Шефът на Монтана Стоян Костов: Тази година в Монтана нямаше колектив

Шефът на Монтана Стоян Костов: Тази година в Монтана нямаше колектив

Волейболният отбор на Монтана игра финал в първенството за първи път в своята история. Тимът, воден от Петър Шопов, загуби битката за титлата от Добруджа 07 (Добрич). Отборът от Северозапада стигна до полуфиналите в турнира за Купата, където отново бе победен от състава от Добрич. В края на сезона BGvolleyball.com потърси мнението на изпълнителния директор на отбора Стоян Костов за представянето на тима. Шефът на Монтана бе откровен пред нашия екип като разкри кои са били слабите страни на отбора, но не пропусна да отбележи развитието на клуба през последните години.

- Г-н Костов, какво не достигна на отбора на Монтана да спечели шампионската титла на България?
- Волейболът е колективен спорт. През тази година за първи път от много време ние в Монтана нямахме никакъв колектив. А в един колективен спорт когато един сгреши, другият трябва да поправи грешката му. А не да му се сърди. Ние събрахме опитни играчи, минали през добри отбори, през националния отбор, но нямахме най-важното нещо - колектив. Ние нямахме и основен състав. Всеки мач започвахме с един, двама различни от предишния мач. Не може в един отбор да нямаш основен състав. А ние карахме така цяла година - без основните играчи да имат самочувствие на основни играчи. Имахме опитни играчи в групата, но нямахме лидер на отбора. Ние загубихме много мачове и геймове с две точки разлика от вътрешни разправии, от вътрешните дрязги. Загубихме гейм от Кърджали, след като водехме с 21:12. Ние бяхме с опитни играчи, но без лидер, без колектив и с много контузени.

- Но все пак отборът игра финал в първенството. Кое е положителното в представянето на тима?
- Преди 9 години в залата нямаше и 100 души по време на мачовете. Сега залата се пълни и има повече от 1000 души публика. Когато феновете видят, че един отбор израства, отиват в залата. Аз работя от 9 години в Монтана. Когато дойдох отборът играеше в четвъртото ниво с Лехчево, с Козлодуй. Постепенно се изкачихме в Суперлигата. Били сме последни. Били сме предпоследни. Равнището на волейбола в Монтана се повишаваше. Миналата година бяхме трети. Играхме полуфинал и бяхме трети. За Купата играхме финал. Тази година пак станахме трети, но играхме финал за първенстото и  полуфинал за Купата. Две години сме трети, преди това бяхме четвърти. Преди това имахме едно пето място. Стъпка по стъпка отборът се изкачваше нагоре. Разбира се, най-трудно е да направиш отбор. Сменяхме и треньори. През годините имаше ситуации, при които имаше недоволство на играчи от даден треньор. А както знаете, когато отборът не върви, си отива треньорът, не играчите.

- Преди около една седмица селекционерът на националния отбор Пламен Константинов обърна внимание на това, че повечето водещи клубове в първенството нямат силни школи. Как ще коментирате думите му?
- Ние нямаме основа на пирамидата. При нас е празна. Не може всяка година да взимаш играчи отвън и след една година отново да почваш преговори за нови договори. Ние имаме три местни момчета. Това са Гошко (б.а. Георги Георгиев), Леон Тончев и Боби Наков. На тях не им се даде шанс да подишат този въздух вътре на полето, да видят какво е. Чакам отговор от тях дали искат да останат в отбора. 12 и 13-годишните момчета на Ивайло Бодурски се класираха за финали. Това са единствените ни успехи в републиканските първенства. Иначе момчетатa ни старша станаха първи в района, но не сме открили новия Теодор Тодоров. Лошото е, че момчетата старша възраст напускат града, отиват да учат. Трябва да подобрим работата в школата. Ако направим ядро от местни момчета, ще е много по-лесно. Защото е много по-лесно да вземеш един, двама или трима състезатели отвън, които да вдигнат класата, отколкото да търсиш 7 или 8 нови състезатели всяка година. Има около 25 волейболисти, които циркулират в Суперлигата. Тази година са в Монтана, следващата година са в друг отбор. Трудно е всяка година да правиш отбор, но въпреки това през последните 9 години сме постигнали покачване на класата на отбора.

- Ще участва ли Монтана в европейския турнир "Чалъндж къп"?
- Тук говорим за много разходи. Дори да се играе само в един кръг – има много разходи. Ние нямаме зала в Монтана за такива мачове. Къде ще играем – в Ботевград, София или Самоков? И защо да играем в Европа, ако няма мач в Монтана?

- Какъв отбор ще има Монтана през следващия сезон? Договорите на повечето играчи, както и на треньора Петър Шопов изтичат.
- Трябва да разговаряме с кмета на града Златко Живков. Разбрахме се да се видим след празниците. Първо трябва да уточним кой ще е треньор. Защото всички състезатели, които ще се вземат, трябва да се съгласуват с треньора. Защото треньорът ще работи с тях. Много е труден процесът, когато правиш нов отбор. Монтана не е най-привлекателна дестинация. Всички дават за пример Добруджа. Там е най-добре развита самата структура на клуба като условия, храна, медицинско възстановяване. Тези условия са най-добри в Добрич, след това е Марек, който има традиция. В Дупница работи най-добрият тандем - мениджърът Людмил и най-добрият треньор Найден Найденов. Тази година имаха много разходи най-вече покрай Шампионската лига, което може би им попречи.

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти