)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Обещах на мама да спечеля титлата в Италия, но не доживя да ме види
- Доста пъти, винаги съм отказвал и в бъдеще не смятам да приемам.
- Защо?
- В политиката трябва да участват богати и независими хора. Да не очакват никакви дивиденти. Към настоящия момент аз имам нужда да продължа да работя, за да изхранвам семейството си. Не ми е безразлично какво се случва, но в никакъв случай не бих могъл да се заема с политика.
- Говорите шест езика, случвало ли ви се е да мислите на друг освен на български?
- Да, определено. Сега на италиански, защото от 10 години живея там. Преди това ми се е случвало на френски или на руски. Със сигурност на тези три езика ми се е случвало да мисля и дори да сънувам.
- Вярвате ли в сънищата?
- Жена ми по-скоро вярва в сънищата, аз не толкова.
- Един човек ви описа като кондутиеро (б.р. - Думата идва от латински. Така са наричали ръководителите на военни отряди в Италия през 14-16 век, които са на служба към градовете и се състоят основно от чужденци.)
- Това е Сандро Филипини. Смисъла на думата го разбирам, но искам да кажа друго. Със Сандро историята ни е малко странна. Аз не го познавах този човек, никога не се бях запознавал с него и в първата година, когато пристигнахме в Италия с Матей, той написа унищожителна статия в "Гадзета дело спорт" срещу нас
- Срещу вас?
- Да, срещу нас. Беше я написал на базата на разговори с хора от волейболните среди в България. Поредната статия, на която не обърнах внимание. Ставаше дума по какъв начин Матей е напуснал родния си клуб и т.н. Материалът завършваше със заключение на автора, че нещата, които започват по този начин, до Нова година ще ни изгонят. След няколко месеца той ми се обади и пожела да се видим, защото имал да ми казва нещо, и аз се съгласих. Той дойде, извини се, каза, че е допуснал много голяма професионална грешка да не провери всичко това, което е написал, и иска да пусне опровержение на статията си. И аз му казах, че е свободен да направи това, което прецени. Той написа нова статия, в която обясни всичко както е, истината и това какво се случва около мен и Матей. Това беше първият ни контакт. За него е много важна почтеността в отношенията и във всичко, което пише. Именно заради това до ден днешен връзката с него ми носи само удоволствие.
- Кога сте губили почва под краката си? Имало ли е такива моменти?
- Много отдавна, като състезател. След едно първенство, от което се прибрах и чух разни коментари. Помня, че бях много разстроен, но след това реших, че трябва да съм над тези неща и да не им обръщам внимание.
- Дядо ви е бил треньор по борба, баща ви е голям треньор, извел младежкия национален волейболен тим до световната титла в Египет през 1991 година. Пред вас имаше ли друг избор, искаше ли ви се да се развивате в друга посока?
- Със сигурност не съм си правил планове да бъда треньор. Докато бях състезател, много ми тежеше, когато ми се налагаше да работя с треньори, които гледаха много повърхностно на работата си, и още тогава осъзнавах, че може да се направи повече. Но пък като състезател нямаш толкова поле за изява. Можеш само физически да допринесеш за победата на отбора. И технически, разбира се. Последните години играех във Франция, отказах се, когато бях в много добра форма. И се отказах поради факта, че не виждах перспектива в отборите, в които можех да играя.
Нямаха нищо, те правеха нещата от година за година
И аз реших, че ще бъде губене на време. Прибрах се в България и започнах да се занимавам със съвсем други неща, под никаква форма не мислех да се занимавам със спорт и когато започнах да получавам предложения за треньор на отбори в България, което за мен беше странно, ги отхвърлих всичките. Най-настоятелен беше Иван Сеферинов от Славия, който продължи много дълго време да ме убеждава. Предложението му не се изчерпа само с едно обаждане и аз най-накрая приех това предизвикателство. Славия беше в много тежка ситуация. Замислих се, че това е страшно предизвикателство, и исках да видя дали мога да го направя.
- А имало ли е моменти, в които сте си представяли какъв би бил животът ви без волейбола?
- Да, много често си го представях. Би бил доста по-спокоен, доста по-уравновесен, с повече възможности за туризъм, за приятели, някакви много интересни неща, които искам да направя. И с много по-малко адреналин, много по-малко емоции, много по-малко драматизъм.
- Кога ви е било най-трудно?
- Първата година в Италия. Пристигнах, започнахме работа с един отбор, който беше сформиран в буквалния смисъл една седмица преди започването на шампионата. Направихме 4 или 5 тренировки заедно и стартира първенството. В това време за съжаление и майка ми вече беше много болна.
Семейство с малки деца в чужда държава, не познавах никого бях непрекъснато на работа, жена ми се грижеше за децата. Беше доста тежко първата година.
- Кажете няколко думи за майка си, каква жена беше, на какво ви научи?
- Майка ми беше моторът в семейството. Тя почина от тумор, 8 години се борихме с тази болест. Случи се по време на плейофите в Италия по време на първия ми сезон. След полуфиналния мач аз взех самолета до София, успях да я заваря все още жива, на следващия ден почина. И след погребението се прибрах да играя финалните мачове.
- Какво си казахте за последно?
- Още докато бях състезател, нейната мечта беше да спечеля титлата в Италия. Там първенството беше с класи над всички останали в Европа. И тя много си мечтаеше аз един ден да отида в Италия. И когато стигнах като треньор, тя беше много щастлива. Дойде на гости първата година при започването на шампионата. И много искаше да ме види шампион. За съжаление не й стигна една седмица живот, за да го направи.
- Вие обещахте ли й го?
- Да.
- Може би тя е помогнала.
- Сигурно.
- Запознали сте се със съпругата си, след като тя ви е запушила с колата си и сте я чакали 15 минути да дойде. Тогава ли разбрахте, че това е човекът?
- Всичко беше много странно, много случайно. Едва ли е чак толкова интересно, случват се такива неща в живота. Това запознанство беше низ от случайности.
Тя ме впечатли с това, че беше абсолютно отговорна, справяше се с живота сама работеше, изкарваше пари, пътуваше по света.
- Вие и Матей поведохте преди време една борба срещу ръководството на федерацията по волейбол. Отказахте ли се вече от нея?
- Това е една кауза, една идея. Тя е за справедливост, не е за друго. Тя не е лична в никакъв случай. Защото аз като исках да си реша някакви лични проблеми, повярвайте ми, това беше много лесно в тази ситуация. Първо, тя е за някаква идея, т.е. аз тогава в интерес на истината се опитах да направя всичко възможно да държа Матей настрана, защото не исках той да участва. Това беше негово лично решение, което толкова твърдо отстоя, че чак мен ме изненада. Ако имаше 3-ма-4-ма като Матей, нещата щяха да са съвсем различни и много, много по-добри. Той направи жертва, която много малко хора осъзнават. Много страда за това, че не играе в националния отбор. Той направи най-голямата жертва, жертва мечтата си с българския отбор да спечели нещо. Това му е мечтата на живота. Както и моята, разбира се, но това е друг въпрос, нали. Всичко друго са инсинуации.
- Срещате ли се често с предателства?
- Да. Непрекъснато. В България особено това е национален спорт.
- А прощавате ли лесно?
- Предателствата не, грешките - винаги. Когато човек умишлено и осъзнато ме е предал, го зачерквам.
"7 дни спорт"
Радостин Стойчев е най-титулуваният български клубен треньор. В предаването "Извън играта" по БНТ HD той говори не толкова за волейбол, колкото за личния си живот.
- Предлагали ли са ви да влезете в политиката?- Доста пъти, винаги съм отказвал и в бъдеще не смятам да приемам.
- Защо?
- В политиката трябва да участват богати и независими хора. Да не очакват никакви дивиденти. Към настоящия момент аз имам нужда да продължа да работя, за да изхранвам семейството си. Не ми е безразлично какво се случва, но в никакъв случай не бих могъл да се заема с политика.
- Говорите шест езика, случвало ли ви се е да мислите на друг освен на български?
- Да, определено. Сега на италиански, защото от 10 години живея там. Преди това ми се е случвало на френски или на руски. Със сигурност на тези три езика ми се е случвало да мисля и дори да сънувам.
- Вярвате ли в сънищата?
- Жена ми по-скоро вярва в сънищата, аз не толкова.
- Един човек ви описа като кондутиеро (б.р. - Думата идва от латински. Така са наричали ръководителите на военни отряди в Италия през 14-16 век, които са на служба към градовете и се състоят основно от чужденци.)
- Това е Сандро Филипини. Смисъла на думата го разбирам, но искам да кажа друго. Със Сандро историята ни е малко странна. Аз не го познавах този човек, никога не се бях запознавал с него и в първата година, когато пристигнахме в Италия с Матей, той написа унищожителна статия в "Гадзета дело спорт" срещу нас
- Срещу вас?
- Да, срещу нас. Беше я написал на базата на разговори с хора от волейболните среди в България. Поредната статия, на която не обърнах внимание. Ставаше дума по какъв начин Матей е напуснал родния си клуб и т.н. Материалът завършваше със заключение на автора, че нещата, които започват по този начин, до Нова година ще ни изгонят. След няколко месеца той ми се обади и пожела да се видим, защото имал да ми казва нещо, и аз се съгласих. Той дойде, извини се, каза, че е допуснал много голяма професионална грешка да не провери всичко това, което е написал, и иска да пусне опровержение на статията си. И аз му казах, че е свободен да направи това, което прецени. Той написа нова статия, в която обясни всичко както е, истината и това какво се случва около мен и Матей. Това беше първият ни контакт. За него е много важна почтеността в отношенията и във всичко, което пише. Именно заради това до ден днешен връзката с него ми носи само удоволствие.
- Кога сте губили почва под краката си? Имало ли е такива моменти?
- Много отдавна, като състезател. След едно първенство, от което се прибрах и чух разни коментари. Помня, че бях много разстроен, но след това реших, че трябва да съм над тези неща и да не им обръщам внимание.
- Дядо ви е бил треньор по борба, баща ви е голям треньор, извел младежкия национален волейболен тим до световната титла в Египет през 1991 година. Пред вас имаше ли друг избор, искаше ли ви се да се развивате в друга посока?
- Със сигурност не съм си правил планове да бъда треньор. Докато бях състезател, много ми тежеше, когато ми се налагаше да работя с треньори, които гледаха много повърхностно на работата си, и още тогава осъзнавах, че може да се направи повече. Но пък като състезател нямаш толкова поле за изява. Можеш само физически да допринесеш за победата на отбора. И технически, разбира се. Последните години играех във Франция, отказах се, когато бях в много добра форма. И се отказах поради факта, че не виждах перспектива в отборите, в които можех да играя.
Нямаха нищо, те правеха нещата от година за година
И аз реших, че ще бъде губене на време. Прибрах се в България и започнах да се занимавам със съвсем други неща, под никаква форма не мислех да се занимавам със спорт и когато започнах да получавам предложения за треньор на отбори в България, което за мен беше странно, ги отхвърлих всичките. Най-настоятелен беше Иван Сеферинов от Славия, който продължи много дълго време да ме убеждава. Предложението му не се изчерпа само с едно обаждане и аз най-накрая приех това предизвикателство. Славия беше в много тежка ситуация. Замислих се, че това е страшно предизвикателство, и исках да видя дали мога да го направя.
- А имало ли е моменти, в които сте си представяли какъв би бил животът ви без волейбола?
- Да, много често си го представях. Би бил доста по-спокоен, доста по-уравновесен, с повече възможности за туризъм, за приятели, някакви много интересни неща, които искам да направя. И с много по-малко адреналин, много по-малко емоции, много по-малко драматизъм.
- Кога ви е било най-трудно?
- Първата година в Италия. Пристигнах, започнахме работа с един отбор, който беше сформиран в буквалния смисъл една седмица преди започването на шампионата. Направихме 4 или 5 тренировки заедно и стартира първенството. В това време за съжаление и майка ми вече беше много болна.
Семейство с малки деца в чужда държава, не познавах никого бях непрекъснато на работа, жена ми се грижеше за децата. Беше доста тежко първата година.
- Кажете няколко думи за майка си, каква жена беше, на какво ви научи?
- Майка ми беше моторът в семейството. Тя почина от тумор, 8 години се борихме с тази болест. Случи се по време на плейофите в Италия по време на първия ми сезон. След полуфиналния мач аз взех самолета до София, успях да я заваря все още жива, на следващия ден почина. И след погребението се прибрах да играя финалните мачове.
- Какво си казахте за последно?
- Още докато бях състезател, нейната мечта беше да спечеля титлата в Италия. Там първенството беше с класи над всички останали в Европа. И тя много си мечтаеше аз един ден да отида в Италия. И когато стигнах като треньор, тя беше много щастлива. Дойде на гости първата година при започването на шампионата. И много искаше да ме види шампион. За съжаление не й стигна една седмица живот, за да го направи.
- Вие обещахте ли й го?
- Да.
- Може би тя е помогнала.
- Сигурно.
- Запознали сте се със съпругата си, след като тя ви е запушила с колата си и сте я чакали 15 минути да дойде. Тогава ли разбрахте, че това е човекът?
- Всичко беше много странно, много случайно. Едва ли е чак толкова интересно, случват се такива неща в живота. Това запознанство беше низ от случайности.
Тя ме впечатли с това, че беше абсолютно отговорна, справяше се с живота сама работеше, изкарваше пари, пътуваше по света.
- Вие и Матей поведохте преди време една борба срещу ръководството на федерацията по волейбол. Отказахте ли се вече от нея?
- Това е една кауза, една идея. Тя е за справедливост, не е за друго. Тя не е лична в никакъв случай. Защото аз като исках да си реша някакви лични проблеми, повярвайте ми, това беше много лесно в тази ситуация. Първо, тя е за някаква идея, т.е. аз тогава в интерес на истината се опитах да направя всичко възможно да държа Матей настрана, защото не исках той да участва. Това беше негово лично решение, което толкова твърдо отстоя, че чак мен ме изненада. Ако имаше 3-ма-4-ма като Матей, нещата щяха да са съвсем различни и много, много по-добри. Той направи жертва, която много малко хора осъзнават. Много страда за това, че не играе в националния отбор. Той направи най-голямата жертва, жертва мечтата си с българския отбор да спечели нещо. Това му е мечтата на живота. Както и моята, разбира се, но това е друг въпрос, нали. Всичко друго са инсинуации.
- Срещате ли се често с предателства?
- Да. Непрекъснато. В България особено това е национален спорт.
- А прощавате ли лесно?
- Предателствата не, грешките - винаги. Когато човек умишлено и осъзнато ме е предал, го зачерквам.
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)