След четвъртата титла в Шампионската лига либерото на Зенит Казан Теодор Салпаров говори пред "7 дни спорт" за лудия финал, суеверията и успеха.
- От 0:2 до 3:2! Както се казва, върнахте се от онзи свят във финала срещу Тренто - как стана?
- Едва ли някой може да отговори на този въпрос, но според мен думите на старши треньора след първите два гейма обърнаха мача. Каза ни да си избием от главите, че сме фаворити, защото това ни тежи, и ако продължаваме така, ще загубим с 0:3. Може би там някъде той пречупи нещо в нас и ние започнахме да играем като колектив. В първите два гейма не се получаваше, защото трябваше да победим на всяка цена. А от другата страна Тренто показваше наистина страхотен волейбол, играчите се забавляваха.
- С какво си обяснявате тази безгрижност?
- Със сигурност Радостин Стойчев им е казал, че срещу нас могат да станат герои, защото сме фаворити, и трябва да играят разкрепостено и им се получи определено. Не виждах как може да се върнем в мача, но хубавото е, че успяхме и спечелихме.
- А какво ви каза треньорът преди мача?
- Че в един плаващ кораб е много лошо да пуснеш вода, защото лесно ще потъне. Опита се да ни предупреди колко е опасно да си нарочен за сигурен победител. Така и се получи. Тренто определено ни надигра в първите два гейма по всички показатели. Но в крайна сметка важна е победата.
- Имахте ли някакво предчувствие?
- Не. Аз знаех, че със сигурност няма да започна в титулярния състав, и не държах да си почивам преди мача, но Матю Андерсън, с когото делим една стая, каза, че трябва да спим. Аз предпочитах да гледам двубоя за третото място между Асеко Ресовия и Лубе Чивитанова. После имахме следобедна закуска. Яденето преди мач е вид суеверие, като с брадите. Ядох само зелена салата и малко кашкавал. Това ми беше храната. Колегите, които изразходват повече физически сили, ядат паста и месо преди мач.
- Кой беше най-трудният момент?
- Имаше много трудни моменти, но със сигурност в четвъртия гейм, когато водехме 24-22 и не успяхме да затворим гейма при 24-23. Те изравниха 24-24. Добре че издържахме тогава.
- А след последния съдийски сигнал как се развиха нещата?
- Алекно ни каза: "Момчета, благодаря ви за всичко. Наистина рядко се случва да губиш 0:2 и да победиш с 3:2 заради самата емоция и тръпка".
- Матей Казийски изгледа финалите в Краков от трибуните. Какво си казахте с него?
- С Матей си говорихме общи неща. Разбрахме се да се видим, живот и здраве, като се прибере в България след сезона. С Матей в Тренто този мач щеше да е много по-труден за нас. Той е един от големите играчи в нашия спорт през последните 10 години. Винаги е удоволствие да се наблюдава играта му.
- Националният селекционер Пламен Константинов също беше в залата. Успяхте ли да се видите?
- С Пламен сме приятели от много години, той ме поздрави за мача. Каза, че моето влизане е допринесло за обрата. Не сме обсъждали националния отбор. Знае се, че това лято той ще разчита на по-млади състезатели.
- Получихте ли много поздравления за поредната шампионска титла?
- Ако трябва да бъда честен, и на двата мобилни телефона имах много съобщения, може би над 200.
- Забелязваме, че почти всички от Зенит сте с бради. Това някакво суеверие ли е, или просто мода?
- Миналата година бях с още по-голяма брада, не се бях бръснал и подстригвал 3-4 месеца. Преди месец и половина в отбора решихме отново да си пуснем бради от суеверие, за да спечелим пак Шампионската лига. Рядко някой отбор печели две години поред титлата в Европа, като изключим Тренто, които я спечелиха три пъти поред. Да не забравяме, че в Краков и двата отбора играхме за рекордния четвърти трофей в Шампионската лига.
- Кое прави Зенит супер отбор?
- В последната седмица журналистите в Русия написаха, че Зенит е волейболният Барселона
Сравниха крайните ни нападатели Матю Андресън, Вилфредо Леон и Максим Михайлов с Меси, Неймар и Суарес. Аз най-вероятно съм вратарят или Жерард Пике (смее се). На поста либеро винаги се гледа като на нещо лежерно, но определено Зенит Казан разполага с трима много добри либеро, което е голям плюс.
- Знаете ли вече къде ще продължите кариерата си?
- Аз подписах договор със Зенит Казан за следващия сезон още преди финалната четворка.
- След анексирането на Крим пострада финансирането на руския спорт, защото трябваше да се покриват допълнителни социални разходи, които не бяха предвидени в държавния бюджет. В Зенит това усети ли се?
- Както в цяла Европа, така и в Русия има криза, но нашият президент ни каза, че отборът е осигурен до 2018 година. Така че в следващите години Зенит Казан ще разполага със същия бюджет. От там нататък не се знае. Аз не вярвам, че "Газпром" ще напусне Татарстан, защото това е един много богат район със страхотна инфраструктура. А и Зенит постига резултати на европейската сцена, което е важно.
- На какъв език говорите с кубинеца Вилфредо Леон?
- На английски, той го знае добре. Научил ме е на няколко испански думи. Опитва се да говори руски и за кубинец се справя добре.
- Връщате се в България, за да помогнете на Нефтохимик в турнира за Купата на България. Защо избрахте точно този отбор?
- Имах разговори със Сашо Везенков още след турнира за купата миналата година. Той каза, че ако тази година направят добър отбор, аз ще бъда първият в списъка за купата. Така и се получи. Той ми звънна и каза: "Теди, искам те отново в моя отбор. Дай да направим някаква селекция" и така станаха нещата.
- Миналата година обаче Нефтохимик не успя да играе финал. Какви са очакванията ви сега?
- Конкурентите тази година са много. Доста сериозни състезатели се върнаха от чужбина и ще се присъединят към различни отбори. Това е страхотна новина за феновете и със сигурност ще напълни залите. Важно е клубният волейбол да върви напред, защото малко останаха колективните спортове, които държат българина, и волейболът е един от тях.
- Какво е първото нещо, което ще направите в България?
- Първо искам да видя сина си, защото не съм го виждал от доста време. Всичко друго е на заден план.
- Задава се първото ви свободно лято от 15 години насам. Какво ще правите?
- Изцяло ще се отдам на семейството си, защото много години не съм го правил. Ще ми е интересно на самия мен през тези 2-3 месеца, в които ще почивам, преди да се върна в Казан.
- Мислили ли сте как ще продължите след края на волейболната си кариера?
- Мислил съм си няколко пъти, но не сериозно. Докато мога да ходя, ще играя волейбол. След това животът сам ще ме насочи в правилната посока.
МАЯ ДИМИТРОВА, "7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)