Едва ли има човек във волейболните среди, който да не ги познава. Едва ли има фен, който да не е съпреживявал успехите им. Едва ли има някой, интересуващ се от спорт, който не е чувал за тях. За двамата юноши на Левски, спечелили множество трофеи за клуба си. За двамата мъже, мерили сили за солиден брой стойностни отбори и оставили след себе си история и успехи, но и най-вече, спечелили обичта на феновете. Днес, в деня на любовта, обаче заставащи един срещу друг. Защото днес е ден за дерби, дербито на Боян Йорданов и Ивайло Стефанов.
”Поразяващата лява ръка” или „Супер Бобо”, както е известен сред феновете, е един от героите, благодарение на които България печели бронзов медал на Световното първенство в Япония през 2006-а. Раздал се на терена, играещ със сърце и воля за успех, Йорданов влиза като резерва и обръща на практика изгубения вече от Франция мач за 3:2 в наша полза. Боян е ставал шест пъти шампион на България в периода 2001–2006-та и четири пъти носител на Купата с родния си клуб. Трети в света за младежи на шампионата в Иран през 2003-та, (трети и в Япония през 2006-та), бронзов медалист от Световната купа в Япония през 2007-ма и два пъти златен в шампионата на Гърция с Олимпиакос.
Навярно за добро, днес Боян отново е част от родния си клуб Левски. Той се завърна през зимната пауза, заедно с Методи Ананиев и Венцислав Рагин, за да помогнат на сините да се спасят от дупката, в която бяха попаднали от началото на сезона. Като „врял и кипял“ в различни ситуация, сега Йорданов е основна част от титулярния състав на клуба и един от най-опитните състезатели. Но и не само, Боян се явява и като помощник на Андрей Жеков в нелеката му нова служба като треньор.
Ивайло Стефанов, който мнозина смятат, за „изморен“ от волейбола, пък е гръбнакът в ЦСКА, основната опорна точка, лидерът на тима. Самият той е казвал не веднъж, че докато чувства тръпката от играта, докато хората викат за него и докато има качества, които да показва, ще продължава да играе и да предава опита си на по-младите. 42 –годишният ветеран е бивш играч на националния отбор. През 1991-ва година е световен шампион за младежи от Световното първенство в Кайро. Участвал е на две световни първенства с държавния тим в Япония 1998 г. и Аржентина 2002 г., както и многоброен шампион с клубните си отбори и на България с тогавашния Левски-Сиконко.
Днес, тези двама мъже, наред с отборите си, ще излязат един срещу друг в битката за място си сред финалистите в първенството. Ще застанат един срещу друг, но не в кой и да е мач, а в дербито. Ще дадат „сърце и душа“ напук на проблемите, за да покажат, че вечното съперничество между ЦСКА и Левски винаги ще го има. Ще бъдат там, единият, за да дърпа конците от игрището, а другият от скамейката. Единият ще даде всичко от себе си вътре, а другият ще подкрепя отвън. Кой от двамата ще победи обаче, престои да разберем.
Паулина АНДРЕЕВА, в."Тема Спорт"