Волейболният треньор Радостин Стойчев говори пред "7 дни спорт" за следващия сезон с Тренто, новия национален отбор на България и споровете си с федерацията.
- Ясно ли е бъдещето ви в Тренто?
- В края на сезона винаги има слухове, тази година започнаха преди началото на плейофите в Италия. Вече съм свикнал с това. Истината е, че получих предложения от доста клубове. Имахме труден сезон, играхме три финала, но не успяхме да спечелим нито един. В най-скоро време ще се определи бъдещето на отбора, което преди всичко зависи от президента и от управителния съвет на клуба. Все още нямаме основен спонсор, но имаме много сериозна помощ от страна на провинцията и от малките спонсори.
- А какво е вашето желание - да останете в Тренто, или да продължите в друг отбор?
- Аз винаги съм декларирал своето желание. Не смятам, че трябва да се бяга от трудностите. Никога не съм приемал предложенията на други отбори, защото имам голямо морално задължение към клуба, който пръв ми даде възможност в Италия и ми предостави всички условия. Винаги съм казвал, че докато проектът Тренто съществува и има здрави основи, аз ще съм част от него. Разбира се, за мен е важно да работя на високо ниво, т.е. да имаме поне минимален шанс да се борим с най-добрите.
- Появи се информация, че сте цел на Модена. Това ли е най-настоятелният клуб за вашия подпис?
- Не бих искал да коментирам всички предложения, защото е въпрос на етика. Много отбори вече си взеха треньори, а моят отговор беше категорично не. Не само Модена и други италиански отбори ми предложиха. За мен това е голяма чест. Оценявам го и наистина искам да им благодаря. Отговорът ми обаче беше не.
- Имате ли договор с Тренто в момента?
- Да, имам действащ договор за още две години. Но в спорта, а и в живота договорите се подписват, за да се разтрогват. Освен това за мен винаги мъжката дума е била по-важна от договора. Аз съм оставал много пъти и без договор, но когато кажа нещо, гледам да го изпълнявам. Смятам, че човек трябва да казва това, което мисли, и да прави това, което казва.
- За следващия сезон в Тренто се спряга името на Велизар Чернокожев, каква е истината?
- Това са спекулации от нашите медии, които не отговарят на истината. Велизар беше при нас миналата година на подготовка само защото имах желание да му помогна, тъй като беше в труден период. Той нямаше отбор и нямаше къде да тренира, затова го бяхме взели. Миналото лято взехме други три момчета, но целта не е да ги привлечем в отбора, а да им дадем възможност да тренират и да се развиват. Със сигурност в Тренто се връща Ян Щокър, на поста диагонал също така имаме един играч от нашата школа - Габриеле Нели, който е млад и талантлив. На тях ще разчитаме.
- Остава ли разпределителят Георги Братоев?
- Георги помогна много на отбора този сезон. Въпреки че не игра много, той има съществен принос и в тренировъчния процес, и в много други неща. Успя да обърне важни мачове с включванията си. Той има добри предложения от други клубове да играе като титуляр и срещу много по-добро заплащане. Много ще се радвам, ако това се случи, защото искам той да се развие и да се реализира на добро ниво.
- Мислите ли да привлечете други българи в Тренто?
- С удоволствие привличам българи, когато това е възможно, но винаги с оглед на потребностите на отбора. Със сигурност и в бъдеще ще се радвам да има един-двама българи в отбора. Към днешна дата обаче няма конкретни преговори.
- Следите ли процесите във федерацията по волейбол, имаше доста рокади по върховете наскоро. Какво е вашето отношение по този въпрос?
- Позиция имам, но отношение никакво. Отношението ми е еднакво и към сменените, и към останалите във федерацията. То е принципно, не е персонално. Продължавам да твърдя, че много неща там са поставени на изключително лоша основа. И докато тези практики не бъдат прекратени, много слабо ме интересуват тези размествания. Аз съм далече от тези проблеми, нямам нищо общо с тях. Под никаква форма не искам да вземам участие. В момента съм концентриран върху това, ако мога да направя нещо за българския волейбол, дори нещо малко, без помощта на държавата и някакви институции. Но в никакъв случай не ме интересуват борбите във федерацията.
- Имате ли представа колко вицепрезиденти има италианската волейболна федерация?
- Не знам точно, но мисля, че един или двама. Не разбирам и много добре въпроса.
- Питам ви, защото в българската федерация по волейбол вицепрезидентите са осем...
- Имаме осем вицепрезиденти? Наистина ли? Това е интересно. Вие знаете каква е моята позиция за броя на членовете на управителния съвет и за други неща, като броя на домакинствата на големи състезания. Защо например италианската, френската, руската или която и да е друга федерация не печели толкова домакинства, колкото печелим ние. Това е много по-странно и много по-важно за мен да знам.
- Защо ви е важно?
- Просто ми е интересно защо при очевидната липса на икономически възможности ние непрекъснато сме домакини на някакви големи състезания. Не че е лошо, напротив, много е добре. Но защо другите не кандидатстват за тях. Те не могат да намерят средства, а ние ги намираме, така ли? Тези средства е по-добре да бъдат насочени в друга посока - в детско-юношеския спорт или във вътрешното първенство. Защото самото събитие генерира някакъв краткосрочен интерес, но ако инерцията не се използва, какъв е смисълът от домакинствата?
- Имахте ли възможност да гледате мачове от българската Суперлига този сезон?
- За съжаление работата ми не позволява да гледам много мачове. Добрата новина е, че първенството е изравнено като възможности, лошата е, че равнището не е високо. За това, разбира се, има обективни причини. Определено виждам израстване при младите състезатели и това е важно. Те ще гарантират добро бъдеще за националния отбор. Миналия сезон взех на подготовка в Тренто трима от тях (б.а., Георги Сеганов, Яни Георгиев и Мартин Мечкаров) и се убедих, че наистина имат потенциал.
- Налага ли се да има наказания за отборите, които получават право да играят в евротурнирите, но не участват? И поддържате ли тезата на Пламен Константинов, че това са клубове със селски манталитет?
- Не бих искал да използвам квалификации в никакъв случай. В Европа клубовете също преценяват дали могат да си позволят разходите за участие в Европа. И ако не искат, правото се дава на следващия в класирането отбор. Наистина рядко се случва някой да се откаже, но в България проблемът е в липсата на средства.
- Как си обяснявате това, че вицешампионът Нефтохимик и третият Монтана не желаят да участват в евротурнирите, а седмият ЦСКА и деветият Левски се записаха за участие?
- Това са типичните български аномалии. Предполагам, че хората в Бургас и в Монтана, които са направили нещо по-сериозно, си дават сметка, че не могат да продължат напред, защото ще им липсват много неща, и рискуват целият проект да изпадне в криза. Другите са ентусиасти, защото не знаят за какви средства точно става въпрос. Това са мои предположения, не казвам, че знам нещо, и не нападам никого в момента.
- Изненадахте ли се, когато новият национален отбор на България спечели турнира "Хуберт Вагнер" в Полша?
- Да, приятно! Това е един приятелски турнир, който обикновено винаги е на добро ниво. Изненада ме приятно, защото, честно казано, не го очаквах. Сега е важно този добър резултат да бъде използван, т.е. в подготовката да бъде използван ентусиазмът на играчите, за да могат да се подготвят добре за реалните състезания.
- Възможно ли е България да се превърне в приятната изненада в Световната лига това лято?
- Смятам, че има доста момчета с много добър потенциал и с работа могат да постигнат резултати. Не казвам да спечелят Световната лига, но наистина могат да се представят на ниво.
МАЯ ДИМИТРОВА, "7 дни спорт"