Интервюто със Сампаоли: Тризъбецът ВВС сам се неутрализира

Единственият от тримата номинирани за наградата за Треньор на годината на ФИФА, който присъства на галата в Цюрих, се шегуваше сутринта преди церемонията. „Надявам се да ми връчат приза, ако ще и да е само заради това, че дойдох”, рече Хорхе Сампаоли. Вече не е селекционер на националния отбор на Чили, след като го изведе до първия му трофей в последната Копа Америка, и не се знае коя ще е следващата му дестинация.Предвид уменията му, защо да не е някой от големите европейски клубове?...

-         И вие, като Зинедин Зидан, минахте през Мюнхен, за да гледате една седмица работата на Джосеп Гуардиола. Защо?

-         Пеп е революционер, смелчага, който се опитва да наложи своята идея за футбола навсякъде, дори в Германия. Това е направо противоестествено! Именно това е големият триумф на Пеп – да не се страхува от нищо. Смелите не са в излишество нито във футбола, нито в живота. За мен той е пример в живота, отвъд начина му на усещане на футбола, заради смелостта му.

-         Намирате ли прилики с него и заради това, че и двамата признавате за първоучител Марсело Биелса?

-         Това са двамата най-добри треньори в света, защото успяват да накарат играча да повярва в тях. Идеите им са различни: единият залага на вертикалността и директната игра, а другият те подчинява на базата на владение на топката, опитва да те задуши. И двамата обаче мислят за едно и също: за атаката. Опитвам се да се уча и от двамата. С Чили разбрах, че сме толкова директни, че ако атакуваме много бързо, те ще се връщат също толкова бързо. Нямахме големи специалисти в играта в защита, така че се опитахме да се защитаваме, притежавайки топката, както прави Пеп, и смесихме биелсизма с гуардиолизма. Разбрах, че отборът не трябва да пътува  в бързия влак, а в каляска. И спечелихме финала на Копа Америка срещу най-добрата Аржентина за последните 15 години.

-         Как?

-         Знаехме, че са по-добри от нас и в двете полета, та решихме да запълним центъра на терена в опит да пресечем коридорите за пас към Лионел Меси, Серхио Агуеро и Анхел Ди Мария, защото биха ни нанесли огромни щети. Въпросът беше: наша или тяхна ще е топката? А ако беше тяхна, трябваше да си понесем последствията.

-         Победихте. Почувствахте ли се предател?

-         Не, предател не, но изживях много труден период, защото знаех, че в родината ми има хора, които изстрадват поражението. Разбирах радостта на моите възпитаници, които промениха историята и спечелиха купа за първи път за своята страна, разбирах радостта на народа. При изпълнението на химните преди финала ми бе странно, тъй като никога не бях играл срещу моята Аржентина. Най-лошото дойде после, при завръщането у дома.

-         Представям си първата сбирка на печено месо (б.пр. – традиционен социален ритуал в Аржентина). Помните ли я?

-         Естествено! Обиждаха ме приятелите, роднините. За всеки случай им давах да опитат от моята порция месо преди мен (б.пр. – смее се).

-         От този триумф ли се чувствате по-горд, или от победата над Испания на Мондиала в Бразилия?

-         Висенте дел Боске каза тогава: „Чили с 11 камикадзета”. И наистина бяхме точно такива: играехме рамо до рамо, пресирахме чак до Икер (Касийяс). Победата на Чили на Копа Америка обаче събуди радостта у една страна, превзета от криза, от земетресения, от цунамита; страна, която изстрада много и която очакваше своя момент на наслада. И изпита тази наслада с огромна радост по улиците.

-         Вие обаче не празнувахте. Да не би да сте от онези треньори, които живеят в постоянно усещане за самота?

-         Не, но беше странно. Отидох си у дома с усещането за облекчение. Да, у треньора съществува самотата и е трудно тя да се понася. Когато си вманиачен по победата, а загубиш, самотата става крайна. Загубата я изживяваш отдалечен от останалите в отбора.

-         Като привърженик на Ривер Плейт усетихте ли като своя болката от загубата срещу Барселона във финала за световната клубна купа?

-         В огромна степен. От Ривер съм от дете. Бях в Маями и станах рано сутринта да гледам мача. Разликата между двата отбора беше много голяма и не обичам да гледам своя отбор в такова положение срещу никого.

-         Може ли да се победи Барса?

-         Да. Бих бил щастлив да се срещна с Барса на Пеп, когато станахме шампиони на Южна Америка с У (б.пр. – Универсидад де Чиле). Трябваше тогава да се търси неутрализиране на колективни механизми на игра, не на индивидуалности, а щеше да е хубаво с тази задача да бях натоварен аз. Онази Барселона е най-добрият отбор в историята.

-         Един приятел има теория, че Меси трябва да играе на ротационен принцип в различни отбори. Споделяте ли я?

-         Би било идеално, защото в момента е прекалено. ФИФА трябва да се намеси в защита на конкуренцията (б.и. – смее се). Дружбата между Лео, Неймар и Луис Суарес е едно от най-лошите неща, които са се случвали на футбола. Лео може и сам да печели даден мач, а ако подсилва освен това Суарес и Неймар, това вече минава всякакви граници. Трябва да се забрани това! Разликата с Реал Мадрид е, че асовете от техния тризъбец – Гарет Бейл, Кристиано Роналдо и Карим Бензема – не само не се подсилват един друг взаимно, ами отгоре на това се и неутрализират. Отиграва Кристиано и завършва Кристиано, отиграва Бейл и завършва Бейл, а Бензема като типичен голаджия обира огризките и вкарва останалото. Но не си създават положения един на друг.

-         Тайната значи е в съчетанието на мате и пържоли (б.пр. – намек за традиционния чай в Уругуай и традиционното ястие в Аржентина, т.е. взаимодействието между Суарес и Меси)?

-         Естествено – това е въпрос на взаимно усещане и чувство. Алексис Санчес така и не успя да добие нужното усещане за тандем с Лео, при все че е голям играч, а треньорът е длъжен да знае кой с кого се допълва. Затова и Луис Енрике уцели шестица от тотото, както ми се случи на мен с Варгас и Санчес, които играеха наизуст, без въобще да се познават. Имах този късмет. Само два дни бяха изкарали заедно, а всеки от тях знаеше предварително движенията на другия.

-         Аржентина не печели, защото й липсват взаимовръзките между асовете ли?

-         Проблемът е там, че в националния отбор не успяват да постигнат това Меси да е щастлив на терена. Лео трябва да го докарват до неговото типично любителско усещане за играта, за да се наслаждава от нея. В Аржентина е крайно изтормозен, играе със задължението да бъде различен от себе си – бърка един пас и теренът се обръща и се стоварва цял върху му. В Барса от него искат само да излезе на игрището и да си сложи фланелката. Щом Лео стане щастлив във футболния контекст на Аржентина, ще излезе най-доброто от него с националния отбор. Мисля, че няма по-добър състав от нашия, ако открие баланса и направи Лео щастлив.

-         Като се замислите за Европа, кой отбор избирате?

-         Белгия.

-         Колко време ще Ви отнеме, за да поемете Аржентина?

-         Мечтата на всеки аржентински треньор е да води Ла Албиселесте, ако ще да е в Барселона или Байерн (Мюнхен). По отношение на култура, на национални отбори няма по-добро. Не зная дали един ден няма да ми се случи този шанс.

-         А какво е положението с Чили, напускате ли?

-         Темата е сложна след корупцията в КОНМЕБОЛ, оставката на президента, публикуването на договорите – създаде се ситуация на психоза. В спортно-техническия щаб на Ла Роха сме 14 души и не заслужавахме това. Действаме по решаването на проблема, надявам се всичко да се получи добре накрая.

-         Обичате да казвате, че футболът изисква колективна отдаденост. Какво имате предвид?

Луис Мартин, „Ел Паис”

Следвай ни: