)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Дъщерите на известия ни волейболен треньор Атанас Малинов написаха емоционално писмо до най-големия спортен всекидневник на Апенините "Гадзета дело спорт".
Микела и Ема, които са родени в Италия, се оплакаха, че им пречат да практикуват любимата си игра. Причината е, се след 5 г. начело на Басано в серия Б1 баща им е бил освободен и се наложило да търси работа в друг град. Близначките тренирали в същия клуб, който обаче им отказал да даде разрешение да продължат на новото място.
Самият Атанас Малинов пък е шампион на Италия с Бергамо, а през 2003 г. бе назначен за наставник на женския ни национален тим.
Микела и Ема заедно с по-голямата си сестра Офелия
Несправедливост, която двете изразиха в емоционално послание във Фейсбук, публикувано от профила на Микела:
Как се живее в такъв свят?
Но има и деца със страст и мечти за реализиране. Има такива, които харесват спорта, музиката, модата, училището. И какво правим, когато големите не ни оставят шанс да правим това?
Харесва ни волейбола, хубав и забавен е, колективен спорт, в който отборът често става твое семейство. Така както се превърна за нас. Откакто сме родени, сме все в залата. От части заради това, че мама и татко работят там, от части, защото сестра ни играе и от части, защото го искаме и ние. И когато волейболът се превръща във всичко и ни го отнемат, как да продължим напред? Имахме си нашия малък, но печеливш отбор. Момичета, гордеем се с вас, осем малки лъвици, готови да се изправят срещу всеки с мечтата да достигнат националния отбор, която обаче се изпари просто ей така. Бяхме едно голямо семейство, малки и големи тренирахме в залата, потяхме се по терените, шегувахме се и плачехме заедно. Хапвахме от закуските на Мери, домашните сладки, правехме си домашните заедно, че дори ходехме и на зумба ... И сега се питаме: защо всичко това трябваше да приключи?
Не бяха достатъчни безсънните нощи, изписаните писма и телефонните разговори, за да кажем какви сме ние. Искаме все още да играем. Защо ни отнемате волейбола? Оставете ни на мира. Защо Светът е направен така? Защо ние, децата, трябва да плащаме за капризите на вас, големите?
Уволнихте мама и татко, изхвърлихте ни от отбора и ни накарахте да сменим къщата, училището, учителите и съучениците, че дори и града. И ни отнемате и волейбола, нашата мечта. Какво ви направихме толкова, че да заслужим всичко това? Всичките дни в залата, в които подавахме топките и когато помагахме на големите, чистихме терена, разнасяхме саковете и други такива неща ...
Само на 12 години сме, какво още трябва да платим, за да ни оставите да играем? Защо си го изкарвате на нас? Каква вина имаме? Накарахте ни да плачем, направихте ни лошо и не ви е достатъчно. Сега ни отнемате и волейбола. И ако Светът е така направен, по-добре да го разберем сега.
Кураж, деца. Един ден ние ще заемем мястото на възрастните и ще им припомним злините, които ни причиниха. Стига повече войни, пирати по пътищата и лъжи ... Искаме един по-добър свят!"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)