"Запомнете това име": Алберт Попов

29 яну 2016 | 09:56
16384
0

Скиорът Алберт Попов е първият гост за 2016 година в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова, в която Sportal.bg представя на читателите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. 18-годишният състезател изгрява на световната сцена преди няколко години с победите си за купа "Тополино", неофициално световно първенство за деца, а през 2015-а записа още няколко впечатляващи класирания. През изминалата година Алберт беше №1 в гигантския слалом на Световното за младежи до 19 г. в Хафиел, спечели два сребърни медала от Европейския зимен фестивал в Лихтенщайн и Австрия, стана държавен шампион в слалома за мъже, влезе в топ 100 на ранглистата на ФИС и беше участник на Световното първенство за мъже. В края на годината той претърпя тежка катастрофа в Австрия, при която загина главният треньор на националния отбор по ски Драго Грубелник, а самият Алберт се размина с операции на глезена и скулата, от които вече се възстановява. Помощник треньорът Димитър Христов също пострада тежко, но и неговото възстановяване върви с бързи темпове.

От детската количка на ските

Алберт Попов е много благодарен на родителите си за решението им да го качат на ски още в ранна детска възраст - на около 2 годинки. "Бил съм много малък и не помня този момент, но заедно със сестра ми, която тогава трябва да е била на 3 години и половина, са ни завели на ски, за да сме в планината - на чист въздух. Чистият въздух, позитивната енергия, приятелите и забавата са ме запалили толкова много и са ме накарали да остана там", не крие радостта от решението на родителите си младият скиор.

"Апетитът идва с яденето"

Поговорката "апетитът идва с яденето" важи с пълна сила за младия софиянец, чиято любов към ските се увеличава с всяка изминала година: "Като започнаха състезанията и победите, видях, че там ме бива. Така дойде и жаждата да докажа и в чужбина кой съм, да започна да се състезавам с още по-добри и по-добри и да видя колко далеч мога да стигна. Все още имам тази жажда за победа и така ще си остане."

Талантът му е неоспорим и резултатите на световната сцена не закъсняват. Започват победите на неофициалното световно първенство за деца "Тополино". "Помня, че бях тренирал наистина здраво и знаех, че мога да ги победя. Идеята не беше само да ги победя, а да видя каква разлика ще направя. Това се стараехме със стария ми треньор Ивайло Борисов и след първия манш вече водех с половин секунда, което е много и можеш да се пуснеш спокойно във втория и пак да победиш. Но на мен това не ми стигаше и продължавах, вторите маншове съм ги бил дори със секунда и половина. Просто имах страшна жажда за разлика и победа", с усмивка се връща към не толкова далечното минало Алберт.

Австрийска подлост

Силните постижения на Алберт карат мнозина специалисти да се чудят как едно момче от България може да кара на толкова високо ниво. Следва предложение за едноседмичен лагер с австрийския национален отбор и Аби го приема с нескрита радост, жаден за нови знания за усъвършенстване. Плановете на австрийците обаче са съвсем други, те просто искат да разберат с какво нашето момче е по-добро от австрийските скиори на неговата възраст.

"Беше малко подло, защото аз отидох с цел да се науча на някои неща и да стана по-добър. Не очаквах да отида на лагер с националния отбор на Австрия, но всъщност се оказа, че съм по-добър от тях, с по-добри времена и по-добра техника. Оказа се, че целта на лагера е била да ме изследват и да видят с какво съм по-добър от техните скиори", с разочарование си спомня българинът.

Свикнал да гледа по различен начин на нещата от живота, той не дава воля на разочарованието си, а напротив - търси положителното от цялата история: "Аз винаги гледам позитивно на нещата - винаги има гадни хора и такива, които искат да те използват, просто не се връщам там."

Това не е единствената случка с неприятен заряд за Алберт в Австрия. Той кандидатства заедно със сестра си Александра, която по това време също е скиорка, в спортно училище в меката на ските. Нещата не се развиват по най-добрия начин за българските таланти, но днес е доволен от развитието на нещата.

"Чужденците бяхме аз, сестра ми и едно момче от Австралия. Наистина имат супер много тестове - както на терен, така и в училище. На теренните тестове бях навсякъде на първо място с най-добри резултати - те не бяха виждали такива резултати. На пистата, ако си в първите пет, те приемат. Там също бях навсякъде първи, но дойдоха изпитите по немски и математика. Тогава не проявиха никакво разбиране - вече бях добре по немски, но да ти дадат "Под игото" на немски и да напишеш край на разказа беше много тежко. Със сестра ми и с момчето от Австралия само гледахме листа и не успяхме да направим нищо. Не съжалявам, че не съм там, радвам се, че съм си тук."

Живот в Австрия

Алберт пази и хубави моменти от Австрия. Преди кандидатстването в спортното училище и едноседмичния лагер може да се каже, че той и сестра му са живели в страната за определен период, тъй като са правили лагери от по 3-4 месеца заедно с тогавашния им треньор Ивайло Борисов. "Наемахме си една къщичка, която беше в центъра на всичко и всичко ни беше много близо. Готвехме си сами, учехме там. Беше уютно."

Дългият престой в планината учи Алберт на самостоятелност и да умее да се справя с всяка ситуация. Семейството му липсва много в този период, но той е устремен към целта си: "Аз съм такъв, че когато отида да върша нещо с цел, просто знам, че трябва да го свърша и времето ми минава много бързо."

Той е единствено момче в семейството, а може да се похвали с четири сестри. С усмивка казва, че като единствено момче сестрите му трябва много да го глезят. Радва се на голямото семейство и споделя, че всички в него са много позитивни хора.

Страх

Признава, че има писти, по които го е било страх да се пусне, но е открил начин за овладяването му: "Имало е такива случаи - просто понякога нямаш усещането, че това е твоята писта. Аз все още не харесвам "Томба". За слалом е страхотна писта, но за гигантски самият релеф не ми харесва. Изпитвал съм страх, но така е по-интересно. Когато преодолееш страха, започваш да се кефиш, защото в крайна сметка вече си минал по тази писта и си много по-доволен от преди старта."

Когато изпитва страх, просто си казва, че може да направи това. Признава, че основният му стимул да се пусне по писта, която не му допада, е, че след това ще живее с мисълта, че е бил там и не го е направил. Старае се да дава най-доброто от себе си във всеки един момент, особено на пистата.

Планината и ценните уроци

Дългият престой в планините е помогнал много за израстването на Алберт. Научил е много неща за себе си и за останалия свят. Убеден е, че тогава виждаш кои хора са до теб и разбираш кои са близките ти. Научил е как да постига всичко сам и да се бори до последно за това.

Казва, че е запазил ценни приятелства с хора извън спорта, въпреки че прекарва голяма част от времето си в планината. Категоричен е, че най-близки са му хората от семейството. Благодарен им е за всичко и смята, че без тяхната помощ нямаше да е това, което е в момента. Алберт признава, че има и много близки приятели в спорта, но "в крайна сметка сме и конкуренция, така че не можем да сме най-добри приятели. На пистата сме врагове, а извън нея приятели."

Драго Грубелник

Тежката катастрофа в Австрия, при която загина националният треньор Драго Грубелник, а Алберт и помощник треньорът Димитър Христов пострадаха, вече е зад гърба на младия скиор. Пази само хубавите спомени за словенеца: "Ще го запомня с това, че ме е научил на много неща и е много позитивен, никога не ни беше скучно с него. Много ми помогна, защото беше треньор, но преди това е бил професионален спортист. Казваше ми какво си е мислел преди старт и по време на състезание, може би това е най-голямото, което успя да ми даде. Не можем да върнем времето назад, но случката си е случка - от нищото става нещо, както се казва."

Алберт смята, че не се е променил след инцидента: "Може би съм си същия. Всички хора ми се чудят на акъла, но не гледам по такъв начин на случката. Може би, ако моите приятели бяха там и аз ги гледах отстрани, щеше да ми бъде много тежко. Имам спомени, но почти нищо не съм изпитал като болка, така че нямам проблем."

Световното за юноши и мечтите

Талантът вече е приел факта, че ще пропусне Световното първенство за юноши в Сочи тази година, въпреки че се е готвил много сериозно за този форум. Успокоява се с мисълта, че ще има още две възможности за участие на планетарни шампионати при юношите, ако е здрав. В момента се е концентрирал изцяло върху пълното си възстановяване. Очаква с нетърпение началото на март месец, когато ще може да се качи на ски, ако кракът не го боли. Не бърза обаче с мисълта за състезания. Иска просто да се качи на ските и да си върне усета към пистата. Категоричен е, че ще тренира много здраво, за да се върне през следващия сезон и се надява още на първото си състезание да покаже добри резултати. А целите му остават същите, както и преди инцидента - да бъде №1 и най-високо на стълбичката.

