Изпратихме единия редактор на концерта на Крисчън МакБрайд и триото му в Sofia Live Club. Той беше леко резервиран, защото оригиналният пианист, Крисчън Сендс, щял да отсъства поради някаква странна драма с документите. Но се навива и обещава, че след концерта ще ни каже дали му се пише за събитието. Половин час след финала на шоуто получаваме текст без обяснителна бележка, но пък с няколко кофти снимки от телефон. Решаваме, че си струват, а и не ни се кара точно с него, така че ги публикуваме.
Влизаме и поръчваме първите питиета. Слушаме някакъв странен фюжън и джаз-рок микс, парчетата от които ни напомнят за Майк Стърн и триото CAB (ако не знаеш, това са Тони Макалпайн, Бъни Брунел и Денис Чейнбърс, чуй ги). Леко странно решение за "подгряване", но се настройваме за основното събитие. Съвсем навреме Макбрайд излиза с типичната си усмивка. Обяснява, че принципно не обича да говори преди концерта, но случаят е специален - наистина Сендс отсъства, но на негово място, както казва МакБрайд, се появява един ангел -
Ангел Заберски
. Препоръчан му е като "най-добрия пианист в града" (не знам защо толкова скромно - можеше да е поне в страната, поне). И се започва. Слушаме превъзходни вариации върху класически пиеси на Дюк Елингтън, сред които и Caravan, която зазвучава невероятно живо и модерно. "Bye Bye Blackbird" също е в изключително разчупен аранжимент, а Юлисис Оуенс Младши синкопира, суингира и непрекъснато импровизира с размера на парчетата, докато тримата очевидно се забавляват на сцената. МакБрайд очевидно е удивен от таланта и опита на Заберски и неколкократно се разсмива от чисто удоволствие, а на финала се прегръщат многократно, като той повтаря,ч е наистина това е ангелът, който ги е спасил. Публиката не пропуска да отбележи всяко бляскаво соло, изключително прецизните акценти, които явно са просто дело на феноменален усет, защото триото свири в този състав наистина за първи път. Красиви дами лежерно танцуват наоколо, вероятно без дори да се усещат, а ние надничаме в чашите си и към сцената с възхищение.
Може би най-знаковият момент на вечерта е
импровизацията, която тримата спретват
. Получава им се изключително добре и вибрациите на сцената преминават и към аудиторията. На финала МакБрайд се чуди как да кръстят композицията, като вариантите се колебаят между нещо с името "София", абревиатура от имената на трима им и нещо абстрактно за киселото мляко. Не взимат категорично решение, но всички сме на крака и аплодираме като на рок-концерт.
Заслужен бис с феноменално интро на Заберски
, който с лекота доказва защо именно той е бил единственият вариант за заместник. Слизат спокойно от сцената, после всички тръгват да плащат алкохолнит питиета, които са погълнали. А опиянението дойде всъщност от сцената. Тръгваме си щастливи и се надяваме МакБрайд да е бил искрен - че ще дойде скоро пак.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)