Когато на 18 си капитан в “А” група! Вратарят на Локо (ГО) пред Sportal.bg: Надявам се Хубчев да ме забележи

5 дек 2016 | 13:18
18125
0

Вратарят на Локомотив (Горна Оряховица) Николай Банков е една от приятните изненади в първенството ни тази есен. 26-годишният страж на „железничарите“ започна като резерва сезона в Първа професионална лига, но бързо си извоюва титулярното място под рамката. Юношата на Добруджа се отличи с няколко ключови намеси в редица двубои и помогна на своите съотборници да натрупат и точки, и самочувствие в борбата за оцеляване в елита. Пред Sportal.bg бившият юношески национал на България, който дебютира едва 17-годишен в „А“ група с екипа на Спартак (Варна), се съгласи да разкаже за престоя си в Горна Оряховица, тежките мигове в Пирин (Благоевград) миналата есен и личните си амбиции.

- Николай, правиш много силна есен на вратата на Локомотив (Горна Оряховица). В един момент и ти, и новият ти клуб се възродихте. Какво се промени в тима, след като Иван Колев застана начело му?

- С идването на новия старши треньор е факт, че настъпиха доста промени. Пристигнаха и много нови футболисти като Цветан Генков, Игор Джоман, Матиас Курьор, Юлис Ндонг и други, които вдигнаха класата на отбора. Конкуренцията се повиши и сега всеки дава максимума от себе си. Когато тренираш добре, всичко се отплаща впоследствие по време на мачовете. Иван Колев успя да успокои съблекалнята. Поставя ни задачите по точен и ясен начин и за нас остава единствено да ги изпълняваме. Като всеки треньор и той има свои виждания за играта – иска да задържаме повече топката, да сме стабилни в защита и да създаваме повече ситуации за гол. Това, разбира се, не във всеки мач се получава, но когато стане, имаме успех.  

- Как се стигна до трансфера ти в редиците на „железничарите“?

- Пролетния дял тази година прекарах в „Б“ група с екипа на Добруджа. През лятото ми се обади Ангел Червенков. Не се познавахме лично, тъй като не бяхме работили заедно. Каза ми, че има нужда от вратар. Вече бе взел Стефано Кунчев и ми заяви, че ще ни даде равен шанс в борбата за титулярното място. Няма как да отида в отбор, където ме гласят за втори или трети вариант. В началото бях резерва, но след четвъртия кръг ми се даде възможност да пазя и я използвах по най-добрия начин.  

- Година преди да преминеш в Локомотив, подписа с Пирин (Благоевград). Защо не се получиха нещата при „орлетата“, след като бе записал много силна пролет на вратата на Хасково в „А“ група?

- Да, така е, пазих в 23 срещи. Въпреки че през лятото се говореше за интерес от страна на няколко отбора към мен, предложения имах единствено от Пирин и Дунав, който по това време беше във втора дивизия. Реших, че искам да остана в елита. В Благоевград бяхме трима вратари. Борих се, но не получих шанс за изява. Това е нормално във футбола, но тези шест месеца, в които дори не попадах в групата, бяха най-тежкият период в кариерата ми. След това реших, че е по-добре да направя крачка назад, да се върна в Добруджа, макар и в „Б“ група, но да натрупам игрова практика. Наясно бях, че и през пролетта нещата няма да се променят за мен в Пирин, въпреки че ръководството искаше да остана на стадион „Христо Ботев“. Когато не си местен, е трудно там. Гледат с други очи на теб. В крайна сметка се разделихме нормално.  

- Сега обаче си неизменен титуляр на вратата на Локомотив. Кой ти помогна най-много, за да стигнеш дотук?

- Настоящият треньор на вратарите в Локомотив – Тодор Попов, има много голяма заслуга. Изключителен професионалист, натрупал солиден опит в Лудогорец. Знае добре как да разпредели тренировките и натоварванията през седмицата, за да си в топ кондиция за мачовете уикенда. Освен това детайлно ме запознава с противниковите футболисти – кой, как и откъде обича да стреля, къде насочва топката от фаулове и пр. В Хасково основна роля за израстването ми изигра Мишо Ролев. Много съм научил и от един от най-добрите вратари в България – Иван Чворович, с когото бяхме близо три години заедно в Миньор (Перник).

- Каза, че Иван Колев е успял да успокои съблекалнята. Каква е реалната цел пред отбора?

- Няма какво да се лъжем, борим се за оцеляване. Няма как да мислим за повече в момента. Имаше известно напрежение, преди да спечелим първия двубой с Монтана, но след успеха нещата се успокоиха. Има напрежение, но то е в рамките на нормалното.  

- Малцина знаят, че ти дебютира в „А“ група едва 17-годишен с екипа на Спартак (Варна), а в последния кръг на сезон 2008/2009, току-що навършил 18, носи капитанската лента срещу Литекс? Как се почувства преди дебюта си, а след това и преди да изведеш „соколите“ като техен лидер?

- Бях доста притеснен и преди дебюта срещу Славия, и преди мача с Литекс също. За мен бе голям чест да съм капитан на отбора. Наясно бях колко много големи футболисти бяха носили лентата преди мен и това ме караше да се чувствам и по-притеснен, и по-горд.

- Споменахме целите на отбора, какви обаче са твоите лични амбиции?

- Аз имам договор с Локомотив до лятото на 2018-а и в момента се чувствам добре в отбора. Във футбола колелото се върти много бързо. Преди година не влизах дори в групата за мачовете на Пирин, сега съм титуляр. Имам големи амбиции, разбира се. Иска ми се да опитам късмета си и навън, но ще видим. Иначе у нас има само два-три отбора, които откъм тренировъчна база, условия и организация отговарят на европейските стандарти.

- От БФС разкриха наскоро, че ще започнат да организират ежемесечно лагери за по няколко дни с млади и талантливи футболисти, които евентуално в един момент да попаднат в националния отбор. Ти си на 26 години, скоро ще отбележиш своя мач номер 50 в елита. Мислиш ли, че може да бъдеш включен в състава за някоя от тези подготовки?

- Разбира се, че бих искал да бъда повикан. Това обаче не зависи от мен, а от г-н Хубчев. Ако селекционерът прецени, че заслужавам място по време на тези лагери, и ме повика, ще съм много доволен.

- Николай, благодаря ти и успех!

- Благодаря и аз!