Топ 100 в света

През миналата година влезе в топ 100 на света при мъжете, като стана поредният български скиор с подобно класиране след легенди като Петър Попангелов. Това е безспорен успех за младока, но в същото време той осъзнава, че има още много работа, за да се изкачи по-нагоре. "Като цяло влизането в топ 100 нищо не значи, защото там всяко едно място надолу е още по-тежко. Много лесно е да стигнеш топ 100, но да си в топ 20 или топ 10… трябват много труд и усилия, както и късмет. Трябва да се бориш със зъби и нокти."

Възхищава се на Попангелов и признава, че е получавал съвети от него: "Той е страхотен човек, не сме много близки, виждаме се по състезания и събития, когато се засечем. Говорили сме си, давал ми е съвети. Страхотен спортист."

Световен елит

Целта на Алберт не е просто класиране сред най-добрите 100 в света при мъжете. Той иска нещо повече, а максимата му е, че "ако не става с много работа, тогава трябва да постигам нещата с хъс." Убеден е, че по пътя към по-горно класиране в ранглистата ще се нуждае и от малка доза късмет: "Познавам много добри спортисти, които сега щяха да са №1, но когато ти падне ската и се смажеш, всичко може да се промени. Ако няма късмет, нищо не се получава."

Вярва, че късметът го съпътства до момента: "Много пъти съм бил спасяван, вярвам, че има някой над мен, който ме следи, защото не съм от хората, които внимават или си казват, че ще практикуват определен спорт, но ще го дават по-лекичко. Винаги се влагам на 100 процента и рискувам всичко, за да си вдигна адреналина."

Адреналин на макс

Адреналинът в ските не му е достатъчен и през лятото разпуска с не по-малко опасни занимания. Сред тях са скокове от много високи скали, сърф, кайт, лонгборд… Като най-опасни занимания определя скачането от скали и сърфирането в много големи вълни и при силен вятър. Признава, че на моменти се е случвало да се чуди дали ще може да излезе от водата: "В крайна сметка влизаш с двама-трима приятели и знаеш, че ако нещо се случи, поне единият от тях ще извика помощ."

България над всичко

Алберт казва, че е мислил върху предложения да се състезава за друга страна, но никога не му е минавала през акъла идеята да защитава цветовете на чужда държава: "Аз се състезавам за България и това супер много ме радва - да вдигна българското знаме, както каза Радо Янков преди няколко дни. Да вдигнеш българското знаме и да чуеш химна, а всички хора да те гледат и да си казват - ти кой си, къде е България? Това ми доставя невероятно удоволствие. Не мога да си представя да се състезавам за друга държава. Ако искаш от теб да стане нещо и си отдаден изцяло, според мен можеш да го постигнеш във всяка една държава. Стига да знаеш как да си го поискаш."

Случвало му се е негови конкуренти да не са чували за България и да не знаят къде се намира. Това обаче не го смущава: "Не знам дали изобщо учат в учебниците за нас, особено при първите ходения до "Тополино" често се случваше да не знаят за България. Там са ме питали къде се намира тази държава, но в крайна сметка се понаучиха. Може би ми става леко неприятно, но това ми повдига духа да ги смачкам и да я запомнят още по-добре."

УВЕКИНД

Учи в частно немско училище УВЕКИНД, появява се рядко в часовете, но винаги успява да натисне газта в края на учебната година, когато няма ангажименти със състезанията: "Не мога да ходя по цяла година, както го правят нормалните ученици. Но учителите проявяват голямо разбиране и много им благодаря за това. Във финалните месеци успявам да хвана нещо и си наваксвам. Не съм стоял много време в училище, но от друга срана спортът ме е научил на нещо, което хората в училище не знаят. Затова не съжалявам."

Любов или спорт

С годините започва да гледа на нещата от различен ъгъл и е категоричен, че любовта и спортът могат да се съвместяват. Не издава дали има човек до себе си, но казва: "Стига да си с правилния човек и по някакъв начин да сте си паснали, всичко ще е ок. Мисля, че спортът и любовта могат да вървят ръка за ръка."

Втори български олимпийски шампион в зимните спортове?

Алберт вярва, че наближава времето България отново да има олимпийски шампион в зимните спортове след Екатерина Дафовска в биатлона: "Надявам се скоро и това да се случи. Радо Янков показва страхотни класирания. Надявам се и аз да взема поне медал. Ако не на тази Олимпиада, на следващата. Но всичко зависи и от това дали ще имам късмета за по-хубав номер и да се преборя за по-хубава позиция за атакуване."