Капитанката на националния отбор по волейбол Ева Янева говори пред "7 дни спорт" за предстоящия турнир Гран при, работата с новия щаб и емоциите с младите волейболистки. Не пропуснахме темата за последното й приключение в Китай и Турция.
- Тръгвате на голямо турне, какви са целите пред отбора?
- Целите са да се представим максимално добре с максимално много победи. Аз се чувствам страхотно, работи се много приятно с по-младите момичета и за мен това е страхотна мотивация.
- Отново сте капитан на националния отбор, какво означава това за вас?
- Да, отново имам честта да водя отбора и съм много щастлива, че треньорът и момичетата ми гласуваха това доверие.
- Като домакин България се класира директно за финалите на Гран при. Каква е мотивацията за мачовете в предварителната група?
- Това са първите ни мачове в този състав, предполагам, че ще търсим обиграване на отбора. Важно е да намерим ритъм на игрището.
- Как се работи с новия щаб?
- Съвсем нормално и в същото време много емоционално. Няма никаква проблеми. Някои от нас все пак са опитни състезатели, други са по-млади, но със страхотно желание за изява.
- Има ли спокойствие в отбора с оглед на младостта?
- Да, има спокойствие в отбора. Определено не е лесно, защото ние никога не сме играли заедно. Винаги ще има в нас някакво притеснение и емоция. За някои от тях това е първо участие за националния отбор, но тази емоция е позитивна и нещата може да се получат.
- Тръгвате за Аржентина с пет талисмана. Колко са важни те за вас?
- Единият ми е от Турция, това е едно око против уроки. Имам от Япония, това е моят номер 8. Имам си анимационен герой с волейболна топка. А също имам един шарен талисман, подобен на гривна за късмет. Нося си и едно плюшено ангелче, което ми подари мой много близък приятел, винаги е с мен за късмет. Той ми пожела винаги да съм усмихната и да си нося любовта с мен. Аз имам и такова дяволче, затова не знам дали именно това съм аз (смее се).
- Разбрахме за един доста симпатичен жест, който направихте към ЦСКА. Дарихте средства за ремонт на настилката в залата. Бихте ли помагали и занапред?
- С удоволствие. Смятам, че в този момент трябва да си подадем ръце, защото ситуацията със спорта в България е много тежка. Много ми е тъжно за това, че когато аз започнах да играя волейбол, имаше условия треньори и възможност да съм това, което съм. Сега повечето деца нямат тази възможност.
- Изкарахте последния сезон в Китай, какъв е волейболът там?
- В Китай волейболът е много интересен и много различен. Там отидох с много голямо желание, бях много отворена към тях и исках да науча много неща. Действително беше много интересно, но и много тежко физически.
- Какво ви впечатли в Китай?
- Това са едни хора, които стават, работят, работят, пак работят и лягат (смее се). Това ме впечатли страшно много.
- С какво ще запомните престоя си там?
- С осемчасовите тренировки и това, че пет месеца нямахме нито един свободен ден.
- А свикнахте ли с храната?
- Да, стараеха се. Бяхме две чужденки и се съобразяваха с нас. Винаги ни питаха какво искаме и каква храна обичаме. Аз лично нямам никакъв проблем с това.
- След това обаче се отправихте към Турция, мислите ли да останете там и през следващия сезон?
- Турция беше едно приключение за три месеца. За съжаление не успяхме да се преборим. Отборът изпадна във втора лига. Беше по-спокойно, бях по-близо до България и се чувствах много добре. Надявам се другата година да остана там. На този етап нямам нищо черно на бяло. Няма да кажа нищо, защото не обичам да изпреварвам събитията.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)