Четиримата мускетари поставят основите на "Ролан Гарос"

Легендата за четиримата мускетари (Les Quatre Mousquetaires) е оставила следа във всяка част на "Ролан Гарос" - в името на трофея, популярен локал на кортовете и дори във факта, че турнирът въобще съществува.

Френският тенис присъства преди Четиримата мускетари Жан Боротра, Жак Брюньон, Анри Коше и Рене Лакост да популяризират играта с триумфа си над САЩ в Купа Дейвис през 1927 г. Началото е дадено през 1891 г., когато еднодневен турнир за мъже, които са членове на френски клубове, започва да се продежда в клуба "Стад Франсе" в Париж. Шест години по-късно към турнира се присъединяват и жените, а през 1925 г. на международни състезатели е позволено да участват.

Четиримата мускетари обаче променят нещата. След защитата на титлата си в Купа Дейвис през 1928 г., те призовават за стадион, достоен за състезанието. А "Стад Франсе" притежава точното място. Клубът дава на Френската тенис федерация над 28 000 кв. м., намиращи се близо до Порт д'Отьой, при едно условие: новият стадион да бъде наречен "Ролан Гарос" на името на член на клуба и герой от Първата световна война, който починал 10 години по-рано.



Построен за осем месеца с първоначален капацитет за 10 000 зрители стадионът включва циментови ложи и временни дървени трибуни. Архитектът Луи Форе-Дюарич планира конструкцията да е във формата на кръста на Свети Андрю, за да намали разходите и да му придаде чувство за естетика. Оригиналният централен корт отваря врати през 1928 г. и е дом на Откритото първенство на Франция от тогава. Същата година са открити и кортове 2 и 3.

Само една година по-късно дървените трибуни са заменени от бетон и постепенно се осъществява разрастване на коплекса, въпреки че Втората световна война включва черна страница в историята на "Ролан Гарос", тъй като според някои източници стадионът се използва временно като концлагер за политически затворници.



Основна реконструкция се извършва през 1979 г., когато се увеличава капацитета на основния корт, добавя се втори стадион и са добавени три частнично хлътнали корта. През 1980 г. "Ролан Гарос" вече има 10 корта. През следващите две десетилетия мястото, което първоначално е 28 000 кв. м., се разпростира на площ от 85 000 кв. м., колкото е в момента. През 2001 г. главният корт получава името "Филип Шатрие". Той е с капацитет за 14 840 зрители. Корт "Сюзан Ленглен", който е построен през 1994 г., пък може да приюти 10 068. Мястото и 20-те корта се разрастват много от началото си през 1928 г., но днес е най-малкият от четирите турнира от Големия шлем.

Нови опити за разширяване се въртят около "Ролан Гарос" от 2004 г. насам. Сега желанието е да се сложи подвижен покрив над "Филип Шатрие", а  комплексът да се разпростре на 110 000 кв. м. Политически процеси пречат на това желание, тъй като земята, върху която искат да строят, е заета от исторически градини. Последният план за реконструкцията трябва да завърши през 2019 г., но строителството още не е започнало.

Вероятно споменът за Четиримата мускетари може още веднъж да промени бъдещето на "Ролан Гарос".