Отчита се дейност, но няма резултат, категоричен е единият от близнаците
Деян Иванов е един от най-добрите ни баскетболисти през последните 10 години. Факт, който потвърждават 11-те му поредни сезона в чужбина за отбори от най-силните европейски първенства – на Русия (Автодар), Испания (Севиля, Менорка, Естудиантес), Хърватия (Сплит, Задар), Италия (Монтегранаро, Варезе, Бриндизи, Казерата, Торино), Литва (Лиетувос Ритас) и Турция (Йешилгиресун).
Юноша на варненския Черно море, има и кратък престой в Левски. Въпреки че на 18 март ще навършат 30 години, със своя брат близнак Калоян, който също от 11 години кръстосва елитните европейски шампионати, се отказаха от националния отбор през 2013 г. след шумен скандал. Двамата, освен с безспорните си качества, са известни и с острите си езици и нежеланието да премълчават мнението си. Откриваме Деян преди тренировка на сегашния му отбор Йешилгиресун, за да си поговорим за националния ни отбор и причините за състоянието на баскетбола ни в момента.
205-сантиметровият варненец няма проблем да говори открито за нещата, които го дразнят в любимата му игра, но прави уговорката, че иска „това интервю да бъде разгледано като призив за развитие на целия стратегически важен и обществено полезен спорт”. Ето какво каза той в един дълъг и интересен разговор с колегата Станислав Христов от "Телеграф".
- Покрай избора на нов селекционер на националния отбор се заговори за връщането ви с Калоян в тима. Има ли такава възможност?
- С Калоян сме взели това решение, след като го премислихме достатъчно дълго, с ясното съзнание какво означава това.
- Кои са по-важните въпроси, които винаги казваш, че са по-важни от връщането ви?
- Връщането ни да изиграем една квалификация не променя ситуацията в баскетбола, колкото и да се налага това мнение. По-важното е да се погледне назад във времето и да се намери причината поради която от българските школи не е излязъл баскетболист, който да бъде използван на проблемните позиции. Държа да наблегна на българските, за да не ми се налага да обяснявам за Везенков, който безспорно е с огромен потенцал, но не е български продукт. Не само от школи, които нямат мъжки отбори, а и от школи, които имат или имаха солидно финансиране в продължение на доста години.
- Какво трябва да се промени, за да се подобрят нещата?
- Ще ти отговоря така – какво пише на фланелката на националния отбор? „България”. Аз не виждам на фланелката на отбора да пише имената на спонсорите на клубовете. Какво искам да кажа с това: когато си бизнесмен, ти искаш твоята фирма да бъде рекламирана, а къде е рекламата? В мъжкия отбор. Спонсорите се сменят или годишно, или, ако клубът има късмет, спонсорът може да остане по-дълго, което автоматично, ако не си фен, а просто търсиш „билборд” за твоят бранд, те лишава от моралния ангажимент да създаваш продукт за националния отбор. Никой не може да ми каже на мен, че аз, като спонсор, съм длъжен да създавам баскетболисти за националния отбор.Защо говоря толкова за спонсори? Защото без пари не става да се създаде какъвто и да е продукт, но те не са длъжни да създават този продукт. Представителният отбор е задължение на държавата, респективно – фабриката за създаване на този продукт е задължение на държавата, а именно школите. Системата за създаване на продукт е като на фалирал завод – отчита се дейност, но няма резултат, няма продукт. Нещата трябва да се променят до такава степен, че школите да са на пиадестал. Треньорите трябва да могат да работят и, много важно, да се учат, а не да избутват до следващия ден, трябва да се искат резултати и да са поставени цели. За да изискваш трябва да осигуриш средства за работа, контрол на процеса и кадри, но сега се получава така, че само се питаме какво става, защо така се получава във всеки един спорт в България. Темата е дълга, за да ме разбере всеки, дори и който не е запознат с баскетбола – България не може да си позволи да е консуматор, защото икономиката й не е благоприятна за постоянен импорт на стока, трябва да има произвотство и то да се изнася в чужбина, дори и вътрешното първенство да страда, защото само така ще има силен национален отбор.
- Има едно т. нар. „изгубено поколение” на родените между 1980 г. и 1990 г. И всички по-забележими играчи, родени в този период, са по-скоро изключение от системата, а не неин продукт. Колко тежки могат да са последствията за баскетбола от това?
- Аз мога да говоря за Варна, там имам наблюдения. Имаше години, в които школата беше толкова успешна, че нямаше свободни часове в залата. Именно това исках да кажа по-горе. При правилна работа дори спонсорът не е нужно да дава толкова пари. Ние играхме два финала в първенството и Купата на България само с един чужденец защото школата произвеждаше. Това беше багодарение само на изключителната работа на Симеон Варчев, Дарин Великов, покойният Христо Борисов и всички, които работеха за намирането на средства или даваха знанието, което имаха, на децата в школата. За съжаление тези хора не са вечни. Държавата не е имала намеса.
- Виждаш ли играч, роден след 1990 г., който може да постигне нещо по- сериозно?
- Зависи какво имаш предвид под серизоно. Ако говрoим за шампион на България, това винаги ще го има. Ако говорим да излезе да играе и да е стабилен състезател в Испания, Италия, Турция, на фона на показаните резултати от националния отбор като огледало на работата с подрастващи, съм скептично настроен.
- Александър Везенков е малка утеха, но той е изключение. Ще помогне ли той на баскетбола ни с участието си в Евролигата и евентуално в НБА?
- Сашо е малка цветна точка в голямата сива картина на БГ баскетбола, не може да се гледа от тази страна. По какъв начин мислиш, че Сашо може да помогне, ако не се използват тези моменти, за да се създаде реклама около самият спорт? Колкото когато Калоян игра финал на Еврокъп, финал на Еврочалъндж, беше цял сезон най-полезен в АСБ – най-прeстижното клубно първенство. Както когато аз играх Файнъл 8 на Еврокъп или Евролига, бяхме избирани за най-добри европейци в Италия няколко години. Нищо от тогава не може да помогне, ако не се прави реклама около спорта баскетбол с тези примери. Това обаче трябва да е стратегия на държавата, а не примерите да са ретроградни за манталитета на подрастващите, защото по статистика най- желаната професия в България е охранител, а не спортист, учител или доктор.
- Как виждаш ролята ви с брат ти в българския баскетбол, след като спрете да играете?
- Въпросът не е в това как виждам аз ролята си, а дали ще има хора на ръководни позииции, които ще споделят мнението ни за развитие на подрастващите и училищният спорт. За сега сме се концентрирали върху това, за което са ни гласували доверие, а именно да сме състезатели.
- От доста години с Калоян сте в чужбина. Смяташ ли, че можете да пренесете „добри практики” у нас и те да дадат резултат?
- Аз съм напълно убеден, че за нашите 11 години до сега, преминали през най- силните първенства и най-добрите възможни места за създаване на подрастващи, имаме достатъчно наблюдения върху това как трябва да се случат нещата за в бъдеще.
- Пак от гледна точка на опита ти зад граница – до каква степен чужденците помагат за развитието на младите ни играчи и до каква пречат?
- Чужденците и допирът на подрастващите с тях идва на много по-късен етап, където ти вече трябва да бъдеш изграден като състезател и да ти остава единствено доизграждането като професионалист. В този ред на мисли, чуждестранният играч не може да бъде толкова полезен в спортно- техническата част, колкото треньорът ти в детско-юношеската школа. Създаването на този мит, че младите играчи могат да израстват в обстановката на безброй чужденци е своевременно прехвърляне на отговорност.
- Шефовете на отборите обаче казват, че българските играчи искат прекалено много пари и чужденци със същите качества им излизат по-евтино...
- Моите наблюдения за българския баскетбол са от Варна и Левски, и в двата отбора присъствието на чужденци беше оскъдно, а резултатите – високи. Пак ме връщаш към темата за спонсорите, дори това да е така – спонсорът е човек, който трябва да гледа в своето счетоводство и оптимизиране на бюджета възоснова на резултатите в мъжкия отбор. Когато имаш един качествен продукт, дори той да не може да намери реализация в държава със слаба икономика, той винаги може да бъде продаден на по-стабилно икономически държави и това да донесе приход в дружеството (отбора), и с тези средства да бъдат закупени нужните играчи. Това обаче рядко се случва, всеки би предпочел да използва собственият си продукт.
- След 2017 г. европейските първенства вече ще се провеждат на 4 години. Дали до Евро 2021 нещата ще са се променили и изобщо цел ли трябва да бъде участието на мъжкия ни национален отбор на този шампионат?
- Ако вземем, че трябва да се започне всичко отначало, със заместване на настоящата нефункционираща система с нова, това ще изисква време. Не се занимавам със статистически данни, не съм се опитвал да създам проект със срокове, за да мога да ти отговоря точно на този въпрос. Но мога да обобщя, че след като в последните 11 години не сме произвели състезатели за качествен национален отбор, ако държавата не приеме спорта като национален приоритет, няма да имаме поводи за национална радост, не само в баскетбола, а и в други далеч по-традиционни спортове.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)