Може ли Байерн да е Байерн 90 минути?

Висок пресинг, максимален интензитет: в своя първи осминафинален мач от ШЛ на гости на Ювентус тимът на Байерн (Мюнхен) успя да изиграе идеалния мач… в рамките на един час. Тъй като няма да променят своята идея за играта, баварците ще трябва да издържат този път на темпото си през всичките, поне, 90 минути на реванша.

След два месеца Джосеп Гуардиола няма да е старши треньор на Байерн и затова ще трябва да изстиска възможно най-много от футболистите си в оставащото време. В двубоя в Торино неговият план сработи идеално един час. А после? После нещата се вмирисаха, баварците не удържаха преднината си и две индивидуални грешки на 20-30 метра от вратата им (сбъркано поемане на топката от Йошуа Кимих и изгубено единоборство от Филип Лаам срещу Пол Погба) му усложниха живота преди реванша в сряда.

Статистиката от първия мач обобщава същината на играта на мюнхенския тим: 71% владение на топката и 90% точни подавания през първото полувреме, но също и линия на засадата на 44 метра и център на колективното разположение на 58 метра (срещу 43 метра за Юве), сиреч доста нависоко по терена. Тези данни подчертават също така понякога твърде големия поет риск при изповядване на тези принципи на игра, както и крепенето на съдбата на Байерн на един тънък косъм.

През 2014 година гореспоменатите фактори донесоха имплозия срещу Реал Мадрид на Карло Анчелоти на полуфиналите (0:4), а през миналата се повтори същото срещу Барселона на Луис Енрике на „Камп Ноу” пак на същия етап (3:0). За да успее този път Гуардиола да триумфира в турнира, ще се наложи първо да елиминира „и бианконери” в сряда. За целта ще трябва наличните средства – технически и физически, този път да издържат през целите 90 минути.

ЗАПАЗВАНЕ НА КЪС БЛОК

За да наложи и интензитет, и точност в подаванията си, за да намери и колективни решения, и налагане на своята игра атака-защита в противниковото поле, Байерн трябва задължително да задържи доста компактен блок.

Преди три седмици в Торино средната „дължина” на отбора бе измерена 29,3 метра и именно това твърде малко разстояние му позволи да задуши от самото начало съперниците и да ги накара да тичат подир топката. При постепенна атака принципът е почти неизменен: двете крила разширяват полето, двата бека излизат високо и навътре, двата офанзивни полузащитника (Томас Мюлер и Тиаго Алкантара) заемат интервалите, а опорният халф (в първия мач Артуро Видал, но главно Чаби Алонсо) се забива между двамата централни защитници, за да разпределя топката към едната страна и да осигурява допълнителна опека.

Поуката? С топката Байерн атакува в система почти 1-2-3-5. При загубата й рискът, естествено, съществува, но все пак съперникът е задължен да се защитава доста ниско и трябва да си връща 80 метра, така че няма непосредствена опасност в тези зони. Без да броим и това, че най-отзад стои и Мануел Нойер…

ДОБРО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЦЯЛАТА ШИРИНА

За да се намери пространство, когато има малко или никакво, за да може да се играе във вътрешността на терена, да се разменят подавания, да се напредва с едно или максимум две докосвания на топката, да се създават числени преимущества и да намира дълбочина, Байерн първо трябва да „разпъва” съперниковия отбор и да използва цялата ширина на терена. Барса на Пеп вече го практикуваше, неговият Байерн използва същите рецепти.

Каква е идеята? Крилото трябва да остане залепен за своята тъчлиния, преди да получи пълна свобода в последните 30 метра било за навлизане навътре, било за шут или за пробив и центриране. Това позволява блокиране на бека и предлага варианти за пас с най-близкия централен защитник или с намиращото се на противоположния фланг отсрещно крило, като по този начин се разгъва сгъстения към центъра съперников отбор.

За целта са нужни обаче освен крила (Дъглас Коща, Ариен Робен, Кингсли Коман и Франк Рибери), способни да преминават опоненти един на един, и полузащитници (Мюлер, Тиаго, Видал), умеещи светкавично бързо да се придвижат до позиция за завършек на атаката. Кое е сигурното? Никой отбор този сезон в ШЛ не е имал повече топката (66,3% средно владение) и удари към вратата (66 в седем мача) от баварците.

ПРЕСИРАНЕ В ПЪРВАТА ФАЗА НА АТАКАТА НА СЪПЕРНИКА

Видяното след първия съдийски сигнал в първата среща е поразително: Юве моментално връща играта назад чрез Клаудио Маркизио към Андреа Бардзали, а Роберт Левандовски веднага спринтира яростно, за да пресира него и Леонардо Бонучи. Резултатът: само след шест секунди Хуан Бернат вече е спечелил топката за гостите и те се настаняват за нула време в половината на „и бианконери”, задушавайки по двойки и във вътрешността, и на фланговете (Мюлер/Маркизио, Тиаго/Кедира, Коща/Лихтщайнер и Робен/Евра).

При почти персоналното пазене и на Погба от страна на Лаам, баварците съумяха да влязат в мача с огромен интензитет, връщайки си топката възможно най-високо по терена с ясното съзнание, че работят с нея по-добре от Юве. Единственият им недостатък бе, че удържаха на своето си темпо само един час, и както често се случва (например в полуфиналите им с Мадрид и Барса), бяха „самоубити” от загуби на топката в опасни зони или от огромни индивидуални грешки в защита. Това е вечната тема за Байерн: нуждата да се вкарват голове в силните му периоди.

Патрик Юрбини, „Франс Футбол”

Следвай ни: