Каква е разликата между това да бъдеш с осанката на гаф и възможността да изглеждаш поне външно като тотален гаф? Ето няколко неща, за които да внимаваш, когато подбираш ежедневното си облекло.
Широката вратовръзка не е за теб. Особено ако си под 50 години. Това моментално изключва windsor-ския възел, разбира се.
По-добре си направи най-стандартния възел или half windsor, но не се прави на разбирач, ако не си. По-добре семпло, но успешно, отколкото крайно смешен опит за сложен възел.
Ръкавите на ризата не се навиват хаотично, а по много лесен, но добре изглеждащ в последствие начин.
Ако не можеш да закопчееш сакото си, т.е. вече ти е тясно и малко, не го дръж разкопчано през цялото време, а просто не го носи. Разбира се, има блейзъри, които изглеждат прекрасно разкопчани, но това не бива да се превръща в навик по задължение.
Етикетът диктува, че трябва да разкопчаваш сакото си всеки път, когато сядаш, и да го закопчаваш, дори да се изправяш за секунди.
Фишуто (малкото копринено шалче) около врата под ризата не е за всеки. Да, стои прекрасно на Джеръми Айрънс, но той е: а) много слаб; б) възрастен. Не се пробвай да влизаш в лига, където не ти е мястото.
Ако не можеш да си позволиш скъп часовник, не носи имитация на скъп часовник. Опитното око на познавачите веднага ще усети разликата, а номерът е именно пред такива хора да не се излагаш, нали?
На коктейлни партита не отиваш, за да изядеш 7 хапки с чери домати и моцарела, 4 с телешко с боровинки и 9 с червен хайвер. Нито пък за да изпиеш 3 чаши бяло и 2 червено вино, а после да "затапиш" с малцово уиски.