Двама от играчите на ЦСКА, взели участие във финала за Kупата на България срещу Монтана (1:0) - голмайсторът Станислав Маламов и новоизлюпеният национал Божидар Чорбаджийски, бяха гости в предаването ”А група токшоу" по Диема Спорт. Те говориха за триумфа в надпреварата и споделиха любопитни подробности около подготовката им за решителния сблъсък на "Васил Левски" този вторник.
- Как се чувствате след триумфа?
С. М. - Аз си легнах 6-7 сутринта, станах в 10 и бях свеж. Емоциите все още са доста големи.
Б. Ч. - Еуфорията е огромна и още не сме осъзнали какво се е случило.
- Осъзнавате ли вече какво постигнахте?
С. М. - Все още само се радваме, мисля, че наистина не осъзнаваме какво сме постигнали и ще го разберем с времето.
- Какво не знаем за Божидар Чорбаджийски?
С. М. - Много е сърцат. Смело сърце като Мел Гибсън (смее се).
- Какво не знаем за Станислав Маламов?
Б.Ч. - В съблекалнята прякорът на Маламчето е Белия бразилец. Заради техниката, която притежава, и прословутото минаване между краката на Атанас Зехиров в Стара Загора срещу Берое (смее се).
- Какво минаваше през главите ви в минутите преди началото на финала?
С. М. - Опитвахме се да бъдем спокойни, но напрежението си оказа влияние и си пролича в мача. Не стана много красив двубой.
Б. Ч. - Когато излезеш на терена пред толкова много хора, няма дума, която да опише емоцията. Доколкото успях да се държа на положение - успях. Коментирах с близки, че не съм изглеждал кой знае колко притеснен. Но вътрешно няма как да не си напрегнат и да няма емоция.
- Голът ви беше от заучено положение, нали?
С. М. - Да. През сезона сме го правили, получавало се е и друг път. Тренирали сме го и е хубаво, че стана точно в този момент.
- Притесняваше ли ви, че бяхте сочени за фаворит срещу Монтана?
Б. Ч. - Имаше малко напрежение точно от гледна точка, че сме фаворити. Но бяхме концентрирани, защото опитните футболисти като Борис Галчев, Стоян Колев и Костадин Хазуров сваляха напрежението.
- С какво го спечелихте този мач?
С. М. - Треньорът го каза в съблекалнята - със сърце и воля. Както и с нашия 12-и играч - публиката. Те ни дадоха доста голяма увереност. И Боби Галчев го говореше цяла седмица - че финала вече сме го спечелили с начина, по който сме работили през годината. Беше ясно, че трудът ни ще бъде възнаграден. Треньорите разучаваха съперниците с месеци и ни доставяха необходимата информация.
- Чух, че треньорите са изгледали десетки мачове на Монтана. Разкажете малко повече за подготовката за тази среща?
Б. Ч. - Да започна оттам, че Ицо Янев наистина отдаде всичко на този финал и проучваше съперниците денонощно. Всички играчи сме в постоянна връзка с него, по едно време наистина не спеше, постоянно разучаваше Монтана. Обърна голямо внимание на контраатаките им, защото имат опитни футболисти като Иван Стоянов.
- Станиславе, точно в края на турнира ти изигра най-добрите си мачове за ЦСКА - полуфиналите срещу Берое и накрая вкара на Монтана. Как успя да бъдеш във върхова форма за най-важните срещи?
С. М. - Реално погледнато, есенния полусезон го изпуснах. Не изиграх нито една среща за купата преди Берое. Бях със счупена костица на стъпалото. Зимата, докато бяхме в почивка, гледах да тренирам повече, за да се изравня с другите. И подготовката окончателно ме вкара във форма.
- В трите последни мача за купата вкарахте ранни голове. Сякаш ЦСКА е по-силен в началото на срещите?
С. М. - Има нещо такова, но ние и в първенството търсим ранен гол. Явно ни се е оформило като рефлекс да удряме първи. Хубаво е, че се получи с Берое и с Монтана, а след това гледахме да задържим резултата.
- Имаше ли много поздравления и шеги на темата „Маламов срещу Зехиров"? Онова прокарване на топката между краката му породи доста голям шум...
С. М. - Постоянно имаше, да. На всеки може да се случи и гледах да съм по-умерен. И на втория мач имах едно наум да се пазя. Не исках да предизвиквам съдбата.
Б. Ч. - На мен ми се случи на тренировка - Маламов ми прокара топката по подобен начин.
С. М. - Обаче няма да се повтори, защото пък Божката ми остави белези после. И вече съм по-внимателен с него, гледам да отигравам по-бързо, като ме доближи (смее се).
- В последните 15 минути на финала сякаш изглеждахте по-слаби физически и психически?
Б. Ч. - Точно тук идва ролята на опита. Аз си обяснявам отпускането в края заради липсата на такъв сред повечето от нас. Имахме доста възможности да затворим мача по-рано, но... Явно така е било писано. А може би и малко по-рано от необходимото се дръпнахме назад.
- Изпитахте ли притеснение в края на мача? Имахте ли сили за продължения?
С. М. - С тази публика щяхме да ги изиграем. Наистина имаше някои пo-напечени ситуации. В 86-ата минута Монтана получи един фаул и Иван Минчев тръгна да изпълнява, а той за малко да ни вкара точно от такава ситуация в края на първото полувреме. И накрая се чудех накъде да се обърна, да не го гледам как изпълнява. Щеше да ми се пръсне сърцето.
- Кога започнахте да си мислите, че можете да спечелите купата?
Б. Ч. - Ние винаги сме мечтали. Първоначално нямахме амбиции в този турнир, използвахме го да натрупаме опит в по-важни мачове. И в един момент, в който се видя, че няма интрига във "В" група, решихме, че това ще са срещите, в които ще концентрираме всичките си усилия.
С. М. - След мача с Нефтохимик (3:1) си повярвахме. Надиграхме ги тотално и знаехме, че сме добър отбор. И треньорът ни накара да вярваме, че можем да постигнем нещо велико, което да влезе в историята.
- Какво ви каза Христо Янев след края на финала в центъра на игрището? Всички бяхте седнали и той ви говореше?
С. М. - Това ни го повтаряше през цялата година - каза ни, че сме направили нещо велико, което ще го разберем с течение на времето. Поздрави ни и другото не си го спомням заради голямата емоция.
Б. Ч. - Думите му бяха „Гордея се с вас", това е първото, което ми идва в съзнанието.
- Коментирате ли какво ще стане с ЦСКА сега? Разсейваше ли ви тази тема по време на сезона? Доколко ви повлияя?
Б. Ч. - Подсъзнателно дразни и играе лоша роля спрямо психиката. Но се стараехме да не мислим за това. Нека първо си починем, да се отърсим от целия стрес и емоция, след което да мислим какво ще стане. Надяваме се да останем в ЦСКА и развитието на клуба да е положително. Мястото ни е в "А" група.
- Чувствахте ли се все едно сте в професионален клуб?
С. М. - Абсолютно, всичко бе подредено и ясно. Аз лично не съм бил в по-добре уреден клуб. Като се започне от храненето и лагерите, през отношението към целия процес... Всичко е важно.
- Притеснява ли ви, че не се знае в коя група ще играете от новия сезон?
С. М. - Нямаше как да не се влияем от различните публикации по този въпрос. Четяхме през цялата година, но наистина гледахме да се абстрахираме и да мислим по спортната част. Ако мислиш за други глупости, на терена ще се получава едно нищо, защото ще си затормозен.
- Каква ви е мечтата във футболен план?
Б. Ч.- Аз симпатизирам на Арсенал и мечтая някой ден да играя в този отбор.
- Станиславе, ти изпадна с Хасково от "А" група през миналия сезон, а сега вкара гола, с който ЦСКА вдигна купата... Мечтаеше ли, че нещо такова може да ти се случи?
- Разбира се, че съм мечтал. Нагледал съм се на доста неща във футбола - единия ден си долу, другия - горе. Така че съм вярвал, че мога да постигна такова нещо. Сега искам да стана шампион на България с ЦСКА. А иначе си мечтая да бъда в Реал Мадрид. Ама само си мечтая де (смее се).
- До каква степен имахте комуникация със собственика Гриша Ганчев? Той срещал ли се е с вас?
С. М. - Преките ни впечатления са, че е коректен човек. Каквото е обещал, това се е изпълнило. Кореспонденцията с него вървеше през треньора.
- Честити ли ви Ганчев купата?
Б. Ч. - Поздрави целия отбор чрез Христо Янев. Безкрайно доволен е, разбира се.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)