Агентът Николай Жейнов даде интервю пред "Тема Спорт", в което говори за особеностите и тенденциите на зимния трансферен пазар.
Г-н Жейнов, възможно ли е тук, както в Италия, представители на клубове да се съберат в един хотел в последния ден и там да завършват сделки?
- Това е като на жребий за евротурнирите. Събирането е няколко дни по-рано. Като се съберат, всеки казва кой какъв футболист търси и там подписват договори. Уточнявам, че някои федерации не приемат подписването по факс, защото стават много измами. Има други, които разрешават и след това трябва да се покаже оригиналният договор. Например в Турция в последните два дни от трансферния прозорец има бум за наемането на чартърни полети. Плащаш самолета, за да може футболистът да пристигне и да подпише.
Спомням си, че едно време Истанбулспор така взе Здравко Здравков...
- Да, точно така. Много са нещата, които определят пазара и самата сделка. Най-вече налице трябва да са добри, коректни и честни хора срещу теб, за да се осъществи сделката. Хора, които са наясно с правилата как се трансферира футболист. Неслучайно много спортни директори преди това са били мениджъри, използвайки своята мрежа от контакти и познанства, те си служат с тях, когато са в клуба. Тоест не е само за тяхно облагодетелстване, а го използват за доброто на клуба. Аз вече съм 17 години агент и няма страна, в която да нямам по двама-трима колеги, с които работя. Те го знаят, но същевременно се конкурират кой ще ми даде по-хубава информация. Всеки футболист мога да го намеря до два часа и да разбера какъв му е случаят. Много от клубовете са ощетени от страната на информация. Те вярват на хора, моите уважения към всички професии, но бармани, сервитьори и таксиметрови шофьори предлагат футболисти, а като извадиш реалната информация, нещата излизат коренно различни. И тогава ти в един момент казваш "какво ми говори този", но никой не те кара да му вярваш. Много агенти стават директори, но тук разграничавам нещата - не хора, които да отговарят за класата на футболиста, а по намирането на информация за дадения човек, кой му е агент, което е нещо мно- го Важно. Дали наистина е той и дали той говори с футболиста или не. Може да му е много добър познат, но да не говори с играча. Има редица документи, които трябва да бъдат изискани, за да не се изпада в ситуация, в която да се дава оферта на човек, който просто говори добре. И след определено време даваш ултиматуми на футболиста, а той не е чувал за тази оферта. В Европа такива хора, които един път се провалят, след това нямат място в този клуб. Имал съм милиони такива случаи. Ако аз представлявам примерно Нефтохимик и клубът стои плътно зад мен, аз трябва да направя много неща, за да може, ако не се получат нещата, ръководството да знае цялата истина. Много колеги, които представляват футболиста, ще кажат - вие ставате хейтъри. Но нека даде оторизация от играча. Не мога аз да ти дам оферта от Нефтохимик, като ти идваш и само ми говориш, че ще докараш Меси, а той не е чувал за теб. Ще се върна към Тодор Батков и трансфера на Гара Дембеле. Много хора му обещаваха как ще го продадат. В следващия трансферен период му казах - сядаме, ще чуеш доста неща за мен, много негативни, но като ти дам информацията, ще е сто процента сигурна. Имаше един хърватин, който казваше, че има оферти от три-четири отбора, които предлагат между три и пет милиона евро.
Батков го казваше това в медиите...
- Когато започнах да говоря с хърватин, той ми каза, че съм лош човек, защото искам да видя черно на бяло това, което говори, написано. Това е трик, който използваме ние, агентите. Аз винаги най-бързо съм се разбирал с хора, които преди това са били агенти, защото говорим на един език. Преди 12-ина години с Емил Данчев ходихме в един полски отбор и искахме да вземем Емануел Елисадебе, който бе преотстъпен в Олимпиакос, а купувач бе Арсенал. Президентът на Полония Варшава, ако не се лъжа, не разбираше от материята и беше взел едно младо момче. Срещата премина за около 30 минути и се разбрахме. Трансфер, който беше за около 3 милиона паунда, толкова даваха Арсенал. Уважавам хората, които работят в клубовете, но е трудно да са по-подготвени от някой добър агент. Като ви боли зъб, не отивате на коремен хирург, а на зъболекар. А тук за много от клубовете агент е мръсна дума и е отъждествява с комисиони и мениджърски игри. Не сме против хората в клубовете, но за съжаление много от тях са неподготвени.
Как се намира играч за без пари от класата на Данило Асприля, който сега от Литекс продадоха за над 2 милиона?
- В България повечето от клубовете искат да правят трансфери на футболисти с добро CV. Качествените играчи с такова обаче всички ги знаят и струват много пари. Въпросът е дали търсиш класа или CV. Когато си скаут на голям отбор може да си позволиш да влезеш в интернет и да отидеш да видиш кой е най-добрият в Уругвай и да го купиш. Когато нямаш пари обаче, трябва да го намериш, преди другите да са разбрали за него и да го хванеш, преди да е започнал да расте. В случаите, когато например аз като скаут разпозная този талант, отивам при моя началник и му давам рапорт, с който гарантирам, че ако той дойде в Садиево, ще се представи силно. Това е скандинавския начин. В момента мога да изброя поне десет състезатели, които не са играли в големи отбори, но имат качествата и когато го сложиш в малкия отбор веднага ще блеснат. А не скаутът ти дава "X" футболист да го търсиш, например от Египет, но всички страни около тази вече знаят за него. Това, че ти сега си го открил и си видял информацията, която е излязла преди година-две, не е скаутинг. Къде е играл Аатиф Шаешу преди да дойде в Черноморец - в трета-четвърта дивизия на Франция, а сега струва 10 милиона евро.
Преди година Херо каза, че със селекция за нула лева може да направи така, че Левски да се бори за титлата. Как става това?
- Може би е разпознал качествата им и потенциала на играчите. Тук е тънкият момент. Много е важно кой е твоят човек, който решава тези неща. Ако хората, на които се осланяш бъркат, няма как да ти се получи, факт е, че много чужденци отидоха в Черноморец и бяха продадени за добри пари. Разликата е, че в големите отбори искат готови футболисти, но те струват пари. Случва се обаче на готовите играчи да им падне нивото, да изгубят класата си. Клубовете много бъркат с това кой им предлага тези състезатели, вярват на неща, които само четат по интернет, а не си проверяват информацията. Като цяло много клубове се менажират много слабо.
Защо всички нападатели в Левски от лятната селекция разтрогнаха? Курдов, Диаби, Китамбала и Махмудов, който е ваш клиент.
- Явно са сбъркали в преценката. Друго не мога да кажа. Аз работих по привличането на Махмудов.
Не само този път обаче се сгреши със селекцията...
- Нека всеки отговаря за действията си.
Малко или много пари са 500 хиляди евро за селекция?
- Лично според мен са доста добри пари за селекция. Говоря не само за сега, а и преди. В последните няколко години при Тодор Батков никога не се е разполагало с пари за селекция. Винаги когато той ми се обаждал сме намирали играчи, които след това са били продавани, а не освобождавани. Например Сержиньо Грийн, Дъстли Мулдер, както и Сьорд Арс, който бе преотстъпван в Китай и Турция.
Стойчо Стоев каза, че добър нападател струва 1,5 милиона евро...
- Не съм съгласен с това. Готов и изграден футболист струва такива пари и това е основателно поради факта, че има визитка. Хората, които работят в клуба трябва да разпознаят качествата му по-рано. Има много примери, в които се е сгрешило в преценката и след това тези футболисти са се развили.
Автор: Иво Бързаков, "Тема Спорт"