Мирослав Живков: В залата съм 8 часа на ден

Мирослав Живков: В залата съм 8 часа на ден

Срещаме се с треньора на Добруджа 07 Мирослав Живков в Парк-хотел "Изида" в Добрич. Той пристига в уречения час и си поръчва чаша кафе след поредната тренировка в залата. Говори открито за всичко, включително за личния си живот и най-големите си страсти.

- Коя е най-сладката ви победа?

- Със сигурност няма да забравя финала за титлата в Добрич. Също така имахме един мач, когато бях треньор на Пирин Балканстрой, играхме за Купата на България срещу Добруджа, те водеха 24-19 в първия гейм и тогава Светослав Гоцев направи пет поредни блокади и спечелихме мача 3-0.

- Колко часа на ден работите?

- В залата прекарвам поне 8 часа на ден. Не се определям като работохолик, просто винаги гледам да свърша това, което трябва да се направи.

- Волейболът ли е най-голямата ви страст?

- Човек трябва да си обича работата, а аз страшно много харесвам моята. Не мога да кажа, че имам хоби, но играя тенис и го правя много често. Като дете тренирах тенис на корт. Фен съм на Федерер и Григор Димитров. За мен Григор е изключителен спортист. Успехите му са ясни и категорични.

- В Добрич има хубави кортове, играете ли с волейболистите?

- Само веднъж съм играл с Михаил Стоев от нашия отбор. По принцип не играя с тях, защото те просто не могат (смее се). А аз съм доста добър.

- В друг спорт бива ли ви?

- В последните години се увличам много по ските. Имам приятели, които са треньори по ски и вече карам много сериозно. Когато имам време, разбира се. Иначе като дете тренирах футбол, но нещата приключиха бързо.

- А гледате ли футбол?

- Гледам мачове, но не мога да кажа, че съм запален. Това, което прави Барселона като организация, много ми харесва. Симпатизирам на отбора и заради Стоичков. В България съм фен на ЦСКА.

- От кого сте се учили във волейбола?

- Старал съм се да взема от всекиго по нещо. Такива са ми философията и разбирането в спорта. В България работят изключителни треньори. Това са хора, които имат свой стил и начин на работа и са на много високо ниво. Имах късмета да работя с много добри треньори като състезател и като треньор след това. Моето мнение е, че първенството тази година беше толкова интересно и равностойно, защото в България наистина работят много подготвени хора, които оставят следа. В световен мащаб харесвам стила на Глен Хоуг.

- Преди години водехте женския национален отбор. Каква е разликата с мъжкия волейбол?

- Играта е една, волейболът си е волейбол, но при мъжете физическите качества дават предимство, а при жените техническите данни са най-важни.

- Бихте ли се върнали към женския волейбол?

- Не съм мислил, защото в момента изцяло съм акцентирал своя труд в мъжкия волейбол.
- Добруджа е може би най-младият отбор в Суперлигата. Лесно ли се работи с тези момчета?
- Играчите израснаха пред очите ми. Играха като големи мъже, които проявиха професионализъм, който не отговаря на годините им. Възхитен съм от начина, по който понесоха работата, защото при нас наистина се тренира много и изобщо не е лесно.

- А как овладяхте сложния характер на разпределителя Георги Манчев?

- Говорил съм с Манчев 1 милион пъти по този въпрос. Мисля, че в крайна сметка той намери правилната посока. Опитвал съм се да му казвам моето мнение, но слушам и другата страна. Често реакциите на играчите ми подсказват много

- Каква трябва да бъде дистанцията между треньора и състезателите?

- Такава, че да носи добър краен резултат. Ние работим от 9 сутринта до 9 часа вечерта и на практика сме постоянно заедно. Живеем на едно място, вечеряме заедно в 20.30 часа и няма как да не сме близки, но със сигурност трябва да има дистанция. След като нещата се получават, явно сме на правилните крачки разстояние.

- Какви компромиси сте направили в името на отбора?

- Най-големият компромис е, че не съм се разделил с никого от играчите в отбора.

- Поставяте ли някакви ограничения на играчите си?

- Имаме регламент, който се отнася за всички в отбора и трябва да го спазват. Не им поставям условия, свързани с личния живот, а и те нямат много време за личен живот.

- А как успяхте да спечелите феновете, които ви следват навсякъде?

- Ние много държим на тях, защото те изпитват искрена обич към състезателите. Всичко, което правят, е спонтанно, няма нищо режисирано. Откакто съществуваме в Суперлигата, те са до нас без значение от резултата.

- Играта на кои клубни отбори харесвате?

- Харесвам Зенит Казан и Тренто (б.р. - интервюто е взето преди финала в Шампионската лига с участието на двата отбора). Изглеждат изключително подготвени физически, тактически и спортно-технически.

- Как прекарвате свободното си време?

- Със съпругата ми Надежда. Тя е в Добрич с мен и работи тук. Спонсорите се шегуват, че ще ставам жител на Добрич. Искам да кажа едно голямо благодаря на моята съпруга за безкрайното разбиране и уважение,с което се отнася към моята работа. Знам, че не й е лесно.

- Каква музика слушате?

- Преди слушах рок, а сега всякаква хубава музика.

- Четете ли книги?

- Чета непрекъснато, дори между тренировките. Много често сменям темите. Последното нещо, което прочетох, беше една италианска книга за енергийното хранене в колоезденето. Даде ми я един от спонсорите на отбора - Младен Матеев.

- Работите изключително много, колко пъти сте се прибирали в София тази година?

- Като изключим мачовете, които имахме там, се прибрах три пъти.

- Как гледат на вас хората в Добрич?

- Бяхме гости в местното радио с президента на отбора Галин Господинов и Георги Манчев и в един момент някакъв възрастен човек ни спря и ни каза: Е, голяма работа сте. Поздравявам ви. Такива неща ме зареждат. Казах на отбора, че е много важно да стоим здраво стъпили на земята. Всичко това, което направихме, е страхотно, но оттук нататък има какво да защитаваме и всеки ще играе срещу нас като срещу шампиони.

- От какво се оплакват най-често играчите?

- От многото тренировки.

- А за какво вие се ядосвате най-често в залата?

- За всяка тренировка аз имам идея, но могат да ме ядосат, когато гледат несериозно на нещата, които трябва да се направят. Най-много ме ядосват, когато 11 човека искат да направят нещо по най-добрия начин и има един,който не се влага 100%. Отборът израсна, след като максимален брой хора погледнаха в една посока и започнаха да мислят по един и същи начин. Това даде резултат.

- На кого сте благодарен?

- Зад този успех стоят много хора, които не са в светлините на прожекторите. Тук е мястото да поздравя основните спонсори Галин Господинов, Младен Матеев и Веселин Велев, които са идеолозите на стратегията на Добруджа 07. Те го правят изцяло от сърце. Голямо благодаря и на Община Добрич, която на 100% застана зад проекта Добруджа.

МАЯ ДИМИТРОВА, "7 дни спорт"

Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички