българин - Захари Сираков, напускат отбора. Причините разкри самият Георги в откровено интервю за сайта zvezda.ru.

"За съжаление, наистина напускам Амкар. След мача със Зенит, в който победихме и си осигурихме оставането в елита, дойде време да поговорим с ръководството за моето бъдеще. Предложиха ми условия, много по-различни от досегашните. Естествено, наясно съм, че клубът е в тежко положение и парите не достигат. Готов съм на отстъпки, но не и със 70%. Това просто не ме устройва, въпреки голямото ми желание да остана в отбора и да завърша кариерата си тук", каза Пеев.
"Радвам се, че допринесох за това да се спасим от изпадане. Сега мога да си тръгна с високо вдигната глава. Няколко пъти през годините стигахме до положението да сме на косъм от пропадане. Говорили сме си с Мартин Кушев и Захари Сираков, че не искаме нещо подобно да остане като петно в биографиите ни. И винаги успявахме да направим каквото зависи от нас, за да оцелеем", доволен е българинът.
"Разбирам, че за клуба не е лесно да намери пари. В днешно време трудно се привличат спонсори. Доколкото знам, губернаторът помага. Мисля, че все пак има как да се осигурят средства. Всички футболисти са готови на компромис, но в моя случай говорим за намаление на заплатата с цели 70%! Никой не трябва да гледа в паспорта ми на колко години съм, а какво правя на терена и дали съм полезен за отбора. Всяко правило си има изключения - Паоло Малдини до колко години игра? Няма да се отказвам, докато все още чувствам, че имам сили. Статистиката показва, че съм в добро състояние. Това, че в някои мачове влизах в 60-ата минута или в самия край, не означава, че съм в лоша физическа форма. Дълго време играх с болки в глезените заради удари, които получих още по време на зимната подготовка. И сега десният ми глезен е подут. В тази ситуация просто нямах време да се възстановя пълноценно. Треньорите разчитаха на мен, а аз не исках да ги рзочаровам - нито тях, нито феновете", сподели бившият национал.
"Наистина, много ми е трудно да се разделя с отбора и с хората в Перм. Днес някои от служителите на стадиона дори се разплакаха. Казах им, че все пак не умирам - ще се връщам в Перм или като съперник, или просто като фен. Никога няма да забравя града. Целият ми престой тук е свързан с много положителни емоции. Когато бях в Динамо (Киев), винаги се борехме за титлата, а в Амкар целите бяха съвсем други. Рядко се стремяхме към място в петицата. Но въпреки това оставам с топли спомени. През 2010 година бяхме в трудна ситуация, сега пак направихме невъзможното... Това ми е много по-скъпо от титлите с Динамо. Щастлив съм, че попаднах в Амкар", призна Пеев.
"Съпругата ми и двете ми дъщери винаги са до мен. По-голямата е на 12 и сега е в България, тя идва в Перм само през лятото. Малката е на 4 години и постоянно е с нас. Сега градът ми харесва дори повече, отколкото в началото, когато дойдох. Перм се развива с бързи темпове, строят се красиви сгради. Но не това е най-важното. Главното е любовта на феновете и подкрепата им, която винаги усещаме. Много пъти са ме питали защо съм пренебрегнал толкова оферти, за да остана в Перм. Това е отговорът - феновете! Случвало се е да сме в серия от лоши резултати, но дори и тогава хората не спираха да ни вярват. Навярно са чувствали, че съм от играчите, които дават всички сили и не се пестят. Наистина съм им благодарен за любовта към мен, признателен е българинът.
"Не мога да забравя какво се случи през 2010 година. Тогава се спасихме от изпадане буквално в последната секунда - стояхме и чакахме резултата от другия мач, имаше и сълзи... Бяхме щастливи, но радостта ни не продължи дълго. Захари Сираков ми разказа, че отборът може да бъде изваден от Премиер лигата. Сякаш всичките ни усилия бяха отишли на вятъра. Оцеляхме на терена, но извън него - не. Не знам точните причини. Ако наистина ни бяха пратили в Първа дивизия, щеше да е трудно да се изкачим отново. Бяхме притеснени, но за щастие всичко се оправи", върна се назад във времето Пеев.
"Ние винаги сме били известни с колективния си дух. С Гаджи Гаджиев всичко се получаваше много по-добре, отколкото с Муслин. При сърбина се удивлявах на това какъв състав избира и на какви позиции слага футболистите. Някои от тактическите му решения бяха просто ужасни! Дойде Гаджиев, започна да подрежда състава по-правилно. промени схемата на игра и резултатите не закъсняха. Даже когато никой не вярваше в нас, продължавахме да се подкрепяме един друг. Вярвахме, че всичко е в нашите крака (смее се). Характерът ни позволи да направим невъзможното възможно. Смятам, че самият аз придобих такъв манталитет в Динамо (Киев). Там дори равенството в който и да е мач беше немислимо. Играехме само за победа и в Шампионската лига. Радвам се, че Амкар има репутацията на отбор, който се бори и воюва до последно. Тимът стана символ на града. Явно това се дължи на уралския дух (смее се).
"Амкар и Динамо не се различават по отношение на характера и волята за победа. Някои си мислят, че футболистите, които играят редовно в Шампионската лига, се възгордяват и се изживяват като големи звезди. В Динамо такова нещо нямаше. Но това го видях в някои футболисти от водещите отбори в Русия. Направо са ми смешни. Без да са постигнали каквото и да било, се държат като суперзвезди. Такива има много. А истината е, че скромността краси човека. Помня един мач с Рубин, след който излязохме на вечеря със Сергей Ребров и Сергей Семак. И двамата направиха на мен и жена ми невероятно добро впечатление. Често тези, които са постигнали много, остават скромни и човечни", категоричен е българинът.
"Всяка професия си има плюсовете и минусите. Сега къде правим това интервю? В болничен център. Тук съм, за да лекувам крака си, а не да си пия кафето. Мнозина твърдят, че животът на футболистите е лесен и печелят много пари. Ами и защо и те не са станали футболисти? За да играеш на високо ниво трябват талант, упоритост, целеустременост. Трябва ти и късмет. Защо никой не обръща внимание на това колко време прекарваме по лагери, на това, че тренираме по два-три пъти на ден... Ами стресът за организма, ами здравословните проблеми? Има детайли, за които никой не се замисля".
"Аз започнах да тренирам на 7 години, а когато бях на 11 прекъснах, защото паралелно пеех в хора на софийските момчета. Тогава дори спечелихме няколко международи конкурса (смее се). Когато станах на 14-15 години гласът ми започна да мутира, а освен това беше трудно да съчетавам футбола, пеенето, училището, уроците по математика и италиански език. Така се наложи да спра с пеенето. Но гените са си гени. Сега по-голямата ми дъщеря ходи на уроци и пее чудесно. Вече има две втори места от конкурси. Аз пея вкъщи, когато съм в настроение. Случвало се е с момчетата да отидем на караоке в Перм и да се позабавляваме. Обожавам песента на моя приятел Ираклий Пирцхалава "Време". Веднъж дори му се обадих и му я изпях по телефона. Той прояви търпение, изслуша ме, след което каза: "Добре, че си станал футболист, иначе щеше да ми вземеш хляба!" (смее се).
"Общо взето, 2008 година и най-паметна от престоя ми в Амкар. Най-яркият ми спомен от Перм ще остане за това как феновете ни посрещнаха на летището и ни носеха на ръце. Това се случи два пъти - след мача с Том когато спечелихме четвъртото място, и след победата над Рубин като гост. Никога няма да забравя и пълния стадион срещу Фулъм, както и съвеместната ни работа с Миодраг Божович. С него се работеше много приятно, тренировките минаваха с настроение. Той е отличен психолог. Харесвах методите му на работа. Станислав Черчесов и Гаджиев също имат своите предимства. Много научихме и от Рашид Рахимов. Ако един играч е умен, може да вземе по нещо от всеки треньор и после да го използва", убеден е Пеев.
"Дали в Амкар през годините са попадали слаби футболисти? Не искам да обиждам никого. Няма как в един отбор всички да са с еднакви качества - един е бърз, друг умее да отнема топката, трети играе добре с глава... Главното е треньорът да прави така, че да използва най-положителното от уменията на всеки един".
"Със съпругата ми не искаме да налагаме на децата с какво да се занимават. Голямата ми дъщеря е много гъвкава, става за гимнастичка, но тя сама ще си реши. Освен това пее добре, учителят й по музика е много доволен от нея. Малката има много таланти (смее се). Рисува, тича, пее... Но тя е още малка, още й е трудно да си избере на кой език да говори - понякога казва нещо на руски, друг път на български. Аз самият съм учил италиански и го владеех добре. Преди много години с юношеския национален отбор на България бяхме на турнир в Италия и дори влязох в ролята на преводач. Но оттогава мина време, не съм практикувал езика и го позабравих. Спаравям се с английския. Естествено, говоря руски, разбирам украински, нямам проблеми със сръбския. Мога да разбирам когато около мен се говори на словашки, полски, словенски, хърватски... Като цяло, знам достатъчно чужди езици", разказа Пеев.
"В България за футболистите се смята, че са глупави. И знам защо - често гледам интервюта на български футболисти след мачове и особено ако са победили, говорят такива глупости... Понякога дори ме е срам, че говорим един и същ език. В Киев прекарах 6 години и нямаше такова нещо. Очевидно самият подбор на играчи е различен... В русия има и глупавички момчета, но не са много (смее се).
"Бъдещето ми? Докато имам сили, ще играя. До последно се надявам да остана в Амкар, но... Агентът ми вече започва да ми търси нов отбор. Със сигурност няма да се върна в България. Ще поиграя още година, след това ще видим. Ако вкарам много голове, защото да се отказвам (смее се). Въпросът не е в парите. Мартин Кушев беше на 35, когато каза, че ще спре с футбола, но продължи. Аз искам единствено да не се излагам на терена, затова ще спра, когато започна да играя зле", сподели българинът.
"Суеверия? Винаги стъпвам на терена първо с левия крак, прекръствам се три пъти и поглеждам в една точка в небето. Не знам как ще ме изпратят. При раздялата с Кушев му дадоха награда, когато половината стадион вече беше празен. Същото ще стане и с нас... Нямаше достойно изпращане на Алексей Попов, на Сергей Волков... Да не говорим за Божович, при когото имахме отлични резултати. Казваха, че ни бил оставил заради пари. Ами ако друг клуб му предлага 10 пъти повече пари, защо да не отиде? В магазина няма нищо безплатно. Познавам отлично Божович, той храни половин Сърбия и Черна гора. Мисля, че на хората от ръководството на Амкар просто не им достига далновидност", завърши изповедта си Георги Пеев.

Още от Футбол свят

Виж всички