Фърдинанд – Видич: най-великото дуо централни защитници в ПЛ

Великите партньорства – било в атака, било в защита – рядко се срещат във футбола. Или единият, или другият не успява да се нагоди към условията заради липса на талант или приспособимост, може и заради треньора. Някои обаче сработват идеално и оформят дългосрочното бъдеще и успех на даден отбор. Един подобен дует – Неманя Видич и Рио Фърдинанд – се получи в Англия и бе фундаментът на огромни успехи за Манчестър Юнайтед за период от осем години.

Тяхното владичество започна през 2006 г. с идването на сърбина от Спартак (Москва) и завърши през 2014-а, когато и двамата си тръгнаха от „Олд Трафърд”. Юнайтед все още усеща влиянието на тяхното едновременно напускане и дори Жозе Моуриньо – човек, който гради отборите си около отбраната, отбеляза, че клубът се нуждае от вдъхновител водач от типа на двамата колоси. Колоси, които прославиха своя клуб и оформиха най-великата защитна двойка в историята на Премиър Лийг.

Загубата на Фиорентина бе триумф за Манчестър Юнайтед, когато в края на 2005 г. Алекс Фъргюсън се намеси в последния момент и отмъкна Неманя Видич. Ла Виола нямаше свободна квота за играч извън ЕС и трябваше да чака, въпреки че бе готова да плати неустойката по клаузата за прекратяване на договора на сърбина със Спартак. Бившият директор на флорентинския клуб Панталео Корвино дори си спомня как е дал на своята мишена торба със сувенири след първоначалното споразумение с московчани.

Навременната намеса на Фъргюсън обаче спомогна за изковаването на тандем, който ще живее дълго в паметта на поклонниците на „червените дяволи”. Видич дебютира месец след трансфера и игра в още 14 мача до края на сезона, доста от тях като резерва, включително в победния финал за Купата на лигата срещу Уигън. После благородно дари своя първи медал в английския футбол на тежко контузения си съотборник Джузепе Роси, тъй като смяташе, че италианецът има по-големи заслуги от него.

Трябваше да се почака до началото на сезон 2006/07, за да се даде старт на тандема му с Рио Фърдинанд. След доминация на Моуриньовия Челси в предните два сезона, химията между Фърдинанд и Видич помогна на Юнайтед в похода към титлата и за достигане до полуфинал в Шампионска лига и финал за Купата на Англия. Удивителният принос на дуото бе свеждането на броя допуснати голове в лигата до 27, което осигури платформа за Уейн Рууни и Кристиано Роналдо да носят победите напред. На вратата иначе фантастичният Едвин ван дер Сар често бе улесняван от централните си бранители, а на бековете бяха Гари Невил и Патрис Евра. Всички те попаднаха в Отбора на сезона в ПЛ. Но ако този сезон бе блестящ, следващият бе дори по-добър.

През 2007/08 Фърдинанд и Видич станаха най-честите имена в титулярния състав на Юнайтед и с 41 старта заедно във всички състезания успяха още повече да подобрят показателите си: допуснаха само 22 гола в лигата и така помогнаха за голова разлика от +58 – втората най-добра в историята на ПЛ след +71 на Челси две години след това. Логично дуетът запази мястото си в Отбора на сезона в ПЛ, а Фърдинанд взе лентата от страдащия от контузии Невил. В ШЛ пък „червените дяволи” триумфираха в знаменит финал в Москва срещу Челси след отстранявания на Барселона, Рома и Лион, а по целия път бяха допуснати само 6 гола в 13 мача. Видич и Фърдинанд вече затвърдиха тезата, че са един от най-добрите дуети в центъра на защитата в историята на футбола.

Клубната легенда сър Боби Чарлтън, възроден от пепелта след трагедията в Мюнхен през 1958 г. до славни висини, е виждал всякакви тандеми в сърцето на отбраната, ала смята именно този на сърбина и англичанина за най-великия за всички време на „Олд Трафърд”. Дори над Стийв Брюс и Гари Палистър, спечелили куп трофеи през 1990-те години.

Единственото друго партньорство в ПЛ, което се доближава до това по отношение на успехи у дома и извън граница, бе това в Челси между Джон Тери и Рикарду Карвалю, спомогнали за създаването на нова династия в ерата Абрамович. Огромната разлика обаче е, че в Юнайтед нямаха световна класа разбивач пред централните си защитници, какъвто беше Клод Макелеле. Вместо това задълженията в този план бяха оставени на играчи, които имат изумителни умения с топката (Майкъл Карик, Пол Скоулс, Дарън Флетчър и Андерсон), но неумели в отбраняването.

В следващия сезон 2008/09 тандемът съвсем затвърди репутацията си, след като изкара 1311 минути без допуснат гол в лигата, сиреч 11 мача и почти четири месеца „суша” за противниковите нападатели. Те бяха коприната и стоманата на отбора. Фърдинанд бе успокоителната фигура, умен и разиграващ топката централен защитник, с елегантността, която го направи един от най-добрите на неговото поколение. Видич пък бе мускулът, човекът, който не се е.аваше и чиято агресия, навременност, влизания и умения във въздуха бяха несравними. Двамата се допълваха взаимно и бяха идеалната двойка.

През пролетта на 2009 г. обаче започнаха да се появяват пукнатини в крепостта. След рекордния период без допуснат гол на „Олд Трафърд” дойде съперникът за титлата и вечен враг Ливърпул. Юнайтед поведе с гол от дузпа на Кристиано Роналдо и изглеждаше на път към 12-ата си поредна победа, но само осем минути по-късно високото пресиране и жаждата на Фернандо Торес за топката принудиха Видич да се паникьоса и да го остави да изравни. Гостите поведоха точно преди почивката с гол на Стивън Джерард от дузпа, преди изживелият ужасен следобед Видич да бъде изгонен за нарушение като последен в отбраната срещу капитана на Ливърпул. След това Фърдинанд бе безпомощен и дойдоха още два гола.

Този резултат обаче се оказа просто инцидент по пътя към титлата, взета с 4 точки преднина пред Ливърпул и добавена към Купата на лигата. Видич и Фърдинанд пак бяха в Отбора на сезона, а бяха и номинирани за Играч на сезона в ПЛ. Те бяха представени с възможността за требъл и исторически втори пореден триумф в ШЛ, но финалът в Рим беляза смяната на караула на върха в европейския футбол. Барселона на Джосеп Гуардиола и Меси хипнотизира „червените дяволи” и ги спря по пътя към вечността след победа с 2:0.

Този мач се оказа началото на края за този велик защитен тандем, защото непостоянството, контузиите и избуяването на млади таланти поставиха позициите на двамата в отбора под въпрос. Юнайтед изгуби титлата в 2009/10 срещу суперрезултатния Челси, ала си я върна година по-късно, когато Видич взе капитанската лента и стана Играч на сезона в ПЛ, при все че партньорът му често отсъстваше.

Ако феновете на „червените дяволи” се бяха надявали на здраве за дуото в сезон 2011/12, са останали разочаровани. Капитанът им получи застрашаваща кариерата коленна травма в решаващия мач в ШЛ в Базел и отсъствието му се почувства драстично: тимът отстъпи титлата на градския съперник Манчестър Сити и завърши сезона без голям трофей за първи път от 2002 г. насам.

Сърбинът се завърна навреме за следващия сезон, но тандемът все по-рядко имаше възможност за изява, тъй като Джони Еванс, Фил Джоунс и Крис Смолинг или партнираха на единия, или пращаха и двамата на пейката. Юнайтед завърши като шампион в последния сезон на Фъргюсън като мениджър, преди бедствените девет месеца на Дейвид Мойс начело да отбележат края на една епоха по тъжен начин.

Видич обяви заминаването си в Интер през февруари 2014 г., докато Фърдинанд завърши сезон 2013/14, преди да бъде пуснат от новия бос Луис ван Хаал да отиде при някогашния си мениджър Хари Реднап в Куинс Парк Рейнджърс. Те изиграха последния си мач като тандем при временния треньор Раян Гигс в гостуването в Саутхамптън и получиха буйни овации от пътувалите до южния бряг фенове.

Каран Теджуани, These Football Times

Следвай ни: