Мнозина считат Дарко Миличич за един от най-големите провали в историята на Драфта в НБА. Сръбският гигант отиде при най-добрите още като тийнейджър, след като Детройт Пистънс го избраха под №2 през 2003 година, точно след ЛеБрон Джеймс и преди фигури като Кармело Антъни, Крис Бош и Дуейн Уейд. Дарко така и не се превърна в страшилището под коша, което се предполагаше, че трябва да бъде.
Все пак 213-сантиметровият център изигра близо десет сезона при най-добрите, с минимално участие в редиците на Пистънс спечели титла още в дебютния си сезон, а през есента на 2014 година окончателно сложи точка и се оттегли от професионалния баскетбол. За кратко Дарко се изявяваше като кикбоксьор, но това явно също му доскуча и бързо сложи край на тази авантюра. Към днешна дата някогашната надежда е… фермер. Милионерът се занимава със земеделие близо до родния си Нови Сад и твърди, че играта въобще не му липсва.
“Баскетболът не ми липсва. Отидох в Щатите едва на 18 години, не бях подготвен и не се отнасях по правилния начин към нещата. Не мразя играта, но мога да кажа, че в момента ми е безразлична. Гледайки мач от НБА определено не усещам нещо по-специално, въпреки че съм играл там”, разказва 150-килограмовият сърбин пред местното издание Blic Sport.
“Господ дава талант, а когато бях хлапе си мислех, че това е напълно достатъчно. Трябва да развиеш този талант, а аз бях прекално голям инат. Може би и това, че отидох в Щатите съвсем млад изигра своята роля”, не спира да разказва той.
“Системата в Америка е много сурова. Не ми харесваше. Продължава да не ми харесва. На едни млади играчи се дава шанс, а на други не. ЛеБрон Джеймс е убийствен, но още от първия си сезон получаваше минути, стрелби и доверие. При престоя ми в Орландо понечвах да стрелям, от пейката ми крещяха да подавам на Дуайт Хауърд. Когато пък си тръгвах оттам мениджърите ми казаха, че ще се погрижат за всичко. Казах им да ме пратят където и да де, само не и в Мемфис и познайте какво се случи? Бам, право в Мемфис”, разказва още бившият сръбски национал.
“Не разбирам американските баскетболисти, наистина. Говорят единствено кой как е забил, кой какъв финт е направил. За мен бе странно, защото не мислех по този начин”, разсъждава Миличич.
“Коби Брайънт е най-мръсният играч в НБА. Не можете да си представите какви неща прави на терена. Но освен това е невероятен. Не е играч, а същинско играчище, невероятно величина”, връща лентата към дните си в Лигата той.
Сега Дарко е далеч от светлините на прожекторите. След 468 мача в НБА, донесли му повече от $52 милиона, Миличич живее спокоен семеен живот във фермата си. Женен е и има три деца. Съпругата му се занимава с мода, а един от наследниците му иска да тръгне по стъпките на баща си. Най-новото занимание на бившият баскетболист е именно земеделието. Отглежда най-различни плодове - череши, ябълки, сливи.
“Синът ми Лазар е на седем и говори само за баскетбол. Иска да го запиша да тренира. Твърди, че ще играе в Цървена звезда, а после и в НБА и ще стане по-добър от мен. Ето, и аз го казвам, Ще бъде по-добър от мен, стига да подходи по правилния начин”, разсъждава някогашната звезда на Хемофарм (Вършац).
Миличич може би не бе най-добрият баскетболист. В бойните спортове също не му се получи. Преди време пък бе в главната роля на видеоклип, в който даваше бира на… сръбските четници, които е изобразил с татуировки по тялото си.
Но въпреки всичките нелогични ходове и странни за някои хора решения, той е добър човек. Човек с главно “Ч”. Не желае да се шуми около благотворителните му акции, но става ясно, че е продал шампионския си пръстен с Детройт и е дарил парите на местна църква. През 2010 година пък поема разходите по лечението в Китай на пет сръбски деца, страдащи от изключително рядката болест на Батън. Може би пък земеделието ще се окаже неговото поприще.