Гонсало Игуаин преживя широк спектър от емоции след горещия си мегатрансфер през лятото от Наполи в Ювентус. В Италия постоянно се шуми около Ел Пипита и дойде време той да отговори на някои от нападките по негов адрес.
- В момента футболният свят е разтърсен от трагедията с Шапекоензе. Разбра се, че падналият самолет е същият, който сте използвали с отбора на Аржентина за мача в Колумбия…
- Да. Ужасно е. Мислите ни са със засегнатите от удара.
- Вие сте от оцеляващите: изкарвате менингит на 10 месеца…
- Не са ми разказали всичко, но положението е било тежко. Благодарение на лекарите и на семейството ми съм се оправил.
- Религиозен ли сте?
- Вярвам в Бог. Наличието на папа аржентинец е повод за дълбока гордост. Имах късмета да се запозная с него. Струва ми се човек, който излъчва голяма скромност.
- Какво бихте променили в света, ако имахте силата?
- Бих искал да не умират толкова много хора безсмислено.
- На 13 години казвате по телевизията, че мечтаете за Реал Мадрид. Винаги ли сте вярвали толкова много у себе си?
- Онова бе мечтата на всички. Аз я постигнах благодарение на душевната си сила. Така стигнах и дотук.
- Днес какви са мечтите Ви?
- Да спечеля много трофеи с Ювентус заради вложеното у мен доверие. Искам да се отплатя с много голове и победи. Като човек бих искал да създам семейство, да намеря точната жена. И да ставам все по-добър човек с всеки изминал ден. Когато напусна футбола, бих искал да бъда запомнен с всичко сторено от мен.
- Вие сте син на защитник, но и чичо Ви Клаудио Дзакариас има особена история, нали така?
- Да. Бомба се е взривила в съблекалнята на отбора му и го е ранила в ръката. После се е възстановил. За мен той е ценен пример.
- Баща Ви какво мисли за италианските защитници?
- За него това е най-трудното първенство за вкарване на голове.
- Пол Погба бе казал, че Кристиано Роналдо и Лионел Меси не биха вкарали и 50 гола в Серия А. Вие как смятате?
- Струва ми се по-трудно да бележиш тук.
- Головете са като кетчупа: кой го е казал?
- Каза ми го Рууд ван Нистелроой в един период, в който не вкарвах. И е вярно: опитваш ли, опитваш, а не става, а когато вземат да се появят головете, не можеш се спря. Хубава метафора.
- Баща Ви разказва, че когато сте бил вкарал 22 гола в Реал Мадрид, сте му казал: „Тате, трябва да вкарвам повече.” Това ли е тайната Ви?
- Да. Мисля, че никой не е идеален, дори и най-добрият на света. Затова и искам винаги да се уча. Понякога е трудно да приемеш критиките, но е нужна скромност да слушаш, за да опитваш да растеш още нагоре.
- Нападателят трябва ли да има „кръвна връзка” с гола?
- От огромна важност е винаги да бележиш, ала невинаги се получава. Тогава трябва да помагаш ти на отбора си да печели. Гола може да го вкара дори и защитникът, а нападателят може да спаси шут на противника от голлинията.
- След горещото лято с трансфера за 94 млн. евро първият Ви гол за Юве подейства ли Ви освобождаващо?
- Вкарал съм над 300 гола в кариерата си, не беше освобождение. Но наистина беше тежко, разчлениха ме. Казваха, че съм лош човек и такива ми ти работи. След това влязох в игра, разписах се и за всички изведнъж бях топнападателят в отлична форма – тези неща понякога въобще не ги разбирам.
- Критиките за теглото Ви дразнят ли Ви?
- Не. Аз не съм дебел, но ако някой има съмнения по въпроса, може да изиска данните от кондиционния ни треньор, който е много доволен от труда ми.
- След едва няколко дни в Юве Миралем Пянич каза, че е разбрал „защо тук винаги се побеждава”. Вие как смятате?
- Истина е. Отвън си казвах: силни са, направиха 25 поредни победи и т.н. После дойдох тук и си казах: мамка му, откачена работа!
- Така ли?
- Тук има играчи, които са спечелили толкова много неща, а още имат жаждата за победи. Това нещо е заразително и ти вдъхва желание постоянно да се подобряваш. Да виждаш Джанлуиджи Буфон или Андреа Бардзали да дават всичко от себе си за футбола прави разликата: това е нагласата, която те отвежда далеч в играта.
- Самият Буфон бе казал, че не е лесно за никого да е на пейката, както бяхте Вие в началото. Съгласен ли сте?
- Дойдох в един отбор, където съотборниците, треньорите и начинът на работа за мен бяха нови, и върви според очакванията ми: вкарах 9-10 гола в 19 мача, играх почти винаги. А когато ми бе ред да съм на пейката, си седнах. Това са решения на треньора и трябва да съм част от колектива, да имам смирението да проявявам разбиране. Във всеки случай ние сме единственият отбор в Европа, който е на върха в класирането и в първенството, и в групата си в Шампионската лига. Мисля, че не е малко.
- Защо не отпразнувахте гола си срещу Наполи?
- Възпитан съм по определен начин и бях си решил преди мача да реагирам така. Не искам с това да кажа, че не съм искал да победя, но съм човек, който не забравя миналото си и онова, което му е дадено. А Наполи ми даде толкова много и ми помогна да израсна. Това бе жест на благодарност към отбора, треньора и тифозите. След мача вече се радвах с хората от Юве, защото и те го заслужаваха заради отдаваното ми уважение и любов.
- Може ли този отбор на Юве да изгуби скудетото?
- Сега всичко зависи от това дали ние печелим, или губим. Водим с 4 точки на втория. Ако го изгубим, ще е по наша вина. Просто е.
- За да се представите добре в ШЛ, трябва ли да дадете повече?
- Трябва много да подобряваме играта си, защото имаме нужните за това футболисти. Трябва също да излизане на терена винаги с точната нагласа. Напълно обратната на показаната в Генуа срещу Дженоа.
- В съблекалнята сте си казали: „Никога повече така!”…
- Отбор като Юве не може да допуска три гола за половин час – това е сигурно.
- Сега Аталанта трябва ли да се плаши от реакцията ви?
- Те са в отличен период и ще дойдат да изнесат голям мач. Но победата зависи само от нас.
- Един Джеко и Мауро Икарди са в голови серии. Ще ги настигнете ли?
- Ако не ги настигна, няма да е фатално. Важното е да спечелим титлата – тук съм за това. Ако оттам насетне вкарам много голове, толкова по-добре. За щастие обаче вече подобрих рекорда от 35 гола за един сезон, който се държеше цели 50 години.
- Чувствате ли се в топформа?
- Получих удар над коляното, но сега съм добре. Чувствам се на 100%, подобрих се в други отношения и имам ясното съзнание, че съотборниците и щабът са щастливи от моята работа.
- „Игуаинките” си имат дори и официален клуб. Сгоден ли сте?
- Не, засега не.
- Как удържате на изкушенията?
- Нещата могат да се правят в точния момент. В други моменти не се правят.
- Трябва ли на кандидатката красив ум в красива глава?
- Основополагащо е. А ако има и хубави крака, още по-добре. Главата обаче винаги е над всичко, във всеки смисъл.
- Имате ли охрана?
- Никаква. Да се говори това е проява на пълно неуважение. Никога не съм имал охрана в живота си и никога няма да имам! Но на лъжата краката са къси. Както не е вярно и че съм бил заплашван.
- Как са отношенията Ви с Масимилиано Алегри?
- Спокойни, още се опознаваме. Има огромно уважение.
- Той казва, че футболът е изкуство. Вие какво мислите?
- Разбира се, че е изкуство. Когато вкараш красив гол или направиш комбинация с 5-6 паса, която съперникът не успее да спре, това е изкуство.
- Майка Ви е артист. От нея ли сте наследили това?
- Да, наистина го мисля. Тя е художник: рисува картини, най-вече абстрактни.
- Четирима братя сте, но Вие ли сте любимецът?
- Не, но откакто съм бил с менингит, връзката ми с моята майка е специална. Тя ме е грабнала на ръце и ме е отнесла в болницата. Нейна заслуга е, че сега съм тук при вас.
- Брани ли Ви и от критиките?
- Дали говорят добре, дали зле за мен, важното е да се говори – това ми повтаря тя. После ми казва, че с 36-те гола в 35 мача съм разглезил всички и сега, ако не вкарам в 4 поредни мача, е бедствие… Всичко това обаче в крайна сметка ми се отразява добре. Мотивира ме да давам още повече от себе си.
Паоло Томазели, „Кориере дела Сера”