Не, той никак не е забравен тук. Инициативата „Thiago Alcántara Football Experience” показа наглед, че халфът на Байерн (Мюнхен) е оставил трайна следа в Барселона. Бившият „блауграна” се включи с цел промоциране на образованието и изхранването на децата от Малави – изживяване, което го накара да се замисли дълбоко върху живота.
- Първото, за което трябва да Ви поздравим, е успехът на турнира. Трябва да се чувствате много горд…
- Искам да благодаря силно на организаторите, които свършиха отлична и огромна работа. Очакванията бяха високи и ги надхвърлихме в пъти. Много е хубаво, че футболът ни позволява да се насладим на голям проект като този.
- Кое Ви привлече така силно към инициативата?
- Футболът ни е дал много неща, така че трябва да потърсим равновесие в живота и искаме да помогнем по някакъв начин на онези, които най-много страдат. И го правим с пълното убеждение, че образованието е най-силното оръжие на света. Търсим растежа у хората и изкореняването на бедността от много места.
- Трябва ли повече да ценим доста неща, които приемаме за даденост, а в други страни са високо ценени, тъй като липсват?
- Именно, трябва да се съсредоточаваме върху най-простите неща на света. Ние ставаме сутрин, вземаме си душ, закусваме и отиваме на работа. В Малави децата трябва да ходят боси и да изминават пеш много километри, за да идат на училище и там да могат да се нахранят.
- Да се върнем сега на нашия свят – този на футбола…
- Един нереален свят…
- Много различен от доста други, несъмнено…
- Не искам да казвам, че футболът е фикция, защото съм роден с този спорт, изживявам го още от мъник с баща си и го следя цял живот, но има много нереални черти, например водения от нас, футболистите, живот нашироко. Трябва да сме благодарни и да му се наслаждаваме, макар и да не забравяме за онова, което ни заобикаля.
- Как е коляното Ви?
- Фантастично!
- Случилото се в националния отбор само уплаха ли бе?
- Щеше да е уплаха, ако бях останал да играя още минути. Нещо незначително беше, нищо общо с миналата контузия, нито имаше голям риск. Бях няколко седмици извън терена и се завърнах на отлично ниво.
- Контузиите послужиха ли Ви да опознаете по-добре тялото си?
- Очевидно. Прекарах много време да го слушам и се поучих от него. Трябва да го развиваш постепенно, да подсилваш мускулите, които си имал и загубил. Така опознаваш тялото си по-добре.
- В документалния филм „371” казахте, че в най-лошия Ви етап сте бил спокоен единствено когато сте спял…
- Това не бе така заради самата контузия, а заради последвалите нейни повторения. Когато даден играч си контузи коляното, постоянно си го оглежда, за да му мери температурата, за да следи дали има болка… става си рефлекс. След две повторения на контузията и толкова страдания се надяваш да ти вървят добре нещата, ала в същото време изпитваш едно неспокойствие. И само спането ме успокояваше.
- Брат Ви Рафиня сякаш кара своето възстановяване по-весело…
- Кара го по-плавно. Възстановяването му върви чисто, без проблеми. Не че прескача срокове, но коляното му е много по-добре, отколкото би трябвало да е на този етап. Все пак да не говорим много за това, за да не викаме дявола… върви му много добре.
- Смятате ли, че можете да осъществите онази си мечта, която една контузия Ви отне – да играете на Олимпиада?
- Аз все още мога да играя на олимпийски игри.
- Обяснете…
- Могат да бъдат викани в състава трима играчи на над 23 години. Ако изникне възможността, право напред! Жалкото е, че Испания не се класира за игрите в Рио, но ако в бъдеще се появи възможност, бих бил щастлив.
- А виждате ли брат си да играе в Рио?
- Целта му трябва да е първо да се върне в игра този сезон, за да може да стигне навреме за Олимпиадата. Може да го постигне.
- Рафа бе направил много голяма крачка напред в началото на кариерата си…
- Една крачка, че и още няколко. Той е момък, който много вярва в себе си. Играта му беше много плавна и бе приспособен към отбора. Беше изиграл много мачове и изпитваше щастие, докато за съжаление не се контузи.
- Байерн и Барса ли са двата фаворита в Шампионската лига?
- Сезонът е много дълъг. Играхме на много високо ниво в първите месеци, сега имаме пауза, за да съберем нови сили за остатъка от сезона. В последния етап ще се види нивото ни.
- Барса ли е най-страховитият съперник?
- Предстоящият ни съперник на осминафиналите – Ювентус, е сега най-страховитият. За да се премине в следващата фаза и да се борим за трофея, трябва първо да преодолеем Юве.
- Прегръщате значи теорията на Диего Симеоне, това прословуто „мач за мач”?
- Вървенето мач по мач е най-доброто, което може да се случи за един отбор.
- На пресконференцията по-рано говорихте за тризъбеца от Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар…
- Не. Вие от пресата говорихте по темата.
- Добре де, как Ви се струват тези тримата?
- Всички отбори разполагат с талант, но тук виждаме да са се разиграли трима огромни футболисти. Удоволствие е да ги гледаш как играят. Много е хубаво.
- Как Ви се струват критиките към Неймар за обидните му финтове?
- Същото е като с коментарите за твърдите влизания. Едно изритване на съперник не се критикува толкова, колкото подигравателен финт. В края на краищата това е футбол: ако не искаш да ти се случват такива неща, оставаш на трибуните да гледаш мача като зрител. Дано всеки да може да прави нещата, които прави Неймар! Така бихме видели друг футбол. Той има своите умения и се възползва от тях.
- Но не обижда ли съперниците така?
- Не играе така, за да обижда. Просто има тези качества и иска да играе по този начин.
- За Вас се казваха подобни неща в Кан Барса…
- Винаги ми е било все тая какво се говори. Моята идея бе да раста като футболист и да помагам на отбора по който и да било възможен начин. Вярно е, че винаги има какво да се подобрява, така че постоянно сме в процес на обучение.
- Как гледате на тези последни месеци, преди Джосеп Гуардиола да напусне Байерн?
- Трябва да продължим живота си без Пеп, да се насладим на петте оставащи месеца и да се възползваме от най-добрия треньор на света.
- Вашето лично бъдеще в Мюнхен ли е?
- Много съм щастлив тук – и в клуба, и в града. Поднових договора си наскоро и сега той е дългосрочен.
- Как Ви се струва бъдещият ви треньор Карло Анчелоти?
- Спечели фамозната Десета с Реал Мадрид и залага на хубав футбол. Казаха ми, че е добър треньор.
- Пословичен е с това, че залага на таланта…
- Казаха ми, че е треньор, който залага на колектива, а това е основополагащото за който и да е футболист.
- Вие имахте за треньори Луис Енрике във филиала на Барса и Пеп в първия отбор. Много ли са различни?
- А бях и при Тито Виланова. Всеки един има своите особености, качества и недостатъци. Различни са.
- Изненада ли Ви Луис Енрике?
- Няма отбор, който е способен да спечели требъл, и да не те изненадва, но все пак не се учудвам на добрите резултати.
- Какво ще ми кажете за бившите си съотборници Марк Бартра и Сержи Роберто?
- За Бартра мога да ви кажа, че е голям футболист и винаги прави крачка напред в поведение, отношение и игра, но имаше по-малко шансове за изява от други. Сержи изживява голям момент, както бе и с Рафа преди. Това са трима големи играчи, които умеят да използват получените възможности. После вече е въпрос на треньора, но те винаги са се движили с големи крачки напред.
Жорди Хил, „Спорт”