Пелето: Стадион "Раковски" ме спаси

Директорът на детско-юношеската школа на Левски на стадион "Раковски" Станислав Ангелов гостува в предаването "Код Спорт" по TV+.

- Лесно ли е да си шеф във футбола?

- Не! Много вожд, малко индианец. Доста по-различно мислене трябва да имаме по отношение на работата с децата. Не замисят толкова нещата от даден шеф. Ние определяме методиката, но доста от нещата са реално непостижими както искат и фенове, и журналисти. И футболът да се разрастне, и децата да играят редовно. На този етап по начина, по който и политически, и държавно , и клубовете отделяме внимание към децата определено е много трудно.

- Изобщо в България ние много искаме - да сме на всяко световно, на всяко европейско...
- Не е реално в момента да го искаме, тъй като виждате, че водещите отбори се състоят почти само от чужденци. Всеки казва да се налагат юноши и аз като такъв ръководител също бих искал да се налагат юноши, но как да ги налагаме като те, поне според мен, не са готови за това, което им предстои. Няма добри школи на Левски и ЦСКА...

- А защо школите не са добри - няма условия или деца, или организация? Кои са трудностите, с които ти се сблъскваш всеки ден?
- В момента децата имат същите условия на стадион "Раковски", каквито съм имал аз преди 30 години. На "Герена" е малко по-добре, но в никакъв случай нямаме реална представа как се работи навън, какви пари се влагат в децата, кои са водещите школи. Всеки гледа Барселона, водещите отбори, но дайте да гледаме малко по-реално - например Чехия, Белгия - държави от нашия стандарт. Гледам да взаимствам от Белгия. Всичко, което правим трябва да е балансирано и съобразено с нашия манталитет, както и с условията. Аз каквото и да искам да се случи, това на моменти е крайно невъзможно.

- Не трябва ли да се залага повече на юноши, макар и да не са готови, вместо да се взимат чужденци, които подписват, после се контузват, а искат пари, необходими за създаването на школа за една година?
- Специално в Левски е много сложно, тъй като феновете си искат моментните резултати. Натискът е много сериозен, а напрежението - голямо. Едно време юношите са били доближени до първия състав и като са влизали, винаги са показвали че имат място поне сред резервите, сега разликата е значително по-голяма. Има деликатен момент, че когато юношите са по-добри, при положение, че някой път ги оставиш резерва или има чисто психологичен проблем - дали тренира добре или се напъва достатъчно, много е лесно. Сега си сменят школите, взима си багажа и отива в другата. Всеки иска да вземе
най-доброто дете. Това се оказа много сериозен проблем.

- Самите деца не са защитени от даден клуб.
- Не, не че не са защитени, те имат много опции. За да го накарам да тренира някой път това дете, аз трябва да го оставя резерва или да му покажа по някакъв начин, че то не функционира правилно, за да се представя все по-добре и по-добре. В днешно време това е невъзможно, тъй като ние работим в нелоялна конкуренция, говоря предимно за клубовете от София. Гледаме да си крадем деца, да се занимаваме с щуротии, вместо да ги развиваме.

- Какво изживяване бяха за теб мачовете с Левски в Лига Европа, където стигнахте четвъртфинал и в Шампионска лига?
- Самото изживяване не беше много еуфорично, но малко по-късно може би осъзнахме важността на това събитие. Бяха хубави моменти и имаше гръбнак от български футболисти и доста юноши се опитаха да наложат ръководителите. Имаше по-голям поглед върху футбола. Като че ли отношението към децата трябва значително да се подобри. Иначе еуфорията беше много голяма, има много весели моменти. Няма да забравим любовта на хората, с която ни обгърнаха тогава, както и радостта, която все още я усещаме. Често се шегувам и казвам: "Айде, няма ли да ни забравите?", да излезе друго
поколение, да имат други успехи..

- Кое изигра основна роля за тези успехи?
- Треньорът и ръководителите. Тримата, които бяха най-важни тогава бяха президентът, директорът и треньорът. Работеха в много добър синхрон и екип. Имаха много добре балансирани и изяснени функции. Никой почти не се бъркаше на другия. С течение на времето, това даде своите резултати. 

- Защо не продължи "приказката"?
- В даден момент всеки един от тези тримата, които аз много обичам и уважавам - г-н Батков, Сираков и Стоилов си помисли, че е най-главният за тези успехи и започна да изявява своето его, което не се харесваше на другите. Смятам, че тази тройка се разби като функция и когато има разединение, има и упадък. Нещата не се случват само сега, историята се повтаря. Когато няма обединение и единомислие в един клуб, той няма как да върви напред. Много често забелязвам феновете на Левски идват, сърдят се, карат се - това не е пътят. "Левски" е символ, значи свобода. Оттам тръгваме и трябва да гледаме с идеална цел всичко, а не да се чудим защо сме паднали, защо сме били. Да, може да загубим, но в крайна сметка, не сме ли обединени, никога няма да сме силни.

- Играл си и в ЦСКА, и в Левски. Какво губи българският футбол от липсата на "Вечното дерби"?
- Ужасно много. Още преди да се случи това много левскари се радваха, че ЦСКА ще западне. С риск дори да ми се разсърдят им казах, че това не е реално и не е хубаво, защото това са ценности, градени в годините, а ние с много лека ръка ги захвърляме. С лека ръка си бутнахме Мавзолея, с лека ръка това, с лека ръка онова...Аз живях в Берлин няколко години. Там паметниците на съветската армия са със златни букви. Хората си пазят ценностите и историята, за да се учат от нея, да не си повтарят грешките. Естествено, че поведението на ЦСКА в последните години като управление е недопустимо, но в крайна сметка трябва да се мисли как да запалим децата, как да ги възбудим, да ги докараме на терена, да ги впечатлим. Другото, което се разви е крайната омраза между феновете на "Левски" и ЦСКА. Да, закачки може да има, но това е един спорт. Не трябва да има разединение. Едно време аз като съм бил дете, ходехме заедно на мачове. Единият си се радва, другият също. Буферни зони по 50-100 м - започваме да граничиме с държавите от третия свят. Моралните ни ценности и възпитанието ни отиват по дяволите. Явно трябва да започнем от някъде другаде.

- Вярваш ли, че проектът Висша лига ще съжили футбола, който сега е в "будна кома"?
- Футболът ни може да се съживи само, ако стане държавна политика, както в някои други държави след проблемите и краховете, които имаха. Само тогава може да се съживи футболът. Иначе ще взимаме чужденци, ще пълним някакви дупки, ще си мислим, че правим нещо...Къща без основи не може да има. Докато не почнем да работим генерално с децата, дори и да изтичат тези пари, да се влагат...По-добре е да се хвърлят, но да се влагат, отколкото да дадеш на някакъв господин пари, той си ги носи някъде и си ги харчи там. По-добре ги дай на някое българско момче, което ще си купи тук кола и ще ги вкара в нашата икономика. Всеки като се опита да промени отрасъла, в който работи, поне нещо може да се подобри в държавата. Имахме Управителен съвет и казах, че искам на "Раковски" да има между 800 и 1000 деца. Трябва и социално да погледнем на държавата. Нямат площадки, няма къде да играят, да спортуват, трябва да ги дърпаме на стадиона. По-добре, отколкото да стоят на пейките с бирите и със забранените вещества. Доста от приятелите ми от детството не можаха изобщо да порастнат - рано си заминаха в истинския смисъл на думата. Мен какво ме спаси? Спаси ме стадион "Раковски". Всички, които играехме тогава до ден-днешен се събираме и си играем мач. Всеки от тях функционира на добро ниво. Спортът не е само здраве, а и дисциплина. Особено при децата циркулацията и кръвта и оросяването на мозъка са много важни. Убеден съм, че от тези 1000 деца, с които искам да работим, ще излязат футболисти, защото ние сме талантлива нация и колкото по-голяма конкуренция създадем, толкова повече бойци ще изкараме.

Следвай ни: