Завърналият се в Левски Боян Йорданов призна, че е имал много оферти, но е избрал да помогне на родния си клуб. 33-годишният диагонал допълни, че главата му не може да побере мисълта да играе за друг отбор в България.
Завръщаш се в българското първенство, след като игра в Шампионската лига – какво е чувството?
- В интерес на истината имах доста оферти, даже доста повече, отколкото през лятото. По една или друга причина обаче те не ме удовлетвориха. Просто реши да си остана малко вкъщи и след проведените разговори с Владо Николов – да помогна на Левски.
Почти 10 години не си играл в България, ще ти е нужна ли адаптация?
- Да, точно 10 години минаха от последния ми мач. За адаптация не може да говорим. Волейболът си е волейбол навсякъде по света. Ще ми трябва време да се подготвя малко, защото месец и половина не съм правил нищо. Но вече започнахме от 10 дни да водим подготовка. Надявам се да помогнем на отбора да остане в групата. Знаете, че положението е незавидно.
Заварвате Левски в доста незавидно положение. Има ли надежда да се натрупат победи?
-Надеждата умира последна. Докато има минимални шансове, ще се борим за тях. Ще обърнем внимание и на Купата на страната. Винаги е по-лесно, когато отборът е на върха. Сега обаче отборът е на дъното. Тук ще се покаже характер, ще се покажат младите бойци, които са в отбора и трябва да се каляват точно в такива момента. Надявам се да свършим някаква работа. Имаме и млад треньор и колега. Надявам се скоро да го видим в игра. Да си пожелаем успех и това е.
На мача с ЦСКА ти съжали, че има толкова малко фенове. Какво би казал на тях, за да са повече и да ви подкрепят и вас?
- Искам да им кажа, че се прибраха няколко левскари в собствения си дом. Ще се радваме да ги видим на трибуните и да ни подкрепят. Да заповядат.
10 години по-късно, какво се е променило в Левски?
- Със сигурност доста неща са се променили. Като сложим това, че тогава бяхме първи, сега сме последни. Това е най-малкото. Играчите са различни. Но всеки си има своя път, поколенията се менят. Естествено и собственикът на отбора вече е друг, всички знаете. Левски си е Левски и трябва да стане фактор отново в българския волейбол.
Ще се лишиш ли от емоцията да играеш в националния отбор?
- За съжаление ме лишиха от тази емоция още през 2009-а година. Така се стекоха нещата, да не се връщаме толкова към миналото. Всеки път съм казвал, че трябва да се гледа напред. Не съм загатнал, просто на въпрос зададен ми от ваш колега, че следва едно подмладяване на отбора, аз не виждам какво място в него има един 33-годишен диагонал.
А някой от твоите млади колеги в Левски има ли място в националния отбор?
- Има талантливи момчета, но всичко си зависи от тях. Спомням си, когато съм бил на тяхната възраст. Със сигурност времената бяха различни. Със сигурност и условията бяха различни. Но нещото, което ни е карало всеки ден да ходим на тренировки е било да се развиваме и да стигнем мъжкия състав на Левски, националния отбор и т.н. Надявам се този огън да го има и в тях.
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ, SPORTAL.BG
ГАЛЕРИЯ от представянето на Андрей Жеков и новите попълнения - ТУК!!